Нали знаете,че човек трябва да прочете тонове книги за да намери единствената която си е струвало да прочете-е аз още я търся,но имам любими автори7Габриел Гарсия Маркес,Стайнбек,Исабел Алиенде,Уилям Уортън,Паулу Куелю,Джоан Харис,Никос Казандзакис,Джон Ъпдайк,Анри Троая....нека не изброявам всички,но всеки от тях ми е повлиял в един или друг момент и при всеки съм намерила по-нещо за себе си...
- Публикувана: 28 фев. 2006, 23:26 ч.
- Последно мнение: 6 септ. 2006, 17:56 ч.
Коя е любимата ви книга???Споделете това,което ви хареса в нея!!!
Свеждам този широк въпрос до нещо по-конкретно: Коя е книгата, която ако можех, щях да напиша? За мене това е "Името" на Джумпа Лахири - за емиграцията и родителството в чужбина, за предизвикателството да отгледаш чужденец, за това какво е да си дете на чужденец, за неизбежността да бъдеш там, където си. Поне аз така я чета. 
" Улица Консервна ", " Златният Храм ", " Да Убиеш Присмехулник ", " Парфюмът ", " Полет Над Кукувичето Гнездо ", " Бариерата " и " Белият Гущер ", " Емануела ", " Нещо Като Н ", " Тютюн ", " Дон Кихот ", " Пипи Дългото Чорапче ", " Маншон, Полуобувка И Мъхеста Брада ", " Малкият Принц ", " Мъртвите Сибирски Полета ", " Сто Години Самота ", " Алхимикът ", " Чайката Джонатан Ливингстън ", " Богат, Беден ", " Пилето ", " Вечната Амбър ", " Том Сойер " ...
Не мога. Аз чета непрекъснато, и имам "последни любими книги": абе, фурнаджийска лопата. По-сериозно, през различни периоди от живота ми са ме грабвали различни книги,
Това важи и за мен!
На прима виста се сещам, че с удоволствие например препрочитам "Шогун"(Джеймс Клавел) - изобщо вълнува ме темата за сблъсъка на цивилизации, характери, личности. А в различни периоди съм изчитала всичко, което е излизало от Агата Кристи, Артър Хейли, Гришам, наскоро и Дан Браун.
"На изток от рая" и "Улица консервна"на Стайнбек,"Цар плъх" на Джеймс Клавел(ANNAND ме изпревари) и няма да изброявам повече,защото ще се припокрият с изброените до тук.
Само да попитам:
Има ли някой на който да НЕ му е харесала"Името на розата" или само аз съм изключение.По принцип съм в състояние да изчета и най-голямата глупост написана до сега.Не казвам,че книгата е глупава,но по- скучна книга не бях срещала.Стигнах до средата ида си призная,предадох се.
Само да попитам:
Има ли някой на който да НЕ му е харесала"Името на розата" или само аз съм изключение.По принцип съм в състояние да изчета и най-голямата глупост написана до сега.Не казвам,че книгата е глупава,но по- скучна книга не бях срещала.Стигнах до средата ида си призная,предадох се.
Ще напиша първите заглавия, които ми идват наум, като сигурно по-късно ще сетя и за други любими книги: "Вино от глухарчета" на Бредбъри, "Самотният бегач на дълги разстояния", разкази на Моъм, "Тютюн", "Сбогом на оръжията", "Майсторът и Маргарита", "Малкият принц", от детските книжки "Карлсон" и много други.
Любими форевър: 1.'Майстора и Маргарита'
2. 'Лолита'
3. 'Ана Каренина'
4.'Гордост и предразсъдъци'
5.Стайнбек, Капоти и Селинджър си поделят мястото
Отскоро любими/последните 10 години/:'Бърни Кълвача', 'Оцелелият', 'Бриджет Джоунс', 'Петте четвъртини на портокала', и доста от Исабел Алиенде, Тери Пратчет, Тони Парсънс...
2. 'Лолита'
3. 'Ана Каренина'
4.'Гордост и предразсъдъци'
5.Стайнбек, Капоти и Селинджър си поделят мястото
Отскоро любими/последните 10 години/:'Бърни Кълвача', 'Оцелелият', 'Бриджет Джоунс', 'Петте четвъртини на портокала', и доста от Исабел Алиенде, Тери Пратчет, Тони Парсънс...
Аз непрекъснато добавям нови книги в личния си КАТАЛОГ- ЛЮБИМИ. Но има една която много трайно се е загнездила на едно от челните места:
"Мост през вечността" Ричард Бах , за тези които не са я чели, а им е любопитно ще напиша един от любимите си пасажи от книгата:
"Търсете любов, която с времето ства по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и вазаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах, че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислила, че точно от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега си мисля, че това са знаците за всички нас, но ние се отчайваме, когато не можем да ги намерим и се примиряваме с по-малкото.
Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто което успяваме да намерим е някакъв сладникъв любовник и спокойствие? И все пак дълбоко в душите си занаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно от къде дошла тъга и започват да ни преследват въпроси: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, затади това ли съм се родила на Земята? Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има нещо повече и копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва, единия от двамата да се развива, да върви нагоре, а другия да го дърпа надолу. Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродна душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси. Сродната душа е човека, който има ключалки съответстващи на нашите ключове, и ключове, които съответстват на нашите ключалки. Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински АЗ излиза и можем да бъдем напълно искрени, такива каквито сме; можем да бъдем обичани за това което сме, а не за онова което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия РАЙ. Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона, насочени нагоре, шансът да намерим верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота ни."
"Мост през вечността" Ричард Бах , за тези които не са я чели, а им е любопитно ще напиша един от любимите си пасажи от книгата:
"Търсете любов, която с времето ства по-силна, в която все повече се възхищавате един на друг и вазаимното ви доверие укрепва от бурите и сътресенията. С този човек аз разбрах, че за мен е възможно да изпитам душевна близост и радост. Винаги съм мислила, че точно от това се нуждая, че това е моят личен знак за сродна душа. Сега си мисля, че това са знаците за всички нас, но ние се отчайваме, когато не можем да ги намерим и се примиряваме с по-малкото.
Как да се осмелим да търсим душевна близост и радост, когато най-доброто което успяваме да намерим е някакъв сладникъв любовник и спокойствие? И все пак дълбоко в душите си занаем, че страстта охладнява, че примирението се превръща в незнайно от къде дошла тъга и започват да ни преследват въпроси: Това ли е любовта на моя живот, нима това е всичко, затади това ли съм се родила на Земята? Дълбоко в сърцата си ние знаем, че има нещо повече и копнеем за човека, който така и не сме открили. Затова и толкова често се случва, единия от двамата да се развива, да върви нагоре, а другия да го дърпа надолу. Тогава си помислих, че най-добре е да се науча да бъда щастлива сама, с моите приятели и моята котка. По-добре е да чакам сродна душа, която никога не идва, отколкото да се примирявам с тези скучни компромиси. Сродната душа е човека, който има ключалки съответстващи на нашите ключове, и ключове, които съответстват на нашите ключалки. Когато изпитаме доверие и отворим ключалките, нашият истински АЗ излиза и можем да бъдем напълно искрени, такива каквито сме; можем да бъдем обичани за това което сме, а не за онова което претендираме да бъдем. Всеки открива най-доброто у другия. Каквото и да става наоколо ни, ние се чувстваме сигурни с този човек в нашия РАЙ. Сродната душа е човекът, който споделя с нас най-дълбоките ни копнежи, нашето чувство за посока. Ако сме като два балона, насочени нагоре, шансът да намерим верния човек е много голям. Нашата сродна душа е човекът, който вдъхва живот на живота ни."
за мен ден, в който не съм намерила поне малко време за четене е все едно изгубен. приятелят ми ми се кара, че седна ли с нова книжка в ръка, да не ме търсят за нищо докато не я прочета. повечето си книги съм чела по 5-6 пъти, любимите и по повече. така че имам много книги и автори, които страшно много харесвам. някои от тях:
Умберто Еко - "Махалото на Фуко" ми харесва много повече от "Името на Розата"
Стайнбек - "На Изток от Рая" е прекрасна книга
"Да Убиеш Присмехулник", "Полет над Кукувиче Гнездо", Клавел като цяло, Тери Пратчет и въобще харесвам фантастика и фетъзи, серията за Хари Потър, Стивън Кинг, Агата Кристи, Паоло Коелю, Г.Г. Маркес - мното любим автор...
Спирам да изброявам, че май почнах да се забравям...
Умберто Еко - "Махалото на Фуко" ми харесва много повече от "Името на Розата"
Стайнбек - "На Изток от Рая" е прекрасна книга
"Да Убиеш Присмехулник", "Полет над Кукувиче Гнездо", Клавел като цяло, Тери Пратчет и въобще харесвам фантастика и фетъзи, серията за Хари Потър, Стивън Кинг, Агата Кристи, Паоло Коелю, Г.Г. Маркес - мното любим автор...
Спирам да изброявам, че май почнах да се забравям...