Любители на Котки Тема 88

Имам 2 котки. Едната никога, ама никога не е пишкала на друго място, освен в котешката тоалетна. Другата, като я взех, първата и работа беше да ме напишка. Същата вечер, понеже  бях ги отделила единия да е в кухнята, малкия при мен, че се биеха и бях забравила да сложа тоалетна в спалнята, та ме и на@ка   . Случваше се на няколко пъти след това да напишка работни дрехи на ММ, а след едно местене ме напишка в леглото, докато спях, но никога не ме е одраскал или ухапал. Няма такова гальовно и любвеобвилно същество. Другия, пък, както казах никога не ме е препишквал, или изобщо пишкал на различно от тоалетната място, но пък бута. Ако си оставя телефона някъде неприбран, го откривам на сол. Ключове, портмонета, всичко е на земята. Него, пък, съм го наказвала за това бая, но той си е такъв. Яде вестници, торби, книги   . Хапе, драска, бие се. Но никога, никога, никога не съм си представяла да изхвърля някой от тях   Като дойдат вечер, да се гушнат в мен и се разтапям. Да не говорим, че съм ги взела от много малки и ще умрат на улицата. Взела съм ги животните от тая улица, те са забравили как да оцелеят там, е няма да ги върна. Не искам и не разбирам хората, които го правят. Когато някой си вземе животно, е хубаво да претегли всички плюсове и минуси и чак тогава, съвсем съзнателно да реши иска ли го, или напротив. Не да го вземе и после да се вайка, че видиш ли, прави бели. Еми прави. Но дава толкова любов и спокойствие, че всяка беля си струва.
Мое мнение, не съдя, просто не разбирам.   Момичетата по- нагоре са прави- вземете си рибки  
Хайде хубава вечер

Колко от вас, които сте съгласни да изтърпите всички несгоди, перипетии, драсканици, хапаници, скъсани тапети, надраскани мебели, вмирисана къща, имате малки деца? Колко от вас са съгласни децата ви да се превръщат в драскалка на котето?

Аз, лично търпя всичко, без това с децата. Поради простата причина, че нямам деца. И къщата ми не е вмирисана. Но, слава богу, котките ми обожават деца, видяла съм го, като ни идват на гости. Този, хапещия, даже плаче, като децата си тръгнат, знаете ли колко е жален.  Нямам идея, иначе, ще му режа ноктите, ако ми одраска детето вероятно. Но няма да го изхвърля на улицата. Аз съм го развалила, т.е., отнела съм му всичките инстинкти за самосъхранение, взела съм го бебе и съм му принасяла всичко, мислите ли, че ще оцелее животинката на улицата? Ще го сгази кола, ще го сдави куче... Кой ми дава право да го оставя да умре по този начин? Просто не може да се мисли така. Пак това си е мое мнение. 
П.С., а ако не беше малкия (пикаещия), вероятно щях и да съм си отишла от тоя свят, ама това е една друга тема...

Аз мисля, че всяко нещо си има граници. И граница на търпимост.
Не вярвам на хора, които казват:"аз никога..."
Има ситуации, в които бих намерила нов дом на любима котка. Не бих изхвърлила, разбира се.
Смирено се моля моите три дами да се разбират поне до степен да не се нараняват.
Магито все още я прибираме в отделна стая, като ни няма. Там ли съм, могат и дори да спят на метър една от друга с Мила. Е, хвърлят си по едно око.  

За какво обезпаразитяване на хора става въпрос?

  Хора, аз ли криво чета или...
Да разбирам ли, че харесвате котки да напикават вас или децата ви? Или да ви дерат и съсипват имуществото ви?  

Срещу глисти, тении и т.н.

Къде прочете "харесва ми"? Казвам, че дори нещата, които не ми харесват, няма да ме накарат да си изхвърля котките на улицата. Те са ми част от семейството, все едно да изхвърля племенника, че ме е наплюл, егати. Или, че ме е напишкал, ухапал, одраскал или оскубал. 

Имам някакъв спомен като дете, че ми предписаха някакво лекарство против глисти.  
Нямах де.
А ми стана интересно, защото напоследък скърцам силно със зъби насън, а причина можело да са глисти. 99% съм сигурна, че нямам, ама ако да?
Как така няма лекарства в аптечната мрежа? Само в момента ли? Не разбирам.

За обезпаразитяването навреме на любимците-ясно. Не си спомням, но май цяла година не сме ги обезпаразитявали и хоп-бълхи. Надявам се вече да няма де, но утре пак ще пръскам поредните квадрати у дома.
Добре, че си казвам кое-как тук, та ако се чудя за нещо, да си вляза в мненията преди и да видя какво съм писала. Дават ми лепенки да сложа в паспортите, при обезпаразитяване, обаче аз си ги събирам отделно.

Племенникът ти те плюе, напишква, дере и скубе? Ай, стига де!

Говоря примерно. Освен това, някои от гореизброените неща, бебетата имат навика да ги правят, да. 

  Любимото ми- да се сравняват деца и животни.


П.П. Имах мини дакел, куче с размер и тегло на шестмесечна котка, но злобен и зъл като питбул. На това отгоре и отмъстителен. Нямахме чаршафи, одеала, мебели без дупки. Изгриза и издълба цялата къща. Напук, ако му се скараш, веднага вдигаше крак и пикаеше, където го свари скандалът. Страхът му към деца се трансформира в омраза към тях. Когато се роди голямото ми дете, дебненето да не скочи при бебето и да нахапе, превзе лека-полека ежедневието ни. Вечно затворени врати, вечно пазене кучето да не скочи върху детето. И така две години. Опитите да хареса бебето не спираха от идването на малкото у дома до напускането на кучето.
Накрая го дадох на близка с  дакел, приятен и защитен двор, където да изразходват енергия през деня, да копаят дупки и пр. .... И се родих. Роди се и кучето. Защото и това не си е работа- да не си желан в един дом, да те търпят само от съвест, да си ограничаван, защото си чепат характер ...

Това не е навик, а рефлекс. И все пак има разлика между коте и бебе.

Аз имах кокер шпаньол, който си гледах, но бях ученичка в последен клас и имах достатъчно време да му обръщам внимание и време за разходки. Преместих се, виждах я много по - рядко и нямаше, кой да се занимава с постоянните грижи, които изисква. Много хора ме съветваха да я продам, но аз казах, че ще я подаря на някого на когото имам доверие. Сега кучето живее при моя приятелка с къща и се чувства много добре, бяга си по двора спи си вечер вкъщи, дори има другарчета там. Не я взех при мен защото живея в апартамент и ме няма по 10 часа на ден вкъщи и не искам да тормозя животното, да няма кой цял ден да я разходи, да и обърне внимание, да стои по цял ден затворена в апартамента, наблизо ми е и ходя да я виждам. Така че никой не е казал да, че ще изхвърлим на улицата дадено животно, аз предпочетох да не живея с кучето, но то да се чувства по - добре.

Странни сме хората... хем обичаме животинките хем можем да се разделим с тях... А те са такива чисти душички, само и единственно любов раздават, не могат да мразят , не могат да лъжат ,не се преструват...  Но и те са като хората : различни характери... има свободолюбиви има и домошари има агресивни има и кротушковци . Шарен свят...Но аз си мисля че те за разлика от нас не могат да кажат какво искат ... А ако искат да са свободни...ако колкото  страшно и ужасно на нас да ни се струва на някое котенце което е живяло навън си му харесва... тогава ... по добре ли е да го държим насила затворено и то да хапе ,да драска и съсипва мебелите /които впрочем не мога да си позволя да сменям през година/ и изобщо по всякакъв начин да ни показва че навън може би ще е по щастливо...защо трябва да го мъчим "понеже го обичаме и знаем какво е по добре за него"...А има душички които от съвсем мънички живеят с хора ,свикнали са и им харесва... те според мен си показват че им е добре и в границите на разумното трябва да се правят компромиси от наша страна.... Така че обичайте ги те заслужават и дано не ни се налага да се разделяме с тях ....

Любовта има граници, все пак.

Питам отново, че дискусията придоби малко по-хард краски за типичния тон на темата: пътувате ли с котките си и колко често, ако да?