Към раждалите майки-какво ви помогна по време на нормалното раждане

  • 9 048
  • 30
  •   1
Отговори
# 15
  • Мнения: 6 365
Може да е много неприятно, ако някой те гледа. Почваш да се чудиш защо те гледа, да не би да има нещо не наред.

А иначе е хубаво да си отидеш в болницата навреме, главно за да следят бебето.

Иначе за истинските болки ще си в болницата, гаранция:) тия началните- дори не им обръщай внимание. В началото може доста да те натовари това следене и засичане на контракции- раждам ли, не раждам ли, боли ли ме или си внушавам...

# 16
  • Мнения: 2 495
Имам 4 нормални раждания- две в БГ и две в Канада. За БГ- имам лоши спомени, но за последните две - единственото, което препоръчвам е Епидурална упойка. Който я е измислил заслужава да вземе награда. Нищо не боли, изобщо болката липсва и горещо ти я препоръчвам. Освен това аз също отидох с усмивка на уста, а и то няма как да е друго, защото когато не усещаш болката, усмивката е на лицето ти. Пожелавам ти леко раждане с епидурал!

# 17
  • Варна
  • Мнения: 256
Здравей! За моето раждане ми помогна най-много цялото ми поведение от мига в който разбрах, че чакаме дете. Непрекъснато се движих, в 9 месец ходих на лекции, дори в деня на раждането отидох да предупредя, че ще се явя на по-късна дата за изпит, аз дори не вярвах че ще родя в него ден. Доктора каза сутринта да стягам багажа и в 13 ч да съм в клиниката. Докато ме приеха и правеха стандартни процедури започнаха първите усещания за контракции. Главната акушерка беше страхотна, дори се срещах с нея предварително по друг въпроси свързани с обучението ми и някак си бях спокойна с нея. Направи клизма (1-та в живота ми) и докато си взех душ, имах усещането за недоизхождане, а то се оказа, че това е усещането като започва раждането. Както съм в банята последваха изведнъж силни болки, най - накрая се осъзнах че наистина се започва, извиках няколко пъти първата такава болка в живота, но се стегнах и сякаш болката отшумя  доктора и акушерката казаха направо да слизам в родилна зала.. уж частна клиника.. ама си нямаше асансьор.. на прага си казах, че съм силна и мога.. легнах и се започна. Акушерката ми обясни как да дишам..ама аз си знаех своето и напъвах така както аз усещам. Понеже съм медицинско лице и по учебник все ни казваха , че трябва да напъваш все едно имаш запек..така и правех през цялото време си гледах корема и само това.. бях се концентрирала в това да напъвам правилно. Все не ми достигаше въздуха за последния напън и моя грешка ,че задържах дъха в бузите на моменти. Имаше един момент, в който попитах акушерката дали излиза бебето.. тя ми отговори, че главата се вижда и все едно получих неземни сили та докато тя ми каже да чакам.. се напънах и детето излезе.. но понеже беше голямо бебе 3940г и с ръка на лицето отпред сложила ме разкъса леко.. нищо не усещах в този момент само чуваш гласът, който си чакал месеци наред.. поглеждаш го и дори да ти е било тежко забравяш. Моментът в който излезе няма да забравя понеже си гледах непрекъснато корема.. изглеждаше като спукан балон Simple Smile
Много се увлякох, но искам да ти кажа, че при всеки е различно.. колкото и да четеш, да се подготвяш... аз бях късметлийка имах невероятно леко раждане за което не съм и мечтала(предвид това което съм виждала на стажа си в болниците) разминах се само с тези няколко вика.. но бързо дойдох на себе си, слушах себе си, но все пак трябва да вярваме и на тези в чиито ръце сме поверили нашия и живота на бебето(бебетата си). Никой не очакваше такова голямо бебе. Още повече, че бях и първескиня.. почувствах се още по-горда от себе си.Много съм спортувала, много се движих , хранех се с всичко, забременях 53 стигнах 67 кг, излязох от родилното 55кг( къде бяха тия кг незнам). Кърмих детето си до 1 година и 4 месеца. Другото нещо, което ти пожелавам стига и ти да имаш желание е да закърмиш детенцето си, да бъдеш спокойна и много упорита и всичко ще ти е леко. Кърменето ми помогна да се възстановя по-бързо. Към днешна дата съм 50 кг.
А относно таткото дали да присъства пак зависи.. моя мъж е голяма паника... а то от паника никой няма нужда Simple Smile
Успех, бъди смела.. и се води от твоите лични усещания. Родих на 23, скоро ще навърша 26 да поработя малко и си пожелавам номер 2 също толкова леко да родя.

# 18
  • Мнения: 77
Здравей! За моето раждане ми помогна най-много цялото ми поведение от мига в който разбрах, че чакаме дете. Непрекъснато се движих, в 9 месец ходих на лекции, дори в деня на раждането отидох да предупредя, че ще се явя на по-късна дата за изпит, аз дори не вярвах че ще родя в него ден. Доктора каза сутринта да стягам багажа и в 13 ч да съм в клиниката. Докато ме приеха и правеха стандартни процедури започнаха първите усещания за контракции. Главната акушерка беше страхотна, дори се срещах с нея предварително по друг въпроси свързани с обучението ми и някак си бях спокойна с нея. Направи клизма (1-та в живота ми) и докато си взех душ, имах усещането за недоизхождане, а то се оказа, че това е усещането като започва раждането. Както съм в банята последваха изведнъж силни болки, най - накрая се осъзнах че наистина се започва, извиках няколко пъти първата такава болка в живота, но се стегнах и сякаш болката отшумя  доктора и акушерката казаха направо да слизам в родилна зала.. уж частна клиника.. ама си нямаше асансьор.. на прага си казах, че съм силна и мога.. легнах и се започна. Акушерката ми обясни как да дишам..ама аз си знаех своето и напъвах така както аз усещам. Понеже съм медицинско лице и по учебник все ни казваха , че трябва да напъваш все едно имаш запек..така и правех през цялото време си гледах корема и само това.. бях се концентрирала в това да напъвам правилно. Все не ми достигаше въздуха за последния напън и моя грешка ,че задържах дъха в бузите на моменти. Имаше един момент, в който попитах акушерката дали излиза бебето.. тя ми отговори, че главата се вижда и все едно получих неземни сили та докато тя ми каже да чакам.. се напънах и детето излезе.. но понеже беше голямо бебе 3940г и с ръка на лицето отпред сложила ме разкъса леко.. нищо не усещах в този момент само чуваш гласът, който си чакал месеци наред.. поглеждаш го и дори да ти е било тежко забравяш. Моментът в който излезе няма да забравя понеже си гледах непрекъснато корема.. изглеждаше като спукан балон Simple Smile
Много се увлякох, но искам да ти кажа, че при всеки е различно.. колкото и да четеш, да се подготвяш... аз бях късметлийка имах невероятно леко раждане за което не съм и мечтала(предвид това което съм виждала на стажа си в болниците) разминах се само с тези няколко вика.. но бързо дойдох на себе си, слушах себе си, но все пак трябва да вярваме и на тези в чиито ръце сме поверили нашия и живота на бебето(бебетата си). Никой не очакваше такова голямо бебе. Още повече, че бях и първескиня.. почувствах се още по-горда от себе си.Много съм спортувала, много се движих , хранех се с всичко, забременях 53 стигнах 67 кг, излязох от родилното 55кг( къде бяха тия кг незнам). Кърмих детето си до 1 година и 4 месеца. Другото нещо, което ти пожелавам стига и ти да имаш желание е да закърмиш детенцето си, да бъдеш спокойна и много упорита и всичко ще ти е леко. Кърменето ми помогна да се възстановя по-бързо. Към днешна дата съм 50 кг.
А относно таткото дали да присъства пак зависи.. моя мъж е голяма паника... а то от паника никой няма нужда Simple Smile
Успех, бъди смела.. и се води от твоите лични усещания. Родих на 23, скоро ще навърша 26 да поработя малко и си пожелавам номер 2 също толкова леко да родя.



Страхотен разказ,благодаря ти !!!

# 19
  • Варна
  • Мнения: 613
 Гимнастиката за бременни,на която ходих почти до последно и епидуралната упойка.

# 20
  • София
  • Мнения: 1 257
От раждане до раждане има голяма разлика. Според мен най - важното е да имаш доверие в лекаря си и да слушаш какво ти казват акушерките. Те са там, за да те улеснят, повярвай ми. Аз бях с термин 10.10.2013, отидох на преглед и запис на тонове сутринта на 10 и лекаря ми ми каза, че до вечерта ме чака. Аз се изсмях, защото изобщо нямах нито пристягане в корема, нито контракции. Прибрах се вкъщи и към 14ч. следобяда усетих леки болки, но реших, че са подготвителни контракции. Започнах да засичам интервалите и разбира се се оказа, че са си напълно истински контракции. Разхождах се, прегледах си багажа, изкъпах се и чак в 18ч. се обадих на доки. Той каза да отида да види какво става. Приеха ме в 19ч. с 4см. разкритие, клизмата представляваше едно кремче, изобщо не усетих болка. Към 20ч. ми включиха окситоцин и доки каза че до към 01 часа бебо трябва да се появи. За болките от контракциите - аз съм с болезнен цикъл и честно казано до 8см. нямах никакъв проблем, да поемах дъх, но изобщо не беше толкова болезнено (там където раждах не поставят епидурална упойка). Последните 2 см. ми бяха най-трудни, защото искаш да напъваш, а не трябва. В 01 часа ме качиха на магарето и ми казаха когато усетя наближаваща контракция да им казвам. В крайна сметка в 01:08ч. на 11.10 бебето ми изплака. Родих с 4 контракции за 8 минути, изключително леко. Имам 3 шева, които изобщо и не усещах след като ме зашиха. Акушерките се шегуваха, че за първо раждане мислели че едва ли не до сутринта ще се борят с мен, а аз как съм ги изненадала - раждане по учебник... След раждането получих тежко усложнение, което нямаше как да се предвиди предварително за жалост, но това не е темата тук. Важното е да си спокойна и да слушаш какво ти се казва. Винаги бих избрала нормално раждане пред секцио, въпреки това което изживях.  Peace

Последна редакция: вт, 16 сеп 2014, 00:46 от kriss_89

# 21
  • Мнения: 77
От раждане до раждане има голяма разлика. Според мен най - важното е да имаш доверие в лекаря си и да слушаш какво ти казват акушерките. Те са там, за да те улеснят, повярвай ми. Аз бях с термин 10.10.2013, отидох на преглед и запис на тонове сутринта на 10 и лекаря ми ми каза, че до вечерта ме чака. Аз се изсмях, защото изобщо нямах нито пристягане в корема, нито контракции. Прибрах се вкъщи и към 14ч. следобяда усетих леки болки, но реших, че са подготвителни контракции. Започнах да засичам интервалите и разбира се се оказа, че са си напълно истински контракции. Разхождах се, прегледах си багажа, изкъпах се и чак в 18ч. се обадих на доки. Той каза да отида да види какво става. Приеха ме в 19ч. с 4см. разкритие, клизмата представляваше едно кремче, изобщо не усетих болка. Към 20ч. ми включиха окситоцин и доки каза че до към 01 часа бебо трябва да се появи. За болките от контракциите - аз съм с болезнен цикъл и честно казано до 8см. нямах никакъв проблем, да поемах дъх, но изобщо не беше толкова болезнено (там където раждах не поставят епидурална упойка). Последните 2 см. ми бяха най-трудни, защото искаш да напъваш, а не трябва. В 01 часа ме качиха на магарето и ми казаха когато усетя наближаваща контракция да им казвам. В крайна сметка в 01:08ч. на 11.10 бебето ми изплака. Родих с 4 контракции за 8 минути, изключително леко. Имам 3 шева, които изобщо и не усещах след като ме зашиха. Акушерките се шегуваха, че за първо раждане мислели че едва ли не до сутринта ще се борят с мен, а аз как съм ги изненадала - раждане по учебник... След раждането получих тежко усложнение, което нямаше как да се предвиди предварително за жалост, но това не е темата тук. Важното е да си спокойна и да слушаш какво ти се казва. Винаги бих избрала нормално раждане пред секцио, въпреки това което изживях.  Peace


Много съдържателен разказ,благодаря !!! Иска ми се и аз да имам късмета да родя като теб,относно усложненията след това се надявам бързо да си се възстановила.Колкото до това дали нормално или секцио-не съм раждала по нито един от изброените начини ( 1 бременност и 1 раждане ми предстои ),но все си мисля,че нормалното е по-добре и за майката и за бебето.Нямам мед.показатели за секцио така,че се надявам да не се стигне до там в даден момент.Поздрави !!!

# 22
  • София
  • Мнения: 1 257
Аз пък си мислех, че много съм се отплеснала с разказа.... Ами да, възстановяването беше сравнително бързо и изобщо не беше тежко, просто трябваше да съм на АБ няколко дни, чисто физически се чувствах идеално. На мен също това ми беше  първо раждане, преди да забременея все си мислех, че ще раждам секцио, тъй като изпитвах ужас от нормалното раждане. Доктора ми обаче държеше да родя нормално и до последно ми убеждаваше, че това е по - добрия вариант и наистина е така. Като гледах момичетата със секцио как не могат да станат първия ден да си гушнат бебчето, колко ги болеше при раздвижване просто се благодарих, че не предпочетох секциото. Някой ден за съжаление при втора бременност няма да имам избор и ще трябва да е със секцио, защото има голям шанс усложнението да се повтори, но ще го мислим когато му дойде времето. Пожелавам ти леко и безпроблемно раждане и наистина мисли за момента, в който ще чуеш бебчето си, ще го видиш и ще го гушнеш.... тогава всичко се забравя и настъпва едно уникално чувство.  Peace

# 23
  • Мнения: 77
Благодаря за пожеланията,като мине раждането ще пиша подробности за всичко и кои съвети са ми били най-полезни  Simple Smile Simple Smile Simple Smile

# 24
  • Мнения: 780
Аааа само това не прави......... Naughty Naughty Naughty
Това не го разбрах  newsm78 Имам предвид без лигавщини. Докато аз бях в предродилната имаше една жена, която на всяка контракция искаше да държи ръката на лекари или сестри-който беше до нея. Така я отсвириха, че свят и се зави. Доста зле се отнесоха с нея, но ги разбирам-ако всяка родилка поиска нещо такова? Човек трябва да се стегне.  Peace

# 25
  • Варна
  • Мнения: 1 184
Мариса, само се шегувах. Мъжете обикновено са голяма паника..........

# 26
  • Мнения: 141
Леле темата е страхотна аз като се знам каква съм паника просто не ми се мисли. Ще следя темата. Страхотни сте наистина

# 27
  • Мнения: 603
И аз съм от тези, спасили се с епидуралната упойка. Преди това бях на окситоцин и направо беше ад за мен, след като ми сложиха упойката всичко свърши, вече нищо не ме интересуваше, беше въпрос на време да родя. Попаднах на страхотна анестезиоложка, която дори ми държеше ръката по време на раждането. Много ми помогна това. Нищо не усетих и от шиенето, не усетих и как ми извадиха плацентата, тъй като сама не пожела да излезе.

# 28
  • NE
  • Мнения: 11 005
На мен ми помогна липсата на паника, доверието в лекаря ми и разходките до 8 см разкритие. Родих за 4 часа като ме приеха с около 4 см и напъвах към 30 минути. Имах 8 шева, но не ползвах упойка. Най-много ми помогнаха разходките за да се разсейвам и да не лежа на едно място. Болката се забравя. Помня само колко ми олекна щом бебето се роди - физически и психически. Няма такава радост.
Възстановяването беше много бързо. Ходих без проблем до бебето си още няколко часа след раждането и кърменето ни започна.

# 29
  • Мнения: 176
Добро утро на всички!
Мами, които вече родихте и избрахте за целта Шейново, ще споделите ли мнение относно процедурите? Носят ли ви бебето често? За колко време? Дохранват ли с АМ? Учиха ли ви как се кърми? В какво състояние е родилното? Допускат ли бащата да види бебето преди изписването?
Ще съм много благодарна, ако споделите малко повече лични впечатления.  Hug Praynig

Общи условия

Активация на акаунт