През септември две черти червени значат юнски бебчета засмени!

Голямо затишие в темата, дано всички да са добре.
Дейзии, само така, всичко ще е наред  .
При мен симптомите взеха да се обаждат - често ходене до 00, страшен апетит, още по-страшен мързел. А колко съм нервна ... сама не мога да се трая. Малкият не слуша и аз си го изкарвам на него, а после ми става гадно  . Въобще откачена работа  .
Един въпрос към мамите, чакащи второ/трето дете - кога мислите да съобщите новината  на децата? Аз мисля, че нашият батко няма да е много щастлив. Той е страшно привързан към мен , свикнал е всичко да е само негово - играчки, стаи, внимание най-вече. Трудно ще е да свикне с мисълта, че трябва да дели всичко с някой друг, особено мама ... Голяма ревност ще падне  .
Хубав ден на всички!

И при мен се появи симптом, вече втори ден гърдите ми са напрегнати и доста увеличени като размер.

На сина ни мислим да кажем когато чуем, сърчицето на бебчето. Много се чудя как ще го приеме. От една страна е мн емоционален, ревнив, и мисля ще се депресира и ще му е трудно, той самият е казвал, че не иска, от друга страна е имало периоди, е които е казвал, че иска за да има с кого да си играе, питал е кога ще станем като нормалните семейства /с няколко деца/, от около година се случва да ни рисува 4-ма по рисунките /или аз бременна или с бебе в количка/ Наистина не зная как ще го приеме. Знам само, че мн зависи от нас, да му представим нещата по най добрия начин и се стараем да не се чувства пренебрегнат.

момичета със свито сърце и треперещи ръце пиша имам кака на 4 г и бебе на 1 г ........през 1 брачна нощ стана и още едно човече , в шок сме всички .Термин 1 юни .
Добре дошли на всички
На каката казахме за номер 2 веднага тя беше на 2 г и си пожела братче много го гледа много го ревнува от цели свят не дава да препари никой до него сега адски ревнува мен от него и налита на бой и т.н. защото малкия сега прохожда и иска внимание ,много ,много ми беше трудно с разлика 2 години побъркахме се буквално сега незнам какво ни чака ....още сме много уплашени нека не плаша и вас
имам кафеникаво зацапване ...какво ли беше това след 2 бременности и две отлепвания на плацентата вече не знам какво ме чака ,но каквото е писано такова много дигам малкия ,покрай двамата не мога да седна дори .
а и забременях само от 1 цикъл ,овулацията се е преместила и така е станало ,все едно ни е било писано много ме е страх

Добро утро, момичета.  

Вярно- голямо затишие. Цяла събота влизах да видя има ли нови постове, но уви- само един. Вчера пък на кръщенка бяхме, ама бала и денят си мина.

Ellle, ми аз на бъдещият батко казах веднага, но имайки предвид, че е на 2 и 2 не знам дали осъзнава какво точно е да имаш братче или сестричка. Не мога да ти помогна.

беба28, мисля, че ще свикне синът ти. Това е някакво раздвоение- искам, не искам. Аз май само като малка съм искала др бебе в живота ми. Колкото и лошо да звучи за мен, отдавна не съжалявам, че нямам брат или сестра.  
 
*АДРЕНАЛИНКА* ,   добре дошла в редиците. Лека бременност до края ти желая. Браво- смело решение за трето, още повече ще имаш разнополови. Сестрата на мъжа ми е така- момиче, момче, сега пак момиче. Да са ти живи и здрави всички. Да си в голямо семейство сигурно е хубаво.

Ние с малчо се оправихме. Вече не сме болни.   Симптоми нямам за сега никакви май.

  Спорен ден на всички и дано скоро се включат повече мами, че така е доста скучно.

Благодаря мила. Изкарахме една кошмар на вечер малкия не спря да реве и да сучи. Каката болна само Кашля и реве. Днес искам да се хвърля от някъде.... А тези зъби

*АДРЕНАЛИНКА* добре дошла и ти пожелавам повече спокойствие, защото ще ти е необходимо, както и на другите момичета, майки на вече едно, особено с по-мъничките. Момичета децата усещат така че бъдете по-уверени във възможностите си. Няма да е лесно в началто. Аз също имам едно момиченце, което е първокласничка и повярвайте също не е лесно. Проблемна ми е, но няма да изпадам в пдробнсти, тъй като не му е мястото. Сигурна съм, че ще се справим и аз и вие. Децата искат не искат ще свикнат с мисълта. Те едва ли и осъзнават какво точно означава бебе в къщи. Важно е как ще ги настрим преди появата на новия човек, а и след това да не се почувстват пък изолирани по някакъв начин. Така че от нас зависи. При някои се получават нещата от самосебе си, при други по-трудно, така че като дойде времето ще му мислим. Аз на каката мисля да й кажа едва след като видя сърчице и се успокоя, че всичко е наред. Предния път й казах веднага, но не се получи и после само ме питаше и на мен ми ставаше още по-мъчно. Да има как и до 3-я месец да изчакам, но не ми се отдава пазенето на тайни.
Иначе и аз симптоми никакви нямам. Чак се замислям дали да не избързам с ходенето на лекар.

Днес, след 3 дни закъснение 2-ра бледа черта.
Признаци почти никакви с изключение на болки в гърдите, но тях ги е имало и преди цикъл. може би и лека изнервеност, раздразнителност и леко присвиване в корема.
Според един калкулатор термина е 05.06.2015.
Още не мога да го приема май съвсем и се притеснявам: "ако не го кажа не е истина", "ако го кажа може да го урочасам".
Не съм ходила на преглед, защото от прочетено тук там мисля, че е рано.
Пия фолиева киселина от около 20-25 дни, но имам и пропуски и реално съм изпила 16 хапчета до момента. Ще ставам по-постоянна.
А сега ще чета темата малко назад.

Здравейте момичета!
Абсолютно съм съгласна, че най-вече от нас зависи как децата ни ще приемат новината за братче/сестриче. И аз мисля, да му кажа след като чуем сърце /дай Боже да чуем/, а до тогава ще се старая да го подготвям.
Добре дошли, *АДРЕНАЛИНКА* и poohito  ! Желая ви спокойна и безпроблемна бременност и здрави бебчета на финала! Аз да ви кажа човек никога не се чувства съвсем готов да стане родител. Винаги има едно съмнение дали ще се справим, дали сега е удачен момент и т.н. Моето момче е на 6 години, но аз също се притеснявам как ще се оправяме, макар че бебето е планирано и много желано.

Здравейте, момичета!

Нямаше ме през уикенда, днес пък на работа и сега не мога да наваксам с четене А като чета и се чувствам ужасно неподготвена, защото както виждам повечето тук ще ставате Мами за втори път.
Аз дори не знам от какво да се пазя и за какво да внимавам както през първия триместър, така и през цялата бременност.
Относно вредните навици- спрях цигарите; кафе не пия... най-много едно 3в1 на ден; в събота изпих около 50 мл бяло вино, тъй като бяхме на рожден ден и мисля по поводи да си позволявам по малко.
Относно медикаментите- пия само фолиева киселина. Тъй като и аз бях в групата настинали, си взех осцилококцинум и тантум верде за смукане.
А сега малко се притеснявам, защото през уикенда доста се натоварих физически. Вярно е, че само вървях, но беше доста стръмен терен и след това имах дори лека мускулна треска.

Само се моля всичко да е наред, а това, че постоянно ще има за какво да се притеснявам ми е ясно

До кога мислите да работите?

Аз в момента не мога да си намеря място на стола, боли ме гърбът, да не говоря, че едвам гледам такова ми е заспало...Дручко си е да си полегнеш когато ти се прииска, да си хапнеш когато ти се прииска... Другата седмица съм на първи преглед, ще видя какво ще каже и ще мисля дали да не си остана вкъщи То аз така или иначе бих работила до 3 месец не повече, понеже имам чувствителна матка и с предната бременност от 17 седмица получавах контракции, а в 28 вече бях на легло и така до края, та имам си едно на ум.

аа Ani_Fer недей така да си мислиш. На мен може да ми е втора бременност, аама не се чувствам по-подготвена в никакъв случай.   Даже повече ме е шубе. Изчела съм повече неща, наслушала съм се  на какво ли не. Освен това вече имах една неуспешна бременност. ОБАЧЕ съм се настроила положително за една спокойна бременност. Стига дребната да не ме ядосва толкова (все съм виждала инати деца ама тва нейното никъде го няма). Днес видяхме една моя позната с бебето в количка и  тя отдалече ходи да го разглежда (беше много смешна) и като се прибрахме и седнахме да обядваме ме пита кога сме щели да си родим и ние бебе. Ама само се спогледахме с мъжа ми, но не й казах. Казах й че като реши бебето само ще дойде като започне да слуша тя повече. Дано да има ефект  
Иначе аз симптоми никакви нямам, но с предната бременност симптомите дйдоа с пълна сила към 3-я месец и за сега се наслаждавам саммо на добрия си апетит.
беба28 на мен знаеш ли от кога не ми се ходи на работа, ама ще гледам да избутам. Ще имам и отпуска да взиам, идват празници Коледа, нова година така че до март се надявам да изкарам някак, живот и здраве. Пък шефа ако ме изнерви си взимам болничен и така до края.

Чукам на дърво, но нищо не усещам, като разлика. Естествено ме е налегнал мързел, но то и преди си ме мързеше, а и какво да ми се работи, като работата е съвсем нерегулярна и малко на моето работно място.
Въпреки проблемите с работата и някой намеци за съкращения мисля да работя докато мога, защото осигурьването ми е на прага за длъжността, такъв ще бъде, съответно и болничния и майчинството ми, а реално заплащането ми е с около 40% по-високо. Върша и едни консултации по граждански договор и там ако се появи нещо ново, че старите си проекти ги приключвам, няма да откажа, добре е да се събират малко средства.
Всичко това при условие, че всичко е наред със здравето.
Както може би писах сега се води 4 г.с. и 5 дни.
Смятам да изчакам още 2 седмици (от прочетеното във форума) и да ида на лекар. Тогава може би ще си изискам документи и официално ще декларирам на работа, че съм бременна, с което да се защитя от съкращение и нападките на някои олигофрени, за които съм писала в други теми.
Имам малко друг проблем аз.
Имам голяма склонност към напълняване, понеже максималното ми тегло е стигало 97 кг. и принципно нон стоп се боря с кг. Бях стигнала минимум до 60, но най-често ги поддържам 75 и повече. Лятото се угойх (сватба, почивка) и стигнах 87 кг. при последното теглене. Проблема е, че реално нямам зимни дрехи за това си тегло, а не мога и да съм на диета и да слабея сега и ... какво ще обличам, не знам  
Страх ме е и от мисълта, че сега, като не мога да направя някоя драстична диета и ще стане абсолютно изтървано положението с кг.

Ох...като чуя за кг 

Винаги съм била на диети с много зор държах 49-50 до момента, в който се решихме за бебе /първия път/ тогава спрях диетите и станах 54 забременях на 54, а влезнах да раждам 64 като последния един кг го качих предния ден, та ги броя 9 кг за цялата бременност Аз, която имам склонност да качвам много, само 9 кг. После си ги смъкнах на 49 и така докато малкия стана на 3 години, а аз почнах да работя на 8 часа и от обездвижването и яденето на сандвичи, станах 55, после 57, 60, 65, миналата година стигнах 68 почти  Та се захванах диета спорт и за една година свалих 11 кг в момента съм 58 и леко се притеснявам, но пък съм и много обнадеждена. Сега съм още  по-стриктна в храненето, никакви боклуци вафли, чипсове и т.н подбирам си какво ще хапвам според полезността, която ще има за мен и за детето, контролирам и количествата, макар че смея да твърдя, нищо не ме блазни като ядене, и няма особена промяна в апетита изобщо.  Не рискувай с нищо драстично, но си изгради някакъв режим и гледай да се придържаш към него.

  Иухуууууу, хилоооууу на всички мами.

poohito, добре дошла, мила.   Желая ти лека и безпроблемна бременност.

Ani_Fer,   смятам, че ще се справиш. И аз на 26 забременях за първи път. Сега на 29 съм бременна с второ. И двете ми деца са планувани (хих- това за протокола). Не мога да кажа, че се притеснявам повече сега. Определено- НЕ. Едно, че малчо е много малък (2 и 2) и ми отнема целият ден да тичам по паркове, по улици, след тротинетката да не кара бързо, да мием дупета, макар, че сме без памперс отдавна и все пак. Ах, в тоя ред на мисли, да кажа, че и аз много го вдигам, но няма как. Да измием зъбите, ръцете- по 100 пъти на ден, да го вдигна на кухнята на плота, докато готвя. Да го къпя вечер, когато тати го няма. И т.н. причини ред на брой. Та, Ани... аз да не забравя към кого персонално се обърнах, че се отплесвам малко. Няма как да се чувстваш подготвена, но инстинкта ти на майка ще дойде сам- повярвай, просто идва. Ако не сега, то след като живот и здраве, гушнеш рожбата си- та нима няма да я нахраниш, да я смениш и с всеки изминал ден просто ще се напаснете и взаимно ще се научите да се гледате и да свиквате един с друг, защото това ще е новото ти Аз. Или както обичам да казвам за мен и Виктор- ваденката на мама. За това от какво да се пазиш !!! Моят съвет е- всичко, което приемаш през устата- било то- медикамент или храна (разбирай и напитка) да проверяваш в интернет. Тука мога да бъда критикувана от някоя мама с довода, че интернет не е лекар и е по- добре да се консултираш с лекар. Аз не съм съгласна. Бг мама  (например) е сайт пълен с толкова компетентни майки, от които можеш да научиш много (само да вметна, че не визирам себе си). Аз се водих основно от такива майки, с течение на времето ще видиш коя е по- очукана и ще се вслушвам в мнения и в препоръки. Давам пример, разбира се- веднага.  Пиенето на билков чай. ЩЕ кажете това е билка, напълно безопасно- НЕ. Безопасен е шипката и джинжифила (ако има вече майки с гадене чай от джинджифил предотвратява гаденето). Например чай от така разпространените- липа, мента, лайка и т.н. Да те са билки, но освен това разширяват кръвоносните съдове и от тука се сещате до какво могат да доведат(не непременно- разбира се). Това е един малък пример. Аз пия китайски зелен чай с бамбук за разхлабване, но от предната си бременност помня, че веднага ми го спряха, защото сутрин, когато трябва да се изхожда човек, е възможно да предизвика контракции, които всички знаем, защо не са желани. Чая го спрях веднага като видях двете черти и си купих така омразната- лактулоза. Друго за какво се сещам- морски дарове- повечето не е желателно заради високото съдържание на живак, пастет не е желателно- заради дроба вътре. Яйца и животински продукти- добре приготвени, а не алангле. И ред други. За алкохол и цигари- няма въобще да коментирам, то е ясно. Още повече пък за марихуани и други боклуци.   Смятам, реално, че съм по- подготвена и по- спокойна с второто си раждане, но всичко което съм научила го знам, защото и аз бях много шашната първият път. За да не стана досадна с информация, която всеки може да види в интернет (тука малко я систематизирах само) ще спра, но моят съвет е все пак да се внимава до колкото може. И до тук не говорих за здравословно, понеже не съм привърженичка на това.   Не се притеснявай, ще се научиш кое да избягваш, няма никой роден научен. Когато се наложи- просто се учиш.

Айде сега малко по- ведро, че взех да го раздавам на чичо доктор.  

беба28, ако работата ти е лека и приятна, работи, докато можеш. Аз малко се притеснявам, че не работя. Миналият път работих до края, демек до 45- дневният. Имам кола, но гледах да ходя пеша на работа, за да се раздвижвам. Ах, само да вметна, че ходенето пеша дълго е хубаво след трите по- рискови месеца. Носих си кутийка на работа с ядене, което преди никога не е ставало. Ходих преди на стола и си пълня таблата - 1- во, 2- ро и 3- то.   Като забременях, си носих, за да не ходя в стола, колкото имам- толкова. Край. Предполагам, че затова и качих 12 кила само. Сега съм вкъщи с малчо, което предразполага към дебелеенеееееееее. Работата ми е зад бюро в собствен кабинет, което е спокойно, затова ако работих съм днешна дата, бих ти казала, че ще карам до края.  

Малееее, пак взех много обстоятелствена да ставам. Фермачееее.  

Симптоми и аз нямам никакви. Миналият път вече гърдите ме пукаха, сега нищо.  

poohito, последно, но не на последно място да се изкажа и по въпроса за килограмите.   И аз все съм на диети. Колкото и слаба да стана, все диети ми са в главата- женска му работа. Няма как да сваляш кила сега. А и до зимата няма да се промениш чак толкова. (визирам декември) Нека не забравяме, че в началото качването- ако не се изтървеш тотално, а не вярвам някой да го допусне- не е голямо. Макар, че аз съм обратният случай. Миналият път качих 8 кила за първите 5 месеца и 4 кила за последните- 4 месеца, по кило на месец. Направи си някакъв хранителен режим и гледай да го следваш. Това не е диета. Може да сме бременни, но сме бременни 9 месеца, а после цял живот ще сме просто жени на мъжете си. Да не говорим, че в природата на жената е да е суетна.   Тука очаквам някой да ме линчува, но нали е форум, за да си изкажем мнението, та това е моето. После с няколко диетки ще свалиш ненужното. И все пак нека не забравяме, че бебчетата са най- важни. Да се родят живи и здрави, все ще се справим с тях и килограмите.  

   Благодаря, че ме изчетохте.   Ужас, пак се ..... олях.

беба28 и аз стартирам с тези килограми. На височина съм 167.

Охх да, забравих да кажа за гърдите. Това е дискомфорта. Не са спрели да ме болят и да ми тежат. По принцип са си големи, но сега ми се виждат по-големи и не ми се мисли, ако смятат да стават още по...Забелязвам, че май сутиените ми 80 Д (едни немски мекички и удобни) нещо не се справят вече със случая.