Ами тази жена, всъщност, ми е баба 
Свекърва е на моята майка. Имаха невероятни проблеми и караници. Със леля ми също. Наистина баба ми беше страхотия, която на всичкото отгоре живя при майка ми и баща ми - в техния апартамент! До смъртта си. Не ми се влиза в подробности как и защо я търпяха там, как живя майка ми, но не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава.
Аз, за себе си, относно тази случка, се убедих, колко разнолики могат да са хората, колко многопластови са и как един човек с невероятен артистизъм, разнородни таланти и обиколил света, може да е в същото време толкова дребнав, прикрит, егоист и жесток. Тази моя баба беше художник, къщата и приличаше на вълшебна къщичка от страната на приказките, разказваше невероятни приказки и истории, правеше кукли от плат, от хартия и какво ли не. Тя омагьосваше нас, децата и ...в същото време правеше живота ни непоносим. И до ден днешен не изпитвам любов към нея, по скоро тя запали в мен една искра на вълшебство, за което съм и благодарна. От нея ми е таланта да рисувам, но....но...
Свекърва е на моята майка. Имаха невероятни проблеми и караници. Със леля ми също. Наистина баба ми беше страхотия, която на всичкото отгоре живя при майка ми и баща ми - в техния апартамент! До смъртта си. Не ми се влиза в подробности как и защо я търпяха там, как живя майка ми, но не е луд този, който яде баницата, а този който му я дава. Аз, за себе си, относно тази случка, се убедих, колко разнолики могат да са хората, колко многопластови са и как един човек с невероятен артистизъм, разнородни таланти и обиколил света, може да е в същото време толкова дребнав, прикрит, егоист и жесток. Тази моя баба беше художник, къщата и приличаше на вълшебна къщичка от страната на приказките, разказваше невероятни приказки и истории, правеше кукли от плат, от хартия и какво ли не. Тя омагьосваше нас, децата и ...в същото време правеше живота ни непоносим. И до ден днешен не изпитвам любов към нея, по скоро тя запали в мен една искра на вълшебство, за което съм и благодарна. От нея ми е таланта да рисувам, но....но...
Много силно. 
Съжалявам, че точно този мой пост - горчив и тъжен няма да забравиш. Не е нито от най-стойностните, нито от най поучителните... Има всякакви хора на този свят и не всички са само добри или само лоши. Има и мелези, а те са най страшни. Да ти е такъв човек в семейството не е от най-хубавите неща, които могат да се случат. Колко тъжни дни съм имала, колко сълзи съм попивала от майчините очи, а в същото време изпитвах такава вина - раздираща и отчайваща, че някъде дълбоко в себе си изпитвам възхищение и очарование от ''онази''жена, която пак казвам, беше магьосница. 
