Един най-обикновен седмичен ден :(

Аз сама учих английски в България. Освен 2та часа седмично в гимназията нямам други. (Единствено преди IELTS ходих 2 месеца на курс, който препоръчвам на всички, защото подготвя за формата на теста). Нямам драма с езика, работя квалифицирана работа, в която ми се налага да пиша доста, освен нормалната ежедневна комуникация.
Забравих да добавя, че го ползвах в работата си в България първо - над 6 години.

Ми някои са убедени, че е страшно... Не разбирам защо иначе търтят да записват децата от кърмаческа възраст.

За мен денят почва в 6, тогава мъжът ми става да тича, събуждаме и започва с хилядите въпроси: мило къде е това, а онова къде, а другото, а третото, петото, шестото. В 6:30 излиза (алелуя) заспивам отново, в 7:15 се връща, по възможно най-шумния начин, външната врата се тряска, тънаника си песента от мп3. Влиза в банята като отново вратата се тряска (имам чувството, че му доставя удоволствие). Съответно малкия звяр се е събудил и почва да реве, не спира докато не се е уверила, че не само целия блок, но и целия квартал се е събудил, когато и дам безценното шише с АМ вече е доволна. Баща и излиза от банята и почва, дай ми бялата риза, не тази, тази с черните копчета, дай ми вратовръзката, не тази другата, не тази друга, дай ми любимата, не сивата, черната.През това време госпожицата е свършила с АМ и се обличаме и сменяме памперса.  След около 20мин. мъка и двамата вече са щастливи и доволни. Слагам малката в кошарата в хола, правя кафе, правя и някаква импровизирана закуска. След половин час мъжа ми излиза - УРА! Вече съм само с малкото мрънкащо човече. Зареждам миялнията, преобличам се, излизаме на разходка. На връщане от разходката около обяд минаваме да напазаруваме, вече и се спи и е изнервена и съответно реве, който не я е чул сутринта със сигурност сега я чува добре. Добираме се до вкъщи там продължава да реве, опитвам се да я нахраня пак реве, след 40мин мъка все пак изяжда половината от храната. Заспива веднага - УРА. Имам 2h (max) в които трябва да сготвя, изгладя, сгъна. Малкият звяр се събужда и почва да вършее из къщата. Ядем, излизаме, на площадката започва да пищи някой и е пипнал играчката, взимаме си играчката, но след малко някой друг се появява и тя отново почва да пищи, вече не ми прави впечатление, прекалено уморена съм. В 18h се прибираме, тя е уморена(УРАААААА) и си играе сама в нейния кът в хола. Аз успявам да направя салата, да оправя масата, да пусна пералния и да почистя пода, тогава си идва мъжа ми, който в опит да се преоблече ме пита отново къде е това, къде е онова, а другото. Успява!Играе си с детето. В 19h най-накрая сервирам вечерята и сядам на масата, опитвам се да храня отново детето, то както винаги не иска, с триста зора хапва 3 хапки и до там. Ставаме от масата, мъжа ми влиза да я къпа сам (уж), но пак се пита хиляди пъти къде е това, къде е онова. В 20:30 се опитваме да сложим малката да спи, тя пищи, спира след като и дадеш АМ (не винаги, понякога продължава, определено и харесва). Към 21:15-30 заспива. Отново имам пералня за простиране, простирам, имам два часа за себе си през които успявам да се изкъпя, да отделя малко време на фейсбука и да почета книга. Към 12 заспивам. Но деня не приключва с това, през нощта малката се събужда около 2-3-4-5 пъти. Не мога да пия, иначе бих пила,  но не мога, а би помогнало.

След всичкото, което си изброила - не, ти не си учила език сама. Имало е кой да те насочва, даже и ежедневната ти комуникация пак те насочва.
Сам да учиш е да не ходиш никъде, ама никъде, където се учи или говори език.

Е, аз ползвам английски от над 15 години, а живея в англоговоряща среда от 6. Та не знам какво точно ми казваш. Не съм ходила на уроци, не съм била в английска гимназия.

То и аз вече се обърках.
Нали се тръгна от това, че език се учи добре в езикова гимназия или ако живееш в страната къдеот се говори този език.

Като гледам темата вече е за всичко и всички, та да се оплача и аз най-накрая - боли ме кръста.

Лошо ми е.

https://www.facebook.com/pages/%D0%9B%D0%BE%D1%88%D0%BE-%D0%BC%D … 886520820?fref=ts

Ужасно се забавлявам с тия пуберски шеги и закачки .

То човек си има нужда да изпростее.
/най-ми хареса снимката - така като гледаш лошо ли ми е../

Гери де са скри?

Скача на ластик. Немската.

Вече не й е лошо .

Като се наскача, да дойде да сподели дали е играла на:

Езиковата гимназия, дава една чудесна основа, но ако не практикуваш говорене с нейтив спийкърс, просто в един момент се оказва, че не разбираш когато ти говорят.
Изучаването на чужд език е много комплексен процес и иска не само зубрене по учебник.

Минахме вече езиците, стигнахме до лимките.
И това след като се разбра, че ни е ЛОШО.