Леле да се поправя на време :искренно 
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
А дните са същите.
Но мазохистично признавам,че обичам глъчката в нас.Значи са здрави.
Друго не ми е важно.
Прегръщам ви всички! Темата е супер!
Мрачно,колко да е мрачно?Обмислям да скокна да си купя и аз едно винце,така ми се припи кат ви чета.Е детето се разповръща,оповърна банята,леглото,шалтето,коридора.Ама не ми се чисти сега.След малко. Мисля си дали пилетата принципно кълват повърнато?Имам 10 тина бройлера,да взема да пусна 2-3 да го поизкълват...
Е обади се и голямото,че се връща от училище и паднала в една локва.Паднала пълноразмерно,даже косата й била кална да пусна бойлера да се къпе...избива ме на истеричен смях,явно от недоспиване...
Е обади се и голямото,че се връща от училище и паднала в една локва.Паднала пълноразмерно,даже косата й била кална да пусна бойлера да се къпе...избива ме на истеричен смях,явно от недоспиване...
Знам, че не е леко, но когато се подхожда и с чувство за хумор, някак не е толкова страшно 
Леле да се поправя на време :искренно
.
леле, хора, като ви чета, ако на това му казвате обикновен седмичен ден, аз след 2 поредни такива -ще съм влязла в психиатрия и повярвайте, никога няма да пожелая доброволно да изляза оттам.
пекинезите са като прахосмукачки, моята има бърлога и след като мъжът ми забеляза, че чезнат разни работи се разрови в нейната дупка и само трупа на тутанкамон не намерихме. съдържанието включваше гаечен ключ, няколко мои прашки, носени чорапи на детето, тапи от вино, стърготини изпаднали от клетката на хамстера, една препарирана кожа от покойната ни вече тарантула и 2 болта.
най съм впечатлена от куркума. имам такива спомени от първи клас, когато майка ми замина командировка в СССР/майко мила, това е било в архаиката/, а бях оставена на баща ми. на втория ден той беше окончателно сломен от оправянето на косата ми/бях с дълга до кръста коса/и избора на дрехите ми, а аз от отказа да ми мие дупето
, на което шумно се противопоставях, изтъквайки железния аргумент, че мама винаги го прави.
май оттогава започна да пие
....Идея нямам как се храни, но после пекинеза ми закусва и той с каквото има по килима.
най съм впечатлена от куркума. имам такива спомени от първи клас, когато майка ми замина командировка в СССР/майко мила, това е било в архаиката/, а бях оставена на баща ми. на втория ден той беше окончателно сломен от оправянето на косата ми/бях с дълга до кръста коса/и избора на дрехите ми, а аз от отказа да ми мие дупето
, на което шумно се противопоставях, изтъквайки железния аргумент, че мама винаги го прави.май оттогава започна да пие
6 часа.На вън още е тъмно.Звъни телефона.Ставам.Със силно нежелание.Кафе, зъби, обличам се...някак си..
6.30-будя детето.Реве.6.40.Будя детето.Много реве.6.50 будя детето.Не чувам нищо, но стана.7.10 водя едното дете до училището.7.30 нося забравеното домашно.7.40 будя второто дете.Реве.Не ми пука.8.00водя второто дете до училище....
6.30-будя детето.Реве.6.40.Будя детето.Много реве.6.50 будя детето.Не чувам нищо, но стана.7.10 водя едното дете до училището.7.30 нося забравеното домашно.7.40 будя второто дете.Реве.Не ми пука.8.00водя второто дете до училище....
леле, хора, като ви чета, ако на това му казвате обикновен седмичен ден, аз след 2 поредни такива -ще съм влязла в психиатрия и повярвайте, никога няма да пожелая доброволно да изляза оттам.
Един от най-ранните ми спомени, свързани с това невероятно изкуство на спокойствието, беше когато заведох децата да ядем едни много вкусни сандвичи. Седнахме културно на масата на заведението, стоварихме сандвичите и соковете и в един момент малкото помете с ръката си сока, който накваси доволно както сандвича ми, така и крака ми, и масата. Аз невъзмутимо си доядох хапката, след това извадих салфетките, избърсах масата и крака си и дума не обелих за инцидента. Повярвайте ми, децата бяха в абсолютен шок
Сега водя неравна битка с малкото на тема "как да го накарам да прави, каквото е необходимо" без да го принуждавам и с тих глас. Цяло изкуство си е, направо ми идва на едно табло да си пиша сама червени точки всеки път, когато успея да го направя за по-малко от 10 минути
Куркума, съчувствам ти от все сърце за косите
Навремето, когато тръгвах на училище, само дядо си беше вкъщи, и него тормозех да ми държи опашката, докато аз й връзвам панделката, или да ми направи пътя отзад равен, когато съм на две опашки, горкият човек, пот му избиваше на челото 
Ще ме приемете ли в клуба, някак си точно на място се чувствам в тази тема, но съм щастлива от тези "обикновени" делници, могоооооо щастлива когато се бият крещят и тичат, значи са здрави 
, другото ме убива тишината когато не са до мен, когато са тихи и кротки, нещо не е наред.
, другото ме убива тишината когато не са до мен, когато са тихи и кротки, нещо не е наред.
Като каза тихи и кротки няма да си забравя,малкото бебе,каката на 4.Оня се насрал,тя взела материал и рисува,рисува по пода,даже успяла да изрисува и единия гоблен на свекърва ми 
а аз се къпех и си мислех -какви кротки децата днес...сигурно бебето спи ,каката гледа филмче.
Надежди говежди дет са вика
а аз се къпех и си мислех -какви кротки децата днес...сигурно бебето спи ,каката гледа филмче.Надежди говежди дет са вика
Далечни спомени ме споходиха.
Сега дъщерята е далеч, а ние с баща й, както някой вече каза по горе, всяка вечер, той с виното си, а аз с ракията си мълчим по всякакви теми.
Добре, че взехме Джак ръсел териер, та си говорим за кучето.
Честно казано понякога не ми се прибира. А друг път като знам, че ще съм сама в къщи бързам да се прибера и не ми се излиза.
И някак си се отвиква детето да си е у дома. Когато тя си идва за два-три дни целият ми ритъм на живот заминава "на кино".
Сега дъщерята е далеч, а ние с баща й, както някой вече каза по горе, всяка вечер, той с виното си, а аз с ракията си мълчим по всякакви теми.
Добре, че взехме Джак ръсел териер, та си говорим за кучето.
Честно казано понякога не ми се прибира. А друг път като знам, че ще съм сама в къщи бързам да се прибера и не ми се излиза.
И някак си се отвиква детето да си е у дома. Когато тя си идва за два-три дни целият ми ритъм на живот заминава "на кино".
Утре, утре е виното - ама няма да е съвсем петъчно, че на едното ще му вадят кучешките зъби в събота...
Хапе ли?