Хайде наздраве 
Аз дори не си спомням как мина деня ми, но си налях чаша просеко... всъщност две.
Аз дори не си спомням как мина деня ми, но си налях чаша просеко... всъщност две.
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
Възхищавам ти се за "Не ми пука". Как го правиш - и с и без ракия? Не мога бе човек, не мога, пука ми и това си е. И затова крещя. Много. Ама наистина много. Съседските деца ги е страх от мен. Мойте - не. Не им пука, че викам. И от шамари не им пука. И от молби не им пука. Иначе знам, че ме чуват. Днес голямото ми благодари, че съм му сипала вечеря. Щото сутринта за малко не ми пукаше и го оставих да реве на площадката половин час, защото 'На мама не и пука,че се дереш истерично за някаква абсолютна глупост, като ме помолиш учтиво- тогава ще ми запука пак". На всички околни баби обаче много им пукаше за моя истерик и се изредиха една през друга да го успокояват. А той само истерясваше още повече. Как искам на мен да не ми пука ежедневно. Сигурно ще ми е много добре.
E наздраве със закъснение.Или от сутринта ,не знам вече.И моите се бият.И не ще да яде едното,болно е.Отново същото,онова което не го подминава вирус.А опитвам да го закалявам-движим се много на чист въздух,храни се здравословно,яде плод,зеленчук всичко.Другото яде само мръвка,краставици и това е,ни плод,ни зеленчук,чисти морковите и чушките от манджата и е боледувало само веднъж в живота си.На 3 години,сега е на 10.
На крак съм от 3 сутринта,през половин час,щот и темп. вдигна. А днес има плануван и час за зъболекар.Мрачно е навън,цялата къща е осеяна с кърпи за нос,яденето се изяде и пак трябва да се готви.Пералнята пак пере,едното пране от снощи вече го прибрах.Кофти ми е на стомаха от нещо. Изобщо гаден ден се очертава.
Баби нямаме налични.
На крак съм от 3 сутринта,през половин час,щот и темп. вдигна. А днес има плануван и час за зъболекар.Мрачно е навън,цялата къща е осеяна с кърпи за нос,яденето се изяде и пак трябва да се готви.Пералнята пак пере,едното пране от снощи вече го прибрах.Кофти ми е на стомаха от нещо. Изобщо гаден ден се очертава.
Баби нямаме налични.
Ахахах... Чета и се чудя да се успокоя ли, че има и други с "перфектни" семейства като моето?!?!?! С една разлика, че голямата при мен е тийнейджърка на почти 15, но това не им пречи да се карат и бият постоянно. А в картинката от близо месец фигурира вече и куче. 
И на мен ми пука, въпреки виното. През нощта ставах да си меря кръвното, че нещо не ме свърташе. Уж нямах.
И на мен ми пука, въпреки виното. През нощта ставах да си меря кръвното, че нещо не ме свърташе. Уж нямах.
Добро утро и весел петък! Може и по-зле да мине денят.
http://www.viralnova.com/really-bad-days/?mb=fb1002
http://www.viralnova.com/really-bad-days/?mb=fb1002
Ахахах... Чета и се чудя да се успокоя ли, че има и други с "перфектни" семейства като моето?!?!?! С една разлика, че голямата при мен е тийнейджърка на почти 15, но това не им пречи да се карат и бият постоянно.
Спокойно, аз съм с двама на почти 15. /Война на световете, ряпа да яде./ Имам и тати, който им приглася. Добавям и свеки - душица, може всичко сама, на почти 80 г. е. От утре минавам на 13 часа работно време - две седмици. Спря да ми пука, не мога да променя света.
Ракията не помага, не ми понася, боли ме главата.
Иначе сме пИрфектни отвсякъде.
Не че нещо, ама ....всички ли сте самотни майки? 
Не, имаме самонадеяност в излишък, която понякога преминава във високомерие. Това се случва, защото знаем, че сме съвършени и никой не може да бъде като нас.
E наздраве със закъснение.Или от сутринта ,не знам вече.И моите се бият.И не ще да яде едното,болно е.Отново същото,онова което не го подминава вирус.А опитвам да го закалявам-движим се много на чист въздух,храни се здравословно,яде плод,зеленчук всичко.Другото яде само мръвка,краставици и това е,ни плод,ни зеленчук,чисти морковите и чушките от манджата и е боледувало само веднъж в живота си.На 3 години,сега е на 10.
А голямата -има ли някъде вирус в околността и веднага го залавяме и носим в къщи.
Ох, защо не видях темата вчера. Колата замалко не ме остави в ускорителната лента на оживен столичен булевард. От притеснение си изпуснах отбивката и се загубих. Детето закъсня за у-ще, аз закъснях за работа. Пред работата се оказа, че съм затрила картата за чекиране, заради което се наложи да давам обяснения. Въпреки че пред смаяния поглед на охраната си обърнах чантата, картата така и не се появи. Но вечерта я видях - в същата тази чанта. След работа едва се добрах до вкъщи, където ме чакаха сърдити майстори, с които се разправях до 100 часа. Като ги изпратих, тичах към нашите да прибера детето. Когато най-накрая се прибрах, нямах сили и една ракия да си сипя.
Не съм самотна майка, съпружието е командировка.
Не съм самотна майка, съпружието е командировка.