Момичета, хлапето е много сладко, умно и дори талантливо. Едно от децата, печелили международни състезания по математика за втори клас. Но, че за нея няма такъв филм като игра и наспиване, няма. От друга страна, не смея да съдя, защото цялото семейство изглежда щастливо. Детето също. Че аз не бих избрала нещо, което ще лиши мое дете от сън и игра, е съвсем друг въпрос.
- Публикувана: 25 септ. 2014, 21:34 ч.
- Последно мнение: 3 ян. 2015, 19:57 ч.
Един най-обикновен седмичен ден :(
Моето от вече 3 години ходи на плуване. ОТ една година идва у нас учителка по английски. В детската се беше записала на йога и народни танци, а в събота и неделя ходи единия ден на уроци по рисуване, а на другия по пиано иииииииииииииииииииииииииииии представете си, всичкото това по желание 
Единствено на плуване е записана от мен и няма тън мън.
Сега, когато ходи на училище вече, има два пъти плуване, два пъти английски, пиано и рисуване когато пожелае, но е често и днес ми се обади не преподавателката, а собственичка на школата по балет в училище, за да ми каже, че Кристина изявила неистово желание да се запише.
Ха, аз знам още от миналата седмица, но си го пусках покрай ушите, но сега като ми се обадиха и склоних, ами какво да правя.
А пък колко време и остава за игра, ехеееееей, даже и аз искам толкова. Абсолютно по никакъв начин детето не е лишено от игри, ни най-малко.
Защо толкова ви смущава ангажираността на децата? Още повече когато е по желание?
Също така тези неща по какъв начин бих ме направили мен перфектна или не?
пп. След всичко гореописано поне не й остава време да реве
сещате ли се? 
Единствено на плуване е записана от мен и няма тън мън.
Сега, когато ходи на училище вече, има два пъти плуване, два пъти английски, пиано и рисуване когато пожелае, но е често и днес ми се обади не преподавателката, а собственичка на школата по балет в училище, за да ми каже, че Кристина изявила неистово желание да се запише.
Ха, аз знам още от миналата седмица, но си го пусках покрай ушите, но сега като ми се обадиха и склоних, ами какво да правя.
А пък колко време и остава за игра, ехеееееей, даже и аз искам толкова. Абсолютно по никакъв начин детето не е лишено от игри, ни най-малко.
Защо толкова ви смущава ангажираността на децата? Още повече когато е по желание?
Също така тези неща по какъв начин бих ме направили мен перфектна или не?
пп. След всичко гореописано поне не й остава време да реве
сещате ли се? 
Защо толкова ви смущава ангажираността на децата? Още повече когато е по желание?
Спомням си, че като бях малка се записвах по мое желание на всички възможни извънкласни занимания. От художествена гимнастика, през футбол, рисуване, кръжок по филателия, до цигулка и още 100 други. Като изключим цигулката, която за доста години дори ме заби в един симфоничен оркестър, всичко друго беше от ден до пладне. Децата най-често се ентусиазират и след две-три посещения им писва и зарязват в търсене на ново активити. Разбира се, има и изключения. Иначе, премерената ангажираност на децата е хубаво нещо, за да не блеят прекалено в ТВ или компа, а да вършат и нещо смислено. Но, наистина да е премерена, т.е. да не лишава детето от сън и игра.
Всеки решава за себе си и своето дете, Нино. Познавам няколко деца, които ходят на 4-5 занимания..ми наистина нямат време да си поиграят като хората. Все нещо учат, доучват, пишат.
Не мога да ти кажа доколко те го искат, и доколко е родителска намеса. Също така не мога да ти кажа дали са хепи или не..често ми изглеждат преуморени. Да съдя отказвам.
Лично за мен детството е игри, много игри. И нямам предвид компютърни. Моето е на 4 и учи английски в градината. Водя я и да язди. Това е. Евентуално догодина ще вкараме и спорт някакъв..но не съм сигурна, ездата е чудесна за деца и засега и е достатъчна.
Болни родителски амбиции нямам. Не искам да отглеждам бъдещ свръх успял човек, с 3 коли и къща на Бахамите. Не, че ако ги постигне няма да и ходя на гости там, де. Просто искам да изживее едно весело, по възможност безгрижно детство. Другото само ще се нареди.
Не мога да ти кажа доколко те го искат, и доколко е родителска намеса. Също така не мога да ти кажа дали са хепи или не..често ми изглеждат преуморени. Да съдя отказвам.
Лично за мен детството е игри, много игри. И нямам предвид компютърни. Моето е на 4 и учи английски в градината. Водя я и да язди. Това е. Евентуално догодина ще вкараме и спорт някакъв..но не съм сигурна, ездата е чудесна за деца и засега и е достатъчна.
Болни родителски амбиции нямам. Не искам да отглеждам бъдещ свръх успял човек, с 3 коли и къща на Бахамите. Не, че ако ги постигне няма да и ходя на гости там, де. Просто искам да изживее едно весело, по възможност безгрижно детство. Другото само ще се нареди.
Ама разбира се и всички тези занимания в голяма част от случаите са доста забавни. Под формата на игри, на общо културни мероприятия.
Аз ходех на танци, народни. Професионално се занимавах. Ходех да тренирам малко волейбол. Малко повече тренирах хандбал, бях се записала на тенис на маса, ходех да маам с една ракета на кортовете в Дървеница. За ските и плуването няма да обелвам дума и като резултат от всичко това, сега, след дооооста години заседяване, все още имам тонус, все още мускулите ми имат памет, все още съм относително здрава и практикувам част от нещата, които ми носят удоволствие.
Единственото нещо, което малко ме дразнеше бяха танците, но към настоящия момент съм благодарна на нашите, че ме натиснаха. Те се оказа, че са моето сърце и душа.
Така че, ако децата не се насилват, а ходят по желание и са в тонус, не виждам проблем. А само по себе си това, че са ангажирани също не ги прави перфектни, просто са ангажирани, а понякога от цялата тая работа изскачат прекрасни изненади.
Аз ходех на танци, народни. Професионално се занимавах. Ходех да тренирам малко волейбол. Малко повече тренирах хандбал, бях се записала на тенис на маса, ходех да маам с една ракета на кортовете в Дървеница. За ските и плуването няма да обелвам дума и като резултат от всичко това, сега, след дооооста години заседяване, все още имам тонус, все още мускулите ми имат памет, все още съм относително здрава и практикувам част от нещата, които ми носят удоволствие.
Единственото нещо, което малко ме дразнеше бяха танците, но към настоящия момент съм благодарна на нашите, че ме натиснаха. Те се оказа, че са моето сърце и душа.
Така че, ако децата не се насилват, а ходят по желание и са в тонус, не виждам проблем. А само по себе си това, че са ангажирани също не ги прави перфектни, просто са ангажирани, а понякога от цялата тая работа изскачат прекрасни изненади.
аз пък съм за воденето на различни курсове, занимания и т.н.
мен до 6-ти клас на какво ли не са ме водили, и представете си, оцелях
.
ако имах дъщеря щеше да ходи на танци, поне 2 езика, рисуване, пиано.
колкото повече ангажименти, толкова по-добре.
за реването - предпочитам лъвски /понякога дори безсмислен / рев, пред тихичкото, скрито и тайно хълцане.
мен до 6-ти клас на какво ли не са ме водили, и представете си, оцелях
.ако имах дъщеря щеше да ходи на танци, поне 2 езика, рисуване, пиано.
колкото повече ангажименти, толкова по-добре.
за реването - предпочитам лъвски /понякога дори безсмислен / рев, пред тихичкото, скрито и тайно хълцане.
Така че, ако децата не се насилват, а ходят по желание и са в тонус, не виждам проблем. А само по себе си това, че са ангажирани също не ги прави перфектни, просто са ангажирани, а понякога от цялата тая работа изскачат прекрасни изненади.
Именно, просто трябва да се съобразиш с конкретното дете и с конкретните му потребности, на едно дете може да са му ок извънкласните занимания, а пък друго да се претоварва, затова са родителите, да преценяват.
Съгласна съм
Моето дете ходи известно време на плуване - доскуча й, ходи на танци - същата работа, сега уж иска на лека атлетика - да видим и там колко ще изкара. Аз , като малка, също като Нино ходех на какво ли не - народни, спортни танци, карате, балет, хор....докато намеря мястото, където се чувствам добре и посещавам с желание. За нищо не насилвам Сега например мисля да се поразходим из парка и да се насладим на слънчевия следобед 
Така е, всеки си познава детето. Кристина например много обичам да се изявява, тя обича да я оценяват, обича да получава обратна връзка и това я стимулира да се занимава с неща и после да ги показва. Лъвче. До кога- не знам. Виж, малкото към момента има само един особено изявен талант - да яде. Ама много обича да яде Страхотна е в това. Телец.
На мен лятото ми се обади приятелка и каза - дай да ги запишем на английски към ББс ли, Британика ли, не помня. Това ми се струва излишно на този етап, детето ще губи много време в транспорт, а и натоварването е по-голямо. Сега учителката като идва у нас, тя това време за ходенето си го оползотворява с игри.
Преценяваш си детето и действаш. Ама сега да тръгна да жаля чуждите, като не им знам дереджето или пък да се състезавам по амбиции, няма как да стане.
Лъвче. До кога- не знам. Виж, малкото към момента има само един особено изявен талант - да яде. Ама много обича да яде Страхотна е в това. Телец. На мен лятото ми се обади приятелка и каза - дай да ги запишем на английски към ББс ли, Британика ли, не помня. Това ми се струва излишно на този етап, детето ще губи много време в транспорт, а и натоварването е по-голямо. Сега учителката като идва у нас, тя това време за ходенето си го оползотворява с игри.
Преценяваш си детето и действаш. Ама сега да тръгна да жаля чуждите, като не им знам дереджето или пък да се състезавам по амбиции, няма как да стане.
Както и да е, аз мисля да си изведа потомството в парка да подивее, че е грехота да се пропилее този слънчев следобед в дебати.
А, ей това вече е приказка
Те затова сегашните хлапета една подобаваща народна топка не могат да спретнат. Не знаят да играят на ластик, на ръбче, на кър...Като седнат само се дракат и питат "сега кво ще правим?"
И всичко идва от това, че крайно организирано им се доставя за употреба балета, пианото, танците, рисуването, езика....всичко на тепсия и под ръководството на учителя.
А като остане детето само му стига акъла колкото да си пусне телевизора...
Мислетебе-това деца ли са или консуматори на извънкласни занимания. Не им оставя време да седнат и да си помислят деца ли са, не са ли...
И всичко идва от това, че крайно организирано им се доставя за употреба балета, пианото, танците, рисуването, езика....всичко на тепсия и под ръководството на учителя.
А като остане детето само му стига акъла колкото да си пусне телевизора...
Мислетебе-това деца ли са или консуматори на извънкласни занимания. Не им оставя време да седнат и да си помислят деца ли са, не са ли...
