Класическа хомеопатия - споделяне на опит и знания - 34-та тема

Ето това ми направи впечатление и не зная как точно се отнася към моя случай.
"§ 247.  Не е целесъобразно да се повтаря дори веднъж в една и съща неизменна доза дадено лекарство, без изобщо да става дума за честото повтаряне на дозата (и в кратки интервали, с намерението да не се забави лечението). Жизненият принцип не приема такива неизменни дози без съпротива, т.е. без да се проявят други симптоми на лекарството, извън тези, които са подобни на подлежащата на лечение болест, защото първата доза вече е довела до очакваната промяна в жизнения принцип, и втората, динамично напълно подобна, неизменена доза на същото лекарство вече няма да намери същото състояние на жизнената сила. В резултат на получената друга такава неизменна доза, пациентът може наистина да се разболее от друга, дори по-силна болест, понеже сега остават активни само тези симптоми на дадения медикамент, които не са били хомеопатични на изходната болест, следователно не може да се постигне дори една крачка към излекуването, а може да настъпи само реално влошаване състоянието на пациента. Но ако следващите дози всеки път биват леко изменени, а именно потенцирани в малко по-голяма степен (§§  269-270), то жизненият принцип може без усилие да бъде изменен от същото лекарство (усещането за естествената болест намалява) и така да се приближи излекуването.

§ 248. За тази цел ние потенцираме отново лекарствения разтвор (посредством 8, 10, 12 сукусии), след което даваме на пациента една или (увеличавайки) няколко чаени лъжички - при дълготрайни болести ежедневно или всеки втори ден, при остри болести всеки два до шест часа, и при много остри случаи всеки час или по-често. По този начин, при хроничните болести всяко правилно избрано хомеопатично лекарство, дори с дълго действие, може да бъде назначавано ежедневно в продължение на месеци, с нарастващ успех. Ако разтворът е на привършване (след седем до петнадесет дни), към следващия разтвор на същото лекарство, ако то все още е показано, трябва да прибавим една или (по-рядко) няколко гранули от същото лекарство в по-висока потенция, след което да продължим да го назначаваме дотогава, докато пациентът продължава да се подобрява и не получава оплаквания, които не е имал никога преди това в живота си. Защото ако това се случи, ако балансът на болестта се прояви в група изменени симптоми, тогава вместо това, трябва да бъде избрано друго, по-хомеопатично съответствуващо лекарство, и да бъде назначено в същите повтарящи се дози, като при това е необходимо да се помни, че разтворът трябва да бъде променян с няколко енергични разтръсквания при всяка доза, което леко променя и увеличава степента му на потенцираност. От друга страна, по време на почти ежедневното повтаряне на добре съответствуващото хомеопатично лекарство, към края на лечението на хроничната болест могат да възникнат така наречените (§ 161) хомеопатични обостряния, в резултат на които остатъкът на болестните симптоми привидно отново се усилва за малко (сега се проявява само лекарствената болест, подобна на първоначалната). "

Хубава е статията. Обаче къде е учила тази Маргарет Тайлър? Потенции от СМ в крайна органна патология, използване на всички симптоми, които пациентът изрежда... Изглежда все едно се е самообразовала на гърба на пациентите. Кент добре ѝ е отговорил, като му пратила картите си.
Това с л-ва за месец напред всеки ден го има и при нашите хомеопати.


При детето на Мистик ми направи впечатление, че детето очаква да бъде наказано за лошото си поведение. И понеже не получава наказание отвън, иска да се накаже само. От друга страна защо точно с айкидо, а не с нещо друго...Преди какво му е било отношението към този спорт?

Възможно е и да не е точно това прочитът на ситуацията. Децата променят драстично поведението си според средата, в която са попаднали. Поведението навън може да не се тълкува като "освободено", а точно като подражание за вписване в ситуацията. Освен това - пробва нови граници. В семейството много добре знае до къде са границите. Пробва къде са границите в новата позиция на вече пораснало дете в класа.
А няма нищо лошо да си изкара агресията с айкидо, вместо да го стимулираме да я пуска на воля с повод и без повод. Децата имат нужда от ясни граници.

Благодаря! 

Пани, има се предвид да се динамизира лекарството всеки път, за да се увеличи потенцираността, а не да се увеличава броя на сукусиите. Може би подвежда това в скобичките 8,10,12.

 Пани, с разтърсвания нищо няма да направиш. Само чрез сукусия - удрянето в еластична повърхност може да се потенцира хомеопатичното лекарство.

Алексндър, благодаря, всъщност удрям енергично дъното на шишенцето в дланта си. А от какво зависи броя на сукусиите - 10,12,20,30?

Шайн    на същото мнение съм...Беше ми интересно да ви чета.Затова и споделих,въпреки че още преди да напиша знаеш какво ще ми каже Мечето,напр. 

Не знам що точно с този спорт...просто може би защото в момента обсъждахме дали да се запише или не.Бил е близо до това.Иначе ходи и на футбол.Това искаше-това записа.Не го насилвам.Просто питам.Ще ми се много да спортува,но...ако няма той желание как да стане.На Айкидо едва ли ще тръгне...и то не за друго,а щото условията в у-ще са много мизерни + студ.Ще търсим вариант.

Само по себе си лошото държание в училище може да е само някакъв момент. Много деца, особено момчетата, имат такива проблеми в началото. Щом казваш, че се води по акъла на друго дете, пробвайте в тази насока да говорите. Да има самочувствие сам да решава дали да постъпи така или иначе, да знае, че е достатъчно ценен и без да се опитва да се харесва на някой.

От чувствителността на пациента. Аз доколкото знам се започва с 10 сукусии, и ако са много за конкретния човек и има подобно влошаване се намаля или дозата като количество или броя на сукусиите до 8-6-4-2, докато се нагоди към пациента. Че на практика не го правят -факт. Но за повече от 10 сукусии не съм чувала, мен не са ме карали повече от 10 пъти да сукусирам. И между всяко удряне оставяй по 1 секунда , за да има време да се наредят молекулите до другия удар.

Пролетен дъждец  

Диди  щом зависи от чувствителността на пациента може да бъдат и само 1-2 сукусиите

Аз съм имала 4, баща ми 2, мъжа ми 10.

Мистик, не става въпрос да спреш да се интересуваш.
трябва да спреш да даваш оценка на това, което казва.

представи си седнеш с приятелка на кафе и тя започне да ти споделя нещо важно за нея. ти какво правиш? започваш да я поучаваш или се опитваш да я разбереш и да я подкрепиш?
та така и с детето - разбиране и подкрепа.

свободен от задачи, не означава свободна глава   
вкъщи никога не са ми проверявали домашните, нито са ме питали дали съм ги направила, но натиска го усещах интуитивно. усещах изискванията към мен, макар да имах свободата да правя каквото си искам след училище.

иначе и аз се улавям как постоянно изисквам нещо от детето  (много гаден навик, все едно виждам моите родители). тонът ми е все назидателен, все го поправям.
сега една седмица си беше вкъщи (яслата беше във ваканция) и по цял ден беше с мен.
аз бях спокойна, отдадена на него и забелязах огромна промяна в детето. освен, че супер много дръпна с българския (знае думички, но няма още граматика, сега се опитва изречения да прави), стана по-спокоен и доволен. чак не искаше да ходи на яслата в понеделник.

истината е, че трябва много саморефлексия.
в една друга тема дадах една "формула" за саморефлексия при разговор с дете.
погледни, ако те интересува.
прочети цялата статия, но формулата е salve, като скролнеш надолу и я има изписана. ама примерите са важни.

нов пост, че няма връзка с другия.

дочетах Органона.
някой има ли си идея за какво говори Ханеман в последните параграфи. незнам как е преведено на български.
заземяване/енергийно въздействие?...

вчера попитах мъжа ми какво означава една дума от Органона (някаква архаична дума ще да е). мъжът ми, погледнаи ми вика: какви апокрифи четеш?! 
не знаеше какво означава...

Мистик, а може просто да е период на търсене на примирие между 2 поведенчески модела - единия утвърден като правилен вкъщи, и другия, налагащ се като необходим, за да намери детето своето място в средата, да се впише, да бъде приет...Очевидно 2-та модела на поведение са с различни граници и различни правила, детето може би се опитва да разбере как да носи костюмите едновременно на 2-те роли - хем да бъде доброто дете на мама и татко (условно казано, да не се чете буквално), хем да следва правилата на средата, за да намери своето място там. А това, че иска да се накаже, ми изглежда наистина като "имам нужда да изпусна парата, да ме оставят намира" - наказвам се подходящо и въпросът е решен, никой няма да ме закача повече, удовлетворени са изискванията на всички - хем съм се държал както средата ми подсказва, че е добре да се държа, хем съм бил санкциониран за това, че не съм следвал модела, който мама и тати са ми наложили като правилен...
Размишлявам си интуитивно, може и да греша!

Благодаря ви!