страх от майчинство

  • 14 027
  • 146
  •   1
Отговори
# 120
  • Мнения: 4 292
о
При изпълнени други условия разбира се, нахранено, подсушено и т.н. Пишеше, че дава голям ефект, когато плаче от каприз, просто само се отказва. Не можах да го пробвам със синът ми, сърце не ми даде, но на второто може и да пробвам)
Бебе на 4-5м НЕ МОЖЕ ДА ПЛАЧЕ ОТ КАПРИЗ!!!!
Естествено,че ако го оставяш да плаче и не го взимаш,в крайна сметка ще спре. Но замисляли ли сте се какво послание му даваш,какво става с психиката му?!
Който се интересува ,да прочете някоя друга книга по детска психология и да си прави изводите.
Аз не бих оставила детето си да плаче 15 мин, без да го гушна и да го успокоя, независимо дали е през нощта или през деня.
Сама си гледам децата,но за щастие случих на сравнително кротки деца. Не че не са плакали....
Valian1, ако прочете, това не съм си го измислила, четох го в книга, ще я изровя, ако е важно, а пирамидата на Маслоу къде я вкара тук, изобщо не на място.

# 121
  • София
  • Мнения: 19 919
Дес, моите и досега ги гушкам, включително и пубера Simple Smile Много сме гушкави у нас.
Обаче бебето не може все да ти е в ръцете, Сийка много хубаво го е описала - говориш му, пееш му, дрънкаш с някоя дрънкалка... Начини колкото искаш. Че нали и мандж трябва да се сготви, пране да се врътне, другото дете да видиш ...

# 122
  • Мнения: 1 258
Да ви кажа една тайна. Когато вече виждах зор, ползвах голямото.  Crazy Бебето умираше да стои и да го гледа. Само трябваше да седи пред него.  А пък голямото момиченце. Кеф, че съм я оставила да се грижи за бебето и всички доволни  Laughing

# 123
  • Мнения: 1 135
Гладът е лесен: истински гладното дете реве сериозно. Но ако бебето има "потребност" да е носено и гушкано с часове...еми ще се научи да няма такава потребност. Мозъкът на бебето е много пластичен, придобива нови навици за дни.


Не можах да се сдържа. Имаш ли идея, каква травма можеш да нанесеш на детето?

Моля те , не се заяждам , но ми обясни каква травма мога да намеса на детето
и кои книги да прочета , дай линкове , ако обичаш.

# 124
  • Мнения: 512
Да споделя и аз тук моя скромен опит.
Когато беше още 2-месечно бебе, забелязах, че синето вечер преди да заспи плачеше по-различно. Звучеше си точно инатчийски плач. Дотогава все дълго време го успивах - или го гушках и носех до отказ, или го люшках и галех. Просто един ден реших да го оставя да си пореве да видим какво ще стане. Оставих го - около 10 мин. рев с почивки. Така няколко вечери като времето намаляваше, докато се научи да се успива сам. Креватчето му е съвсем наблизо, той ме виждаше, че съм наблизо, но исках да се научи и СЕ научи да заспива самичък. Много ми беше тегаво тези няколко дни, признавам. Ама си струва. До ден-днешен детето ми си знае, че като го сложа вечер след баня и мляко в креватчето, той трябва да спи. Не следва ни люш, ни гуш. /От известно време си играем преди сън де, той взе да се разиграва, може би сега му е период/.

И да ви кажа - хич не мисля, че съм му причинила "щети". Той е едно ужасно обичано, обгрижвано и щастливо бебче. През деня, а също и вечер му даваме цялото внимание и любов, просто знае, че креватче=сън!

И колкото повече расте, толкова повече го гушкам и мачкам  Heart Eyes - от една страна, защото го заобиквам повече с всеки изминал ден, от друга - колкото повече расте, толкова намалява и времето, в което ще ми го позволява.

Та "щети" може по-скоро да причини майка, която механично гушка и "обслужва" детето си, защото така трябва, но в същото време си гледа ТВ или клюка с приятелка, както беше писал някой.

# 125
  • Мнения: 6 343
Гладът е лесен: истински гладното дете реве сериозно. Но ако бебето има "потребност" да е носено и гушкано с часове...еми ще се научи да няма такава потребност. Мозъкът на бебето е много пластичен, придобива нови навици за дни.


Не можах да се сдържа. Имаш ли идея, каква травма можеш да нанесеш на детето?

Травмата, която си мислите, че нанасям, се базира на едни проучвания, с които съм запозната. Там е работата, че те са базирани върху деца от румънски сиропиталища.

Всеки ще се сети, че има балкан разлика между това няколко вечери да оставиш бебето да се "скара" (защото това не е сериозен рев) и това едно дете от раждането да не е пипано и да е отраснало в мрачно румънско сиропиталище.

А има и нещо като комън сенс: да разпознаеш кой плач няма да причини херния, все пак.

Освен това гушкането е сладко, защото е кратко. Когато продължи 4 часа, вече не е гушкане, а издевателство и за двете страни.

Между другото, имала съм котки, които си отмъщават, ако не ги глезотиш с часове. Научават се и те манипулират. Така че си имам едно наум и за интелекта на бебетата.

# 126
  • Мнения: X

А има и нещо като комън сенс: да разпознаеш кой плач няма да причини херния, все пак.


Къде е иконката с кукувицата? ooooh!

# 127
  • Мнения: 1 258
Книгите, с които отгледах двете си деца, бяха поредицата "Моето дете". Има за самата бременност по седмици, какво се случва с детето. След това поредицата продължава с "Моето дете 0-3 години", после 3-6 и т.н. Линк не мога да дам. Незнам има ли ги онлайн. Чела съм разбира се и други, но тази поредица ми допадна най-много. И в тези и други книги пише, че оставяйки детето да плаче, могат де се отключат много неща. Не казвам, че задължително ще се случи, но има опасност. Детето плаче, защото е само. Уплашено е. Разбира се, че плаче, защото иска да го гушнат, но не - оооо ето вижте ме гушнаха ме и стана по моето. Иска да го гушнат, защото се чувства сигурно и защитетно. Едно оставяно бебе да плаче, най-малкото може да израстне като несигурен и неуверен в себе си човек. Пак казвам може.
Между другото пъвото ми дете беше нон стоп на ръцете ми.  Всичко правех с нея. И нямах никаква помощ. Не за час, а дори и за минутка. Никога. От първият ден, никой не е дошъл да ми покаже, как да я изкъпя или как да я сменя. Е оживях. Дори спеше върху мен. Гушках я и й се наслаждавах.  baby_neutral .

Последна редакция: чт, 16 окт 2014, 14:02 от fiolio

# 128
  • Мнения: 6 343
Между другото пъвото ми дете беше нон стоп на ръцете ми.  Всичко правех с нея. И нямах никаква помощ. Не за час, а дори и за минутка. Никога. От първият ден, никой не е дошъл да ми покаже, как да я изкъпя или как да я сменя. Е оживях. Дори спеше върху мен. Гушках я и й се наслаждавах.  baby_neutral .

Мда, познато ми е и съм го правила. То пък голямото чудо да изкъпеш бебе и да смениш памперс.

Не вярвам на заключения, написани в популярни книжки за гледане на деца. Чела съм повече неща от извора и мога да те успокоя, че повечето апокалиптични предупреждения са по-скоро глупости. (и се пише "опасност", не "опастност").

И невинаги плаче, защото е уплашено, само и на една крачка от пълна повреда на т. нар. "психика". Колкото до увереността и характера на възрастния човек: никой от нас не расте линейно и без прекъсвания от бебешка възраст до настоящето. Всеки има "прагови моменти", които могат да отключат огромни способности и увереност, или напротив- да ни травмират, независимо колко хубаво детство сме имали. Ние не сме директен продукт на маминка, колкото и мама да се гордее с великата си саможертва...и слава богу, че е така.

Последна редакция: чт, 16 окт 2014, 12:11 от Mamacita Bandida

# 129
  • Мнения: 1 258
Благодаря за забелжката. Поправих се Grinning

# 130
  • Мнения: 6 343
Благодаря за забелжката. Поправих се Grinning

Има още хляб да изядеш, докато се поправиш. Също така "израснах", не "израстнах".

# 131
  • Куциндрел
  • Мнения: 25 158
Аз пък вместо да слушам себе си реших да послушам консултант по кърмене. И разбих режима на спокойното ми бебе. Започна се един рев.... ooooh! Едно не-спане... И така до към 2 годишна възраст.
Но пък намерих решението - разходки навън, после слагане в количката вкъщи на отворени врати и прозорци.
Вече мина този период и се оказа, че детето ми не е чак толкова гушливо, а не е като да не е гушкан или да му е отказвано гушкане.

Мамасита, какво е това приспиване на ръце на 4 годишно дете? Как си го носила и люлеела?

# 132
  • Мнения: 1 258
Благодаря за забелжката. Поправих се Grinning

Има още хляб да изядеш, докато се поправиш. Също така "израснах", не "израстнах".

Млади сме още, ще се научим... някога Mr. Green

# 133
  • Мнения: 6 343
Аз пък вместо да слушам себе си реших да послушам консултант по кърмене. И разбих режима на спокойното ми бебе. Започна се един рев.... ooooh! Едно не-спане... И така до към 2 годишна възраст.
Но пък намерих решението - разходки навън, после слагане в количката вкъщи на отворени врати и прозорци.
Вече мина този период и се оказа, че детето ми не е чак толкова гушливо, а не е като да не е гушкан или да му е отказвано гушкане.

Мамасита, какво е това приспиване на ръце на 4 годишно дете? Как си го носила и люлеела?

Не носене, но непрекъснат рев за нищо; будене нощем с рев, редовно; стоене на скута ми с часове, всеобща глезотия.

И аз преболедувах консултантския ентусиазъм по кърменето.

# 134
  • Мнения: X
Будене с рев при 4- годишно дете не ми се струва хич като глезотия, по- скоро ми говори за проблем.
Замисляла ли си се дали точно твоите виждания за спартанско възпитание не са в основата?

Общи условия

Активация на акаунт