Публикувана: 4 окт. 2014, 21:15 ч.
Последно мнение: 17 окт. 2014, 19:39 ч.

страх от майчинство

14 025
146
1

Отговори

1
...
6
7
8
...
10
Всички

# 90 14 окт. 2014, 09:00 ч.

Мнения: X

Цитат на: Как` Сийка в вт, 14 окт 2014, 08:19

Цитат на: Елена Ди в пн, 13 окт 2014, 21:54

Нима отричаш различните типажи нервна система, характери, темперамент?!

Изобщо не ги отричам.
Отричам само схващането, че някои бебета се раждат големи гадове и нарочно реват, за да правят родителите си на луди калинки. Не защото нещо не им е наред, не защото имат проблеми, не защото имат нужди, които възрастните не са открили и задоволили, а само за да издевателстват над тях. Ей-тъй, за кеф.

С това съм напълно съгласна.

# 91 14 окт. 2014, 09:03 ч.

Мнения: 6 343

Освен това могат да се научат да не реват, ако поостанат малко сами:

Ако са нахранени, сухи, не ги боли нищо и просто са изнервени, нищо няма да им стане, ако пореват малко и се самоуспокоят.

С първия: взимане на ръце на всяко Мрън!, съответно при всяко леко разбуждане следваше експлозивен рев. А носенето на ръце може би го е изнервяло още, защото никога не се научи да намалява градуса и да се самоуспокои.

С момиченцето: тя е по-спокойна, просто я оставях и я намирах заспала, но имаше и случаи да я оставя да се нареве няколко минути.

Статия на английски по въпроса:

Скрит текст:

http://www.nzherald.co.nz/canvas-magazine/news/article.cfm?c_id= … objectid=11339274

Последна редакция: вт, 14 окт 2014, 11:48 от Mamacita Bandida

# 92 14 окт. 2014, 16:13 ч.

Мнения: 2 689

И какво излиза, че който има ревливо бебе , не знае как да го гледа. Да ме прощавате,ама това са пълни глупости.
Освен това не съм съгласна и че трябва да се остави малко бебе да реве,за да не се разглезило. Не казвам ,че при всяко гъкване трябва да се грабва и да се разнася из стаята,но не бива и да се оставя да реве ,щото щяло да се самоуспокои.
Всяко дете е различно и не може да има еднакъв подход. Но със сигурност,щом плаче ,трябва да се гушне.Малко бебе не може да реве от инат или глезотия. Плаче,защото има някаква потребност,която не е задоволена.Това включва и потребност от обич и сигурност (гушкане).

# 93 14 окт. 2014, 19:33 ч.

Мнения: 6 343

Има някои видове плач, които като ги чуеш, е почти ясно, че ще се самоуспокои. А след това ще се почувства сигурно и защитено в собственото си креватче, което како и да го погледнеш, наистина е приятно и сигурно място.

Изобщо не пречи да се пробва и това с оставянето. Има такива, които реват 15 мин., после 5, а на третата вечер не реват. Ако ти се е паднало такова, пробването е било успех.

Не е като да оставиш бебе да реве гладно, защото не може да яде в 12 или в 3, по разписание.

# 94 14 окт. 2014, 21:15 ч.

Мнения: 2 689

Не е достатъчно да се задоволяват само нуждите на глад и на сух памперс. То и бебетата в домовете са нахранени и сухи,но въобще не се чувстват сигурни и спокойни сами в креватчетата си .Бебетата имат нужда и от здрава емоционална връзка с майката,за да расте щастливо и спокойно. Тази връзка със сигурност не се изгражда като се оставя да плаче. Бебета,които са оставяни СИСТЕМНО да плачат израстват с големи емоционални дефицити,които пък съответно водят до други проблеми в по-голяма възраст.

# 95 15 окт. 2014, 09:28 ч.

Мнения: 6 343

Не преувеличавай, съвсем ясно е, че една нормална майка през деня се занимава според възрастта, говори, пее- но като дойдат часове за лягане, съвсем нормално е да се очаква, че бебето ще се успокои в креватчето си. И като се поразбуди, ще може да се приспи само в повечето случаи.

Бебетата в домовете ме съмнява да са сухи.

Освен това ако оставиш детето да поплаче няколко пъти, в крайна сметка ще намалиш плача. И не говорим за часове, а за минути, като в крайна сметка ползата е още по-голяма, детето е по-спокойно.

# 96 15 окт. 2014, 10:47 ч.

sofia
Мнения: 9 385

Цитат на: ronaldd в пн, 13 окт 2014, 11:51

Не че да те отчайвам, булка, ама ние вече повече от 2 години не спим: )

Събра ми се около 5 години будене всяка нощ.
Големия беше на 3, когато родих малкия. Не ходеше на ДГ, защото нямаше кой да го води, мъжа ми работеше на кошмарни смени и непрекъснато им сменяха графика.
Общо взето се водех по режима на голямото - за излизане, основно.
Много ми тежеше, че поради транспортни неволи (нямахме кола) ми беше трудно придвижването до разни по-отдалечени точки. Когато бях само с едно нямах проблем с градския транспорт, ама с количка и едно дребно - тц. Беше ми писнАло да обикалям селото и тъпата алея край езерото.
Въпреки, че свекърва ми искаше да помага, живеят на горния етаж, диванетата почваха да се дерят неистово щом ме изгубят от поглед - малкото най-вече. Това много ми тежеше - гушнала съм го и с пълен глас реве "мамааааа, искам мамаааа" Crazy

Все още като чуя някое да се дере, вътрешно се радвам, че не е моето.

# 97 15 окт. 2014, 13:18 ч.

Мнения: X

Цитат на: Mamacita Bandida в ср, 15 окт 2014, 09:28

Освен това ако оставиш детето да поплаче няколко пъти, в крайна сметка ще намалиш плача. И не говорим за часове, а за минути, като в крайна сметка ползата е още по-голяма, детето е по-спокойно.

Ха-ха-ха, явно не си случила на бебета.
Да ти пратя ли моето бебе да те научи?

# 98 15 окт. 2014, 14:21 ч.

Мнения: 6 343

Няма нужда, първият ми беше така, не се научи да се самоуспокоява до 4г и нагоре. От един момент нататък става порочен кръг, колкото повече е зависим от теб, толкова повече реве по всякаква причина.

Обаче второто го пробвах и сработи. В крайна сметка плаче по-малко.

# 99 15 окт. 2014, 15:39 ч.

Мнения: 4 292

Преди време на една будка за вестници попаднах на едно книжле, писано от американски педиатър, но след като е станал баща. Не мога да се сетя името, но идеята беше такава, каквато Мамасита я описва. Отнасяше се за нощният рев, но съвета беше да се практикува след 4 ят месец, преди това те така или иначе са си в 4 ти триместър ). Оставяш го да реве до 15 мин. като всяка вечер времето се намаля, или по-точно самото дете го намаля. При изпълнени други условия разбира се, нахранено, подсушено и т.н. Пишеше, че дава голям ефект, когато плаче от каприз, просто само се отказва. Не можах да го пробвам със синът ми, сърце не ми даде, но на второто може и да пробвам)

# 100 15 окт. 2014, 15:51 ч.

Tам през Атлантическия океан
Мнения: 7 100

Много е гот да гледам как се дават акъли от мами които си имат отмяна (дори да е от време на време ) на мами които сами се оправят гледат детето/децата.

# 101 15 окт. 2014, 15:52 ч.

Мнения: 3 228

Дъщеря ми е на 5 г. и половина. И до днес все още ми кънти звука от реването и в главата ми, а като чуя ревящо бебе въздъхвам с облекчение, че не е моето. Не твърдя, че не съм сбъркала нещо, може и в мен да е проблема, обаче докато беше бебе ревеше почти денонощно с една пауза от към 2 през нощта до към 6 сутринта. И така до към 8 - 9 месец. познати и непознати баби и не толкова възрастни жени са ме спирали по улиците да ми дават съвети как да успокоя бебето. Първите 2 - 3 месеца след раждането са ми като в мъгла - имам частични спомени. Живеех ден за ден, всеки ден си мислех "и този ден мина, напредваме, все някога детето ще порастне и ще спре да реве". Та, има и такива бебета