страх от майчинство

По отношение на депресията: сериозно нещо е, но има начини за справяне.

Първо, може да има някакъв "химически дисбаланс", но това не значи, че ще си в депресия. Никой не реже живи мозъци, за да проверява дали са химически балансирани; няма тест за нива на невромедиатори, нито има референтни граници.

От друга страна, нормално е човек да има известна вариабилност в състоянията, не може да е непрекъснато нахилен като хората от рекламите. Дори бих казала, че е физиологично: просто организмът си дава почивка, вкл. и мозъкът. Невромедиаторите са "скъпи" молекули, не са за непрекъсната употреба. Сега е есен, нормално е да си малко по-меланхоличен и някои процеси да забавят ход.

След второто раждане усетих някакъв спад на емоциите, някакъв пълен релакс. Напълно функционална съм, но ако бях например младо момиче, свикнало на бушуващи емоции, може би щях да тълкувам състоянието като "депресия" и да се подтисна още повече, като вече започна и да се държа по начин, който да усили лошото настроение. Защото ако едната част на депресията е хормонална, другата вече е социална. Точно както има хора, които носят на алкохол, така човек може да се научи да понася съвсем леко състояния, в които мозъкът има "химически дисбаланс". Всъщност именно най-младите жени са най-заплашени от следродилна депресия, особено когато до теб няма някоя мъдра жена, която да ти насочи вниманието към важните неща, а да не те оставя да си самонаблюдаваш поведението.

Номерът е да не си даваш зор и да се грижиш за себе си. И да не обръщаш много внимание. Не може само да си high, понякога има и low състояния и те не са задължително патологични. Да, може да са много неприятни, изненадващи, да те тормозят, но могат да се овладеят- при нужда в началото с лекарства, но може и без. Може да се окаже, че са си били напълно нормални и адекватни за момента състояния на организма.

Ех , Mamacita Bandida

колко хубаво пишеш , обясняваш   



Ама като си писала/споменавала  че имаш отмяна , помощ от баба/и по други теми  Твоите съвети са ми кръгли OO тук 

Тя, Мамасита, хубаво обяснява как номера е да не си даваш зор, но аз помня, че в някоя от скорошните теми беше разправяла , че новородените само спят и ядат.
Да, ама някои и пищят. Пищят денонощно. Искат да ги носиш и люшкаш.
Тогава знаеш ли как ще те оставят да си low?!

Големият ми пищеше и ставаше по 10 пъти на нощ до 2 години и половина.
Я ми се събираха по 3-4 часа сън на денонощие, я не. И това всяка Божа нощ.
Малкият тамън го похвалих, че май е по- кротък/ 10-тина дни след раждането, айде и той пощуря.
Цяла нощ купона е у нас.
През деня само на ръце, пък голямото и той си иска своето. Мия шишета с бебе в едната ръка, гъба- в другата.

Desss,

при 2 деца, у нас нещата бяха организирани така: Дъщеря ми беше на 3 години като се роди синът ми. Съпругът ми пое сутрин да я води на градина след 7.30 ч. Тогава имаше възможност преди работа. Аз я прибирах след обяд - лято, зима и т.н. С бебето сме ходили по всякакви служби, ако се налага, и по цял ден бяхме сами. Вечер след 8 - съпругът ми къпеше голямото дете. След това заедно към 8.30 къпехме бебето. Аз бях кърмачка на повикване, така че сънят ми беше съобразен с бебето. Депресия с второто дете не съм имала, може би защото вече бях изгледала сама 1 бебе и  съответно с второто ми се видя по-лесно. С първото изживях нещо такова, но причините бяха други. Най-важното беше някак си да отделям време и за голямото дете, като съпругът ми ми помагаше в това - занимава се с бебето, когато  е в къщи, за да мога и аз да си почина или пък просто да си поиграя с каката.

 

Когато работният ден на таткото е регламентиран е едно 

При нас не е така  когато се прибра на време много ясно че ще помага.

Работното му време зависи от клиента , от там на сетне % , заплащане и т.н.
Ако реши да слага в строга рамка раб. часове ,печалбата/добрият доход  може да отиде на кино 

права си, но винаги има пренастройване с второто дете, просто ще видите кои неща ще промените и кои не въпреки първоначалните планове.

Не, винаги.
Всяко семейство си има приоритети. Аз предпочитам да люшкам и да не се наспивам 1-2 год, отколкото мъжа ми да сменя памперси и води на училище гладни и боси деца.
В  нашето семейство почти нищо не се пренастрои след второто дете- от една страна мъжа ми няма как да си ограничи работата, от друга- голямото дете не може да страда и да се ограничава от към разходки и занимания.

Именно. Въпросът е в приоритетите и във възможните решения. В единия случай мъжът намалява работното си време и помага повече; в друг печели повече, за да може да се позволи поне почасов помощник. Ако ли не, прави се компромис кое е възможното, ако жената трябва да поеме децата сама - дали ще тича навсякъде, няма да си доспива, но ще се справи с програмата максимум; дали ще пренареди ежедневието си...
Ясно е, че задълженията се увеличават многократно. Но също така е вярно и че втория път жените са по-организирани и по-лесно се справят с предизвикателствата.
Що се отнася до депресията - като имах (и имам) толкова работа, нямаше кога и как да изпадна в депресия. Твърде голяма е отговорността, за да си го позволиш.

Е, ся, с първия нещата бяха- ставане всяка нощ, до около 4 и половина години. И на ръце, да.

Малката е по-кротка, но честно казано- оставих я в началото да разбере, че няма да я взимам на ръце, като мрънне.

В интерес на истината местихме покъщнина 15 дни след раждането на малката. Но пак не си давах зор в смисъл да съм винаги нахилена. Просто правех нещата, ама без кеф, дето се вика. И не се втелясвах дали бебето е в тон.

Има си начини. И съветите ми важат за първите 40 дни, в които дори може примерно да си наемеш помощ, да спреш уроци и курсове на голямото дете (няма да му провалиш живота от един месец пауза). Ако се поопазиш в този критичен период, нещата може да са по-гладки.

Сигурно...... 40 дена, а после?!
А на 3, 5,10-тия месец?!
Бебето си е бебе и си иска своето, голямото също.
Бебе не се учи на поведение, всичко в тази възраст е темперамент и нужди. И на мен ми втълпяваха, че големия аз съм го научила на ръце, че съм го глезила и т.н.
С малкия много внимавах да не сгафя, но той ме научи, че нищо не зависи от мен. Бебе не се научава да не реве, като го оставиш самО в леглото.

Реват, да. А ти какво си мислеше, преди да родиш? Като по филмите – яде, спи и гука?
Ако не заплаче бебето, кога ще се сетиш да го подсушиш, нахраниш, погушкаш? Точно никога.
Емпатия, кака. Който не я владее, му реват денонощно.
На бебе може да се обръща внимание и да си играеш с него, без непременно да го носиш на ръце денонощно. Щото от 3-4 килограма за нула време става 13-14, че и повече... И тогава мама почва да пищи денонощно...

Стига, бе, как не съм се сетила и сама.
Нима отричаш различните типажи нервна система, характери, темперамент?!
Що си мислиш, че не съм знаела какво ме чака? Ако съм била толкова тъпа , да се излъжа за едно- О.К, ама да родя и второ едва ли щеше да е.

Изобщо не ги отричам.
Отричам само схващането, че някои бебета се раждат големи гадове и нарочно реват, за да правят родителите си на луди калинки. Не защото нещо не им е наред, не защото имат проблеми, не защото имат нужди, които възрастните не са открили и задоволили, а само за да издевателстват над тях. Ей-тъй, за кеф.

с първото дете е по-трудно, с второто го караш отгоре отгоре. Не се връзвай на бг мамите, които със всичко в тоя живот сами се оправят. Хубаво е че има кой да ти помага, трябва да го оцениш и не се притеснявай чак толкова, децата порастват адски бързо ама ние от притеснения не им се радваме достатъчно. Карай я по - спокойно. Успех.

40-те дни в началото са критични. Всъщност това "да дойде баба да къпе бебето" е останка от периода, в който майката 40 дни си е почивала, не е излизала и не само това: в някои култури дори не е била тая, дето скача, като ревне бебето.

Сестри, лели, баби: просто идва и поема всичко, докато майката не прави нищо.

Все още има останки от тази традиция, защото и за второто дете имаше хора да питат, "Ама кой й помага с бебето?"- в смисъл да живее при мен месец и повече и да страда от безсъние повече от мен. И да прави неща, които мен ме е страх да правя.