Нямам я сканирана. Само картона.
Ще я пусна за малко и после трия.
Ще я пусна за малко и после трия.
- Публикувана: 7 окт. 2014, 21:55 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 21:59 ч.
На майка ти гаджетата...
Ето , да си доразкажа.
От страната на баща ми не съм чувала историите за прабаби и дядовци, само тази на собствените ми баба и дядо.
Майката на баща ми беше много духовита, борбена, и природно интелигентна жена, отворена за света. За разлика от другата ми баба-майката на майка ми- която недолюбваше науките, беше прекъснала училище и си беше по-простовато устроена, тая ми баба си беше огън-жена. По цял ден слушаше радиоточката и особено заседанията на Народното събрание. Така съм я запомнила, как бърка манджа на печката на дърва , слуша внимателно като заек в нива, и както си мълчи и слуша на един път отсече: "Ха, лъже! На миналото заседание по друг начин каза!" Много се интересуваше от политика, за всяка държава беше чела или чула нещо- това в нашето селце особено за жена, си беше не само рядко, а истинско чудо. С нея можех да си говоря за всичко, и с нея съм била най-близка от бабите и дядовците ми. Не се разбираха с майка ми, и идваше скришно у нас, когато майка беше на работа, а аз втора смяна на училище, идваше сутрин при мен на кафе и ми даваше и някое и друго левче. Говорехме си много. И вицове разтягаше.
Нейната майка е умряла млада, при раждане на Х-тото дете ( май 12-тото).Останала баба ми като най-голяма сестра на 15 години да гледа 10-тина по-малки братя-луди глави и да помага на баща си в кръчмата. Било по времето на втората световна война. Учила се изключително добре, била умствено особено надарена, даскалът от селото идвал на няколко пъти при баща й да го моли да я пусне да учи, тъй като това момиче било според него свръхинтелигентно и имало невероятна памет. Само че прадядото се опънал -нямало кой да гледа момчетата , а и кой ще му помага? Останала баба да стопанисва къща, кръчма, и щури момчетии да гледа. Смаа заключвала вечерно време, сама правела сметките и контролирала всичко. Идвали немски войници в кръчмата, и въпреки многото разкази за това колко са пакостили на девойки и млади жени, баба ми само хубави спомени имаше от тях. Като видяли как се мъчи и работи само момиче, се съжалявали над нея и често им подавали консервирана храна от собствените запаси. Баба разправяше как братята й я лъгали, че било конско месо, за да не яде тя че я било жал, за да има повече за тях. Тя пък, който от братята й я ядосал, го хващала за дрехите и го хвърляла в торището, дупката с тор от животните, да му дойде акъла. Много била оправна, а и била хубава, и устата мома- живота я научил да не спира пред нищо и който и да се захванел с нея, трябвало да си има впредвид че с аргументи не може да и излезе насреща. Това май доста плашело момците около нея, тъй като се е омъжила сравнително "късно" на 23-24 години. Дядо ми бил 2 години по млад от нея, веселяк, висок и хубав мъж, все шеговит и благ. Май май му е пристанала, много не знам за това време, но знам, че когато баща ми се бил на около година, дядото отишъл някъде на търговия и не се прибрал близо 3 години. Къде е миткал , никой не знае, но баба това дълго не могла да му прости, особено като се подочуло, че имал някъде друга жена, при която е бил. Баба ми сама работила нивите, сама се грижила за децата - децата, тъй като е била бременна когато дядо ми е заминал, но е разбрала по-късно, и той естествено също не е знаел. Върнал се той след години, и изкарал най-напред една кавга от собствения си баща, който го осъждал много за това как е заминал и оставил жена с дете съвсем сама, " да й се смеят людето по нивите, че мъжът й я е оставил". Засрамен дядо ми се навел да даде подаръче на баща ми, който не знаел кой пък е тоя мъж. Като видяло другото дете, че батко му получава от непознатия мъж подарък, дошло и то да си иска нещо. Дядо ми си помислил, че някое чуждо дете от махалата е у тях, и побутнал другото дете настрани, да си играе баща ми сам с играчките си. "хич не го побутвай, и това е твое!"-скарал му се баща му, а дядо ми още повече се засрамил. Доколкото знам баба години наред не го е възприела като мъж, не могла да преглътне обидата и той много се молил още дълго време, докато тя пак му станала наистина жена. И до края на живота им баба ми си беше менторът в къщи, дядо ми правеше каквото тя каже, и я слушаше, сякаш си изкупваше вината. Беше кротък човек, но много пиеше. Пиянството му също беше кротко, баба даже го пляскаше по бузите като си дойдеше пиян и му се караше. Той нито веднъж не направи опит да се отбрани. Мен ме беше жал за него и съм я молела да не го пляска, да го сложи да си легне. Иначе беше майтапчия. Понякога се майтапеше пред мен, че била баба много лоша, и щял да я замени с циганката Севда. Такава циганка май нямаше, беше един фиктивен образ, колкото да се закача, но мен ме хващаше много яд на него като говореше така и му се карах и прегръщах баба. Но като си спомням как й говореше и я гледаше, наистина я обичаше. Той почина млад, на 63 години, пиянството му го довърши, след 3-ти инфаркт. Не помня да е викал, да се е карал. Добряк беше. Баба много плака за него, въпреки семейната им история , ммисля че наистина го обичаше, Помня как нареждаше на погребението му и го опяваше с искрена мъка. Сега като се сетя ми иде да плача, толкова беше трогателна тази нейна неподправена скръб. Тя почина много години по -късно, в едно неделно утро. Разправяла съм на друго място, как ми разказваше че го сънува да идва на бял кон да я закарва, и тя го пъдела "как пък не, цял живот го чаках да дойде с бял кон, не дочаках, сега ще ми идва за умирачка да ме закарва!" Години по късно ми каза: "Май ми идва времето. Дойде ли дядо ти другият път с белият кон, ще си ида с него!" Искрено се надявам и вярвам така да е станало в утрото на нейната смърт.
От тия две семейства, това дето разказах по-горе, и това тук, дошли на бял свят моите родители. Майка ми се е омъжила за баща ми на 17 години. ПО нейните думи й било писнало да се разправя със семейни разправий и искала да се махне оттам, затова не преценила много добре избора си-според нейните думи. Семейството на баща ми тя гледаше с пренебрежение... Баща ми бил известен Дон Жуан, хубав като Ален Делон (гледам по снимките, наистина прилича много на него като млад, с черни лъскави коси и светло-сиви очи) . Момичетата си умирали за него. Татко имаше една кутийка със снимки на стари гаджета, че и писма. Събирал си е от всички букви на азбуката дето се вика, и съм ги разглеждала тия снимки. И хубавки и не много хубавки, май много не е подбирал човека, да не обиди някоя!
Между тях обаче и истински красавици. Има една жена сред тия, беше особено красива (искам не искам ,такава е истината), и затова не им било писано да са щастливи.Майка ми също е била много хубава, но според думите й татко ми не могъл да прежали раздялата с тая жена, която обичал- а разделила ги именно баба ми, тъй като смятала че тя не е за него. Поне така ми каза. Татко ми после довел на инат майка ми за снаха и казал на майка си "тая ще е, повече няма да се месиш!". Майка ми се е смятала винаги за нещо повече от всички други, казвала ми е че преди татко харесвала едно друго момче, но не били гаджета (уж де) Май само са се целували. Той обаче бил от семейство на видни лекари, тя от село..познавала сестра му и тя била много "надигната". Майка ми се притеснила че няма да я приемат и се отказала да ходи с него. Според думите й поне. На татко ми му се опъвала много, чак като й предложил брак се съгласила да му "капне в ръцете". Оженили се, но животът им заедно бих нарекла меко казано "сложен". До ден днешен са заедно, с днешна дата татко й е почти слуга. А и тя винаги си е била труден характер. Тя твърди че вината е в татко, понеже бил лошо възпитан, правел каквото си иска, хойкал и така и не я обикнал истински като онази, другата. Гледайки нещата отстрани и познавайки майка си мисля обаче, че баща ми наистина я обичаше, и най-вероятно наистина искрено е смятал да е щастлив с нея, тя обаче с властния си характер, с много от нейните капризи и обиди (прост бил, не бил учил, семейството му не стрували нищо, без нея бил едно нищо- а той беше много уважаван в работата си, природно интелигентен и кадърен електротехник и сам е гледал кака ми само и само тя да учи) го отблъскваше на моменти от себе си и той си търсеше утеха. И не му беше трудно понеже беше мил човек и шегаджия, и даже след години си беше много хубав- помня жените в завода с какви очи го гледаха и му се бутаха, а и сега май не биха го върнали...
До ден днешен за заедно, от 45 години. Не мога да кажа че са били щастливи, но са имали и щастливи дни..макар да ми се налага отвреме навреме да й го припиомням аз това на майка ми...
.
От страната на баща ми не съм чувала историите за прабаби и дядовци, само тази на собствените ми баба и дядо.
Майката на баща ми беше много духовита, борбена, и природно интелигентна жена, отворена за света. За разлика от другата ми баба-майката на майка ми- която недолюбваше науките, беше прекъснала училище и си беше по-простовато устроена, тая ми баба си беше огън-жена. По цял ден слушаше радиоточката и особено заседанията на Народното събрание. Така съм я запомнила, как бърка манджа на печката на дърва , слуша внимателно като заек в нива, и както си мълчи и слуша на един път отсече: "Ха, лъже! На миналото заседание по друг начин каза!" Много се интересуваше от политика, за всяка държава беше чела или чула нещо- това в нашето селце особено за жена, си беше не само рядко, а истинско чудо. С нея можех да си говоря за всичко, и с нея съм била най-близка от бабите и дядовците ми. Не се разбираха с майка ми, и идваше скришно у нас, когато майка беше на работа, а аз втора смяна на училище, идваше сутрин при мен на кафе и ми даваше и някое и друго левче. Говорехме си много. И вицове разтягаше.
Нейната майка е умряла млада, при раждане на Х-тото дете ( май 12-тото).Останала баба ми като най-голяма сестра на 15 години да гледа 10-тина по-малки братя-луди глави и да помага на баща си в кръчмата. Било по времето на втората световна война. Учила се изключително добре, била умствено особено надарена, даскалът от селото идвал на няколко пъти при баща й да го моли да я пусне да учи, тъй като това момиче било според него свръхинтелигентно и имало невероятна памет. Само че прадядото се опънал -нямало кой да гледа момчетата , а и кой ще му помага? Останала баба да стопанисва къща, кръчма, и щури момчетии да гледа. Смаа заключвала вечерно време, сама правела сметките и контролирала всичко. Идвали немски войници в кръчмата, и въпреки многото разкази за това колко са пакостили на девойки и млади жени, баба ми само хубави спомени имаше от тях. Като видяли как се мъчи и работи само момиче, се съжалявали над нея и често им подавали консервирана храна от собствените запаси. Баба разправяше как братята й я лъгали, че било конско месо, за да не яде тя че я било жал, за да има повече за тях. Тя пък, който от братята й я ядосал, го хващала за дрехите и го хвърляла в торището, дупката с тор от животните, да му дойде акъла. Много била оправна, а и била хубава, и устата мома- живота я научил да не спира пред нищо и който и да се захванел с нея, трябвало да си има впредвид че с аргументи не може да и излезе насреща. Това май доста плашело момците около нея, тъй като се е омъжила сравнително "късно" на 23-24 години. Дядо ми бил 2 години по млад от нея, веселяк, висок и хубав мъж, все шеговит и благ. Май май му е пристанала, много не знам за това време, но знам, че когато баща ми се бил на около година, дядото отишъл някъде на търговия и не се прибрал близо 3 години. Къде е миткал , никой не знае, но баба това дълго не могла да му прости, особено като се подочуло, че имал някъде друга жена, при която е бил. Баба ми сама работила нивите, сама се грижила за децата - децата, тъй като е била бременна когато дядо ми е заминал, но е разбрала по-късно, и той естествено също не е знаел. Върнал се той след години, и изкарал най-напред една кавга от собствения си баща, който го осъждал много за това как е заминал и оставил жена с дете съвсем сама, " да й се смеят людето по нивите, че мъжът й я е оставил". Засрамен дядо ми се навел да даде подаръче на баща ми, който не знаел кой пък е тоя мъж. Като видяло другото дете, че батко му получава от непознатия мъж подарък, дошло и то да си иска нещо. Дядо ми си помислил, че някое чуждо дете от махалата е у тях, и побутнал другото дете настрани, да си играе баща ми сам с играчките си. "хич не го побутвай, и това е твое!"-скарал му се баща му, а дядо ми още повече се засрамил. Доколкото знам баба години наред не го е възприела като мъж, не могла да преглътне обидата и той много се молил още дълго време, докато тя пак му станала наистина жена. И до края на живота им баба ми си беше менторът в къщи, дядо ми правеше каквото тя каже, и я слушаше, сякаш си изкупваше вината. Беше кротък човек, но много пиеше. Пиянството му също беше кротко, баба даже го пляскаше по бузите като си дойдеше пиян и му се караше. Той нито веднъж не направи опит да се отбрани. Мен ме беше жал за него и съм я молела да не го пляска, да го сложи да си легне. Иначе беше майтапчия. Понякога се майтапеше пред мен, че била баба много лоша, и щял да я замени с циганката Севда. Такава циганка май нямаше, беше един фиктивен образ, колкото да се закача, но мен ме хващаше много яд на него като говореше така и му се карах и прегръщах баба. Но като си спомням как й говореше и я гледаше, наистина я обичаше. Той почина млад, на 63 години, пиянството му го довърши, след 3-ти инфаркт. Не помня да е викал, да се е карал. Добряк беше. Баба много плака за него, въпреки семейната им история , ммисля че наистина го обичаше, Помня как нареждаше на погребението му и го опяваше с искрена мъка. Сега като се сетя ми иде да плача, толкова беше трогателна тази нейна неподправена скръб. Тя почина много години по -късно, в едно неделно утро. Разправяла съм на друго място, как ми разказваше че го сънува да идва на бял кон да я закарва, и тя го пъдела "как пък не, цял живот го чаках да дойде с бял кон, не дочаках, сега ще ми идва за умирачка да ме закарва!" Години по късно ми каза: "Май ми идва времето. Дойде ли дядо ти другият път с белият кон, ще си ида с него!" Искрено се надявам и вярвам така да е станало в утрото на нейната смърт.
От тия две семейства, това дето разказах по-горе, и това тук, дошли на бял свят моите родители. Майка ми се е омъжила за баща ми на 17 години. ПО нейните думи й било писнало да се разправя със семейни разправий и искала да се махне оттам, затова не преценила много добре избора си-според нейните думи. Семейството на баща ми тя гледаше с пренебрежение... Баща ми бил известен Дон Жуан, хубав като Ален Делон (гледам по снимките, наистина прилича много на него като млад, с черни лъскави коси и светло-сиви очи) . Момичетата си умирали за него. Татко имаше една кутийка със снимки на стари гаджета, че и писма. Събирал си е от всички букви на азбуката дето се вика, и съм ги разглеждала тия снимки. И хубавки и не много хубавки, май много не е подбирал човека, да не обиди някоя!
Между тях обаче и истински красавици. Има една жена сред тия, беше особено красива (искам не искам ,такава е истината), и затова не им било писано да са щастливи.Майка ми също е била много хубава, но според думите й татко ми не могъл да прежали раздялата с тая жена, която обичал- а разделила ги именно баба ми, тъй като смятала че тя не е за него. Поне така ми каза. Татко ми после довел на инат майка ми за снаха и казал на майка си "тая ще е, повече няма да се месиш!". Майка ми се е смятала винаги за нещо повече от всички други, казвала ми е че преди татко харесвала едно друго момче, но не били гаджета (уж де) Май само са се целували. Той обаче бил от семейство на видни лекари, тя от село..познавала сестра му и тя била много "надигната". Майка ми се притеснила че няма да я приемат и се отказала да ходи с него. Според думите й поне. На татко ми му се опъвала много, чак като й предложил брак се съгласила да му "капне в ръцете". Оженили се, но животът им заедно бих нарекла меко казано "сложен". До ден днешен са заедно, с днешна дата татко й е почти слуга. А и тя винаги си е била труден характер. Тя твърди че вината е в татко, понеже бил лошо възпитан, правел каквото си иска, хойкал и така и не я обикнал истински като онази, другата. Гледайки нещата отстрани и познавайки майка си мисля обаче, че баща ми наистина я обичаше, и най-вероятно наистина искрено е смятал да е щастлив с нея, тя обаче с властния си характер, с много от нейните капризи и обиди (прост бил, не бил учил, семейството му не стрували нищо, без нея бил едно нищо- а той беше много уважаван в работата си, природно интелигентен и кадърен електротехник и сам е гледал кака ми само и само тя да учи) го отблъскваше на моменти от себе си и той си търсеше утеха. И не му беше трудно понеже беше мил човек и шегаджия, и даже след години си беше много хубав- помня жените в завода с какви очи го гледаха и му се бутаха, а и сега май не биха го върнали... До ден днешен за заедно, от 45 години. Не мога да кажа че са били щастливи, но са имали и щастливи дни..макар да ми се налага отвреме навреме да й го припиомням аз това на майка ми...
.
Е-е-е, изтървах овесените ядки! Не е честно, пък! 
Тази тема може да е източник на сюжети за няколко филма, поне! ...или няколко Йовкови разкази. Лично благодаря за всички споделени истории! За мен беше удоволствие да ги изчета!
Прабаба ми, по бащина линия, е починала при раждането на по-малкия брат на баба ми. Баба ми почти не си спомняше майка си. Баща й е бил инвалид от Балканската война, с ампутиран крак. Доколкото знам, прадядо ми е имал либе, с което се обещавали един на друг, но след като се връща с един крак от войната, родителите й я дават на друг. Още същата година, той харесал мома от съседното село. Скромно и срамежливо девойче била, от бедно семейство, но голяма умница. Когато той отишъл да я иска, тя казала на родителите си, да не се притесняват, че женихът е с един крак, умен и добър бил, добре щели да живеят.
Заживяли, но кратко. След като тя починала, участта на семейството станало много тежко. Баба ми била отгледана от баба си. Разказваше ми, че такава беднотия е било, че излизала на улицата да играе с филия хляб, поръсен само с чубрика, даже и сол не са имали. Прибирала се и искала баба й да й наръси сол и да капне олио. Бабата я успокоявала, че за Великден ще купят олио. На 13-14 години я изпратили в София, слугинче била в докторско семейство. Ходила е на училище до 4 отделение, приемала си даскалицата, като майка и много плакала, че нямат пари да се изучи. Та в докторското семейство, успяла да се запознае с география, биология и изчела "половината им библиотека с книги". Залюбила се с някакво момче, което не е ясно каква роля е имал в докторската къща, но като станала на 17, баща й я прибрал, да я омъжва. Дума не е казала, че тя има друг на сърце. Омъжил я за по-голям мъж от нея, с около 5-6 години. Починал е много млад, баба ми на 29 г е останала вдовица с 2 деца., от 8 бременности. Никога, нищо лошо не е казвала за него, не се е омъжила повторно. Сама си е отгледала и изучила децата, но не й е бил по сърце. Нито той, нито семейството му. Той умрял от спукана в язва, в каруцата, по път към нивата. Живеели са в плевнята и са строели нова къща. Баща ми е бил на 3 г.
По нейни думи, много е приличала на майка си. Беше 160 см, 45 кг, с хубави черти на лицето и много, ама много будни очи. След смъртта на мъжа й е имала много мераклии и ухажори, но тя все казваше, че най-важното за нея е било да се прибере и да си гушне децата.
По майчина линия, историята е коренно различна. Баба ми, лична мома, от попска и клисарска рода, се влюбва в личния момък на града. Млад, чернокос, добряга, работен, обаче беден, като църковна мишка. Баща й, прадядо ми, бил много урсус човек. Естествено, като чул, не се съгласил. Тя започнала театро да играе, спряла да се храни, не излизала, абе... глезанка. Прабаба ми се притеснила за нея, отишла при мъжа си и му казала, че ако не даде щерката, ще се разделя с него, на стари години. Трима сина отгледала, все някой щял да я гледа.
И така, богатата мома се оженила за бедняка. Страшна бабетка беше, ама е знаела защо да се тръшка. Дядо ми я гледаше, като писано яйце. Тя милата, нямаше 1 ден трудов стаж, а той, може би ще си остане най-добрият човек, когото познавам!
Майка ми и баща ми, тривиално...
Най-интересното от връзката им е, че тя вече била висшитка, когато се срещат, а той не. Предложили й някаква специализация, а той казал, ааас, виж какво, цял живот те гоня и не мога да те стигна. Може да се развиваш, ако и аз започна. Така тя го подготвила за кандидат-студентски изпити..
Странното е, че някак си чувствам много близки рода на баща ми и несретната ми баба. И физически много приличам на тях. Детето ми също. Копие е на баща ми.
Прабаба ми, по бащина линия, е починала при раждането на по-малкия брат на баба ми. Баба ми почти не си спомняше майка си. Баща й е бил инвалид от Балканската война, с ампутиран крак. Доколкото знам, прадядо ми е имал либе, с което се обещавали един на друг, но след като се връща с един крак от войната, родителите й я дават на друг. Още същата година, той харесал мома от съседното село. Скромно и срамежливо девойче била, от бедно семейство, но голяма умница. Когато той отишъл да я иска, тя казала на родителите си, да не се притесняват, че женихът е с един крак, умен и добър бил, добре щели да живеят.
Заживяли, но кратко. След като тя починала, участта на семейството станало много тежко. Баба ми била отгледана от баба си. Разказваше ми, че такава беднотия е било, че излизала на улицата да играе с филия хляб, поръсен само с чубрика, даже и сол не са имали. Прибирала се и искала баба й да й наръси сол и да капне олио. Бабата я успокоявала, че за Великден ще купят олио. На 13-14 години я изпратили в София, слугинче била в докторско семейство. Ходила е на училище до 4 отделение, приемала си даскалицата, като майка и много плакала, че нямат пари да се изучи. Та в докторското семейство, успяла да се запознае с география, биология и изчела "половината им библиотека с книги". Залюбила се с някакво момче, което не е ясно каква роля е имал в докторската къща, но като станала на 17, баща й я прибрал, да я омъжва. Дума не е казала, че тя има друг на сърце. Омъжил я за по-голям мъж от нея, с около 5-6 години. Починал е много млад, баба ми на 29 г е останала вдовица с 2 деца., от 8 бременности. Никога, нищо лошо не е казвала за него, не се е омъжила повторно. Сама си е отгледала и изучила децата, но не й е бил по сърце. Нито той, нито семейството му. Той умрял от спукана в язва, в каруцата, по път към нивата. Живеели са в плевнята и са строели нова къща. Баща ми е бил на 3 г.
По нейни думи, много е приличала на майка си. Беше 160 см, 45 кг, с хубави черти на лицето и много, ама много будни очи. След смъртта на мъжа й е имала много мераклии и ухажори, но тя все казваше, че най-важното за нея е било да се прибере и да си гушне децата.
По майчина линия, историята е коренно различна. Баба ми, лична мома, от попска и клисарска рода, се влюбва в личния момък на града. Млад, чернокос, добряга, работен, обаче беден, като църковна мишка. Баща й, прадядо ми, бил много урсус човек. Естествено, като чул, не се съгласил. Тя започнала театро да играе, спряла да се храни, не излизала, абе... глезанка. Прабаба ми се притеснила за нея, отишла при мъжа си и му казала, че ако не даде щерката, ще се разделя с него, на стари години. Трима сина отгледала, все някой щял да я гледа.
И така, богатата мома се оженила за бедняка. Страшна бабетка беше, ама е знаела защо да се тръшка. Дядо ми я гледаше, като писано яйце. Тя милата, нямаше 1 ден трудов стаж, а той, може би ще си остане най-добрият човек, когото познавам!
Майка ми и баща ми, тривиално...
Най-интересното от връзката им е, че тя вече била висшитка, когато се срещат, а той не. Предложили й някаква специализация, а той казал, ааас, виж какво, цял живот те гоня и не мога да те стигна. Може да се развиваш, ако и аз започна. Така тя го подготвила за кандидат-студентски изпити..
Странното е, че някак си чувствам много близки рода на баща ми и несретната ми баба. И физически много приличам на тях. Детето ми също. Копие е на баща ми.
Там си е снимката.
Сега е там, преди малко я нямаше.
Куку, благодаря!
Благодаря, то всяко 3 годишно е сладко. За съжаление очите ми определено не са такъв нюанс синьо, позасилили са цветовете.
Това с овесените ядки е било преди 40 години, но наистина ги имаше в магазина. Макар че тази снимка е по-замазана от двете.
Божкееее, сега видях, че съм писала в тази тема преди 5 години. Склероза...
Това с овесените ядки е било преди 40 години, но наистина ги имаше в магазина. Макар че тази снимка е по-замазана от двете.
Божкееее, сега видях, че съм писала в тази тема преди 5 години. Склероза...
Cuckoo,
пусни снимката пак, моля. Не можах да я видя, а ми е интересно.
пусни снимката пак, моля. Не можах да я видя, а ми е интересно.