На майка ти гаджетата...

Много хубава тема! Като по-малка обожавах да слушам историите на бабите ми за това как са се запознали с дядовците ми, така че и аз се включвам.

Прабаба ми също е била крадена булка. Идвала е от богат земеделски род, а прадядо ми е бил много беден, затова събрал един ден неговите братя и решили да я отвлекат. Пресрещнали я на пътя и направо си я прибрали. Така баба ми от охолство се е озовала в абсолютна мизерия, но от срам връщане назад нямало. След това е имала доста труден живот, девет деца и немотия...

Баба ми, нейна дъщеря, като млада девойка решила да си търси късмета в столицата и започнала работа в предприятие, където дядо ми е бил чиновник - много желан и ухажван 30-годишен ерген. Баба ми само можела да си мечтае за него, защото тя идвала от бедно семейство и била необразована, докато той идвал от семейство на учители и самия бил много интелигентен. Обаче на коледното тържество, организирано в службата, той я кани на танц и не се отделя от нея през цялата вечер. Въпреки това тя не се дала лесно, защото знаела за репутацията му на женкар. Разказвала ми е как я е търсил в дома й, а тя се е криела, как е звънял на домашния, а тя не вдигала, въпреки че отвътре си умирала да го види и чуе. Не е искала да се поддаде и да е поредната. Той бил впечатлен от това, че селско необразовано девойче, само в големия град, се държало на положение и не му се е отдало както е бил свикнал. Е, накрая след четири-годишно преследване, ухажване и романтични срещи в парковете, са се оженили.

Другата ми баба се запознава с дядо един ден преди да се оженят. Той също гонел тридесетте и му било време да се задоми. Затова отишъл в съседното село при приятели и им споделил, че си търси булка. Те веднага се сетили за баба ми, тогава 18-годишна, която живеела в съседната къща, и я извикали на сгледа. Дядо я харесал, а на нея й казали до сутринта да реши. Много се чудила, докато нейната по-малка сестра не й казала: "Той е много хубав, како. Ако не го вземеш ти, аз ще го взема!"   И, разбира се, съгласила се.  След това ми разказваше как е плакала в кухнята, защото не можела  една манджа да сготви и да нахрани мъжа си, но дядо я е успокоявал. Винаги много са се уважавали и за нея той беше целият й свят. Двадесет години след смъртта му тя го споменава всеки ден и се моли да дойде деня, когато ще отиде при нейния В...

За гаджетата на майка ми не съм наясно и честно казано не са ме и вълнували. Но определено е била напред с материала.  

Баба ми се е запознала с дядо ми едно лято пред театъра в градската градина във Видин. По онова време тя е следвала, но е била ваканция. Разказвала ми е, че изобщо не била впечатлена от дядо ми - висок, кльощав, с мустаци и дълъг нос. Че и бил селянин отгоре на всичко, а тя - чиста гражданка. А и стар й се видял, на цели 27 години, тя - на 20. След време се видели отново и дядо ми бил много настоятелен в срещите. Тя така представя нещата, като че ли от немай-къде се е предала, понеже дядо бил много нахален.   Оженили се. Баба ми приютила дядо ми в къщата си, а той приемал родителите й като свои, а те него - като собствен син. Много се обичаха, страшно сплотена фамилия са били. Баба ми и дядо ми бяха страхотна двойка - високи и хубави, печелили са все първо място за красива и представителна двойка по разните му там забави и банкети.   Много хора ги познаваха, защото и двамата бяха с престижни професии. До последно се държаха за ръка и се майтапеха един с друг. Баба ми нареждаше, че е трябвало да вземе еди-кой-си, който я ухажвал и в последствие станал професор, а не дядо ми, който бил "гол като пушка".  

Прабаба ми пък беше голям образ. Тя всъщност се падаше леля на баба ми, но живееше с нас в къщата и ме е отгледала. Дядо ми много обичаше да я подкача, че не е имала търпение да се омъжи на 16 години, а тя се палеше и го поправяше, че не е била на 16, а на 17 години.   Когато съм се родила, прабаба ми е била вече два пъти вдовица, кофти работа, но си въртеше едно гадже в друг град и понякога му ходеше на гости с метеора по Дунава.  

Леле, че приятна тема! много ми харесва да ви чета 

Прекрасна тема, поздравления 

Баба ми се омъжва за дядо ми на 16. Бедно момиче от село, което дошло в града при сестра си. Не знам как е станала сглядата, но едва ли дълго са "ходили"
 Като се прибереше подпийнал (рядко, на два - три месеца веднъж) кротко ще го сложи да си легне, а на сутринта ще му дудне  Беше лют, хвърлял е яйце в стената, че не е добре сварено. Но тя си му знаеше характера и со кротце со благо - ставаше на нейната. Когато на 70 си отиде, след силни болки и дълго залежаване, смъртта успокои лицето му и изглеждаше като заспал. А тя го гледаше, плачеше и говореше "колко ми е хубав, колко ми е хубав" ...
Майка ми е била на 17, когато е дружала с татко. Може и да си е имала друг преди него, не знам. Той преди нея със сигурност. Отишла му на гости само, а баба ми и дядо ми - "я, довел ни е снаха". И повече не си е тръгнала

Много приятно четиво се очертава 

СТава ми тъжно като ви чета.Колко простичко изглежда всичко ,когато говорим за нечий друг живот!Колко леко и лесно са ставали женитбите ! И колко вълнуващи истории само
А днес - скукаа! Запознали се във фейсбук и се оженили.И конец.

Баба ми беше невероятен образ и още по невероятен ербап - урсуз. Крали са я... ама за малко!  С дружките и братята си били "на хоро" в близкият град.Купонът явно не е не е бил на ниво, та баба ми с приятелките и си тръгнали по средата.  Някакъв местен левент много си паднАл по баба и решил да я крАдне, яхнал коня и юруш през полето да си я вземе. Братята и, които още били в града от случаен разговор на група непознати разбират светлото бъдеще на сестра си и отпрашват да я спасяват. Настигат групата разплакани и уплашени момичета и разбират, че сестра им е открадната. Малееей срам!!! Прибират се вкъщи с провесени носове и какво да видят... Баба ми в ролята на горд собственик на нов кон!  Грабнал я момъкът, метнал я на коня и  отпрашил. Баба бързо се съвзела, че като му вкарала един десен прав...левента в нокаут паднал на пътя, а баба за да се бъхта пешком му конфискувла немедлено коня и се прибрала гордо яздейки.    Разказваше ми, че от срам юнакът не е посмял да дойде да си търси хайванчето.

Страхотна история, браво на баба ти! 

При мама нищо черезвичайно. Влюбила се на 19 години и хоп! сватба Така е било навремето.
Бабите ми и двете обаче са имали интересни съдби. Едната - знатно и богато семейство, рокли, балове в офицерския клуб и т.н. Имала е вземане-даване с един царски офицер, и тамън нещата да станат - баща й починал. Бизнесът пропаднал, кредитори им взели имуществото, останала сама да се грижи за малък брат и майка, съсипана от мъка и отчаяние. А офицерът, разбира се, си бил камшика, като видял, че няма да получи богаташка щерка. После войната започнала...И баба се омъжила стара мома на 25 години Вече си мислела, че никой няма да я поиска, горката, и се появил дядо, и я спасил
Другата ми баба - истинско кино. Ученичка, влюбила се в 40-годишен бохем и човек на риска. Паднала на улицата/ даже помнеше точния булевард/, скъсала си чорапа, той й помогнал да стане и....така. Имаха 5 деца и години, след като той почина, тя не спираше да говори за него и да го "вижда". Не ги помня добре, защото и двамата си отидоха, докато аз бях твърде малка, но мисля, че това беше истинска голяма любов.

За едната си баба знам повече, с другите не бях особено близка.
Откакто я помня, си беше глуха, не напълно, но доста. Разказваше, че излязла на двора с мокра коса да простира, настинала и затова. Подозирам, че затова не се е оженила в селото на нормална за тогава възраст, та за целта дошла в София. Тя ми е казвала, че като тръгвала, хвърляли след нея камъни - за да не се върне, не че са я гонели.
Дядо ми - с 6 години по-млад от нея, работил в трамвайното депо. Майка му починала, баща му зарязал 3-те деца сами заради друга жена, много бой изял и много гладувал. Май никаква романтика и любов е нямало между тях, баба родила майка ми на 32 години и толкова.
В зеления паспорт на баба ми пишеше - родена 1907 г. и аз така си знаех доста време. Докато един ден майка ми разказа, че всъщност баба е родена 1904, но я било срам за голямата разлика с мъжа й (будала - вместо да се хвали  ) и затова послъгала при подаването на документите.
Баба ми беше голям чешит и инат. Помня един неин лаф: Ние се женимО късно и си зимамО млади мъже - да ни слушат

Някои неща ви се виждат романтични от онези времена,
но за мен не е така.

Едната ми баба е била на 18 - 19 години, когато вижда
дядо за първи път. Оженили се скоро. Нейният мотив за
брака е бил, че дядо е бил ... красив. Е, след
това изказване не се учудих, че между тях нямаше силна
любов, нямаше чувства, баба ми не бе уважавана,
мълчеше, а дядо всяка вечер беше на кръчма да играе
карти, че вкъщи му бе скучно с нея.

Наистина хората, особено в спомените си, поукрасяват нещата.
За мен също не е никаква романтика. За любов въобще не говорим, просто е трябвало да го свършат за пред хората. Дори майка в минути на откровеност казваше за баба:
Тя цял живот е гледала предимно себе си, родила ме колкото да не кажат, че е бездетна.
И двамата са били от бедни семейства, баба ми е имала 5 братя и сестри, а майка й освен тях е близнила 2 пъти, но са починали, защото не е имала достатъчно кърма. Романтика, а?
А що се отнася до красотата - разбирам я, и аз на тези години разсъждавах така, защото самата аз не се възприемам като хубава. А и по онова време хората не са ходели с години, та да се опознаят и напаснат. И това важи не само за България.

Виж сега, съжалявам че в твоето семейство така са седяли нещата...Но любовта е вечна, не сме я измислили ние. Браковете, изпразнени от съдържание - също. Имало е и от едното, и от другото, точно както и сега.

Едната ми баба се омъжила по любов за красавец. Баща ѝ не бил съгласен, разбира се, поради което изобщо не го и познавах. Баба ми и дядо ми докрай много се обичаха, даже си правеха скандали от ревност.  
Другата ми баба се омъжила на 38. Става дума за началото на 40-те, тя самата е родена 1902.   Та хойкала е доста жената, явно не искала изобщо да се жени, по-интересно ѝ било баща ѝ да ѝ плаща разходките по света, а тя да свири на цигулка, когато е сериозна. Но прадядо ми в крайна сметка скръцнал със зъби и от няма и накъде я омъжил за един учител по физическо от Севлиево. Наместил се учителят в голямата къща и само го помня горкият, че бъхтеше като луд до работа, до лозето и обратно, освен че готвеше и чистеше. Баба ми готвеше само една бадемова торта за партньорките си по бридж, когато се падаше да играят в нас, т.е. веднъж в месеца. На мен и брат ми се падаше честта да белим бадемите, но торта така и не ядохме. Тя умря на 94 години, един месец след дядо ми. Три дни не беше разбрала, че е починал. Сигурна съм, че от глад се е сетила.  
Майка ми е съвременна жена, т.е. пълна патетика.

Започвам с историите от по-старо към по-младо...
Фамилната история: Той-беден емигрант в България(албанец), обаче пък синеок и русокос красавец..
Тя-дъщерята на селския чорбаджия (най-богатия), най-личната мома на селото.Влюбват се и тя му пристава.Бащата от яд,им дава само един гол рид,който и до ден днешен носи името на бедния момък (и фамилията ни произлиза от неговото име).
Историята на прабаба  по майчина линия е тежка по-скоро.Била е стройна и висока,но от бедно семейство.Тръгнали да я женят за прадядо,който не стига,че и бил до под мишницата, ами бил и „црън” по нейни думи.Не била съгласна,но и сложили гердан от златни пари на врата и се съгласила.След сватбата се оказало,че гердана бил взет от други хора за примамка (честа практика).След няколко години прадядо се разболял от туберкулоза.Никой не пускали при него,а тя не искала да го остави и за миг.Много го обичала.
Имат 3 деца,които тя отгледала и изучила сама.Много е била строга,даже има една комична история която се разказваше от баба всеки път, щом се заговореше за майка и,но не е за тук.Историята на баба вече си е съвсем по темата.Израства полусираче,в бедност и мизерия,но пък с достойнство и чест.Загаджват се със съседското момче,което е и най-добър приятел на брат и.Доста време са „ходили” защото баба е учила  за учителка.Един ден са били на забава тя,гаджето и,брат и и най-добрата и приятелка.Баба е трябвало да става рано и си е тръгнала по-рано.Брат и,подозирайки останалите 2-ма  от компанията е казал,че и той се прибира,но не се прибрал а ги издебнал.Естествено се оказало,че се целуват  Казал на баба и тя го зарязала.Онзи много и се молил,но тя не склонила-щом го е направил веднъж,пак щял да го направи! След време срещнала дядо. Много се подкрепят и обичат, а дядо,макар и с напреднал стадий на склероза продължава от време на време да се шегува „Ех,Нето Нетооо...за толкова години, с теб не можахме един скандал да направим” 
На другата ми баба малко не и е стигнало да се омъжи за един момък.По нейни думи го е обичала,обаче тъкмо баща и бил построил къщата в града и решила,че не е оферта да се омъжи и от забутано село в по-забутано да отиде вместо в града