Защо е била нещастна?
Не ме разбирайте погрешно, баба ми беше изключително добър и чувствителен човек, живота си даваше за нас, не е била мрънкало, да се държи зле или обидно, просто си й личеше, че никога не е изпитвала любов към дядо.
- Публикувана: 7 окт. 2014, 21:55 ч.
- Последно мнение: 28 фев. 2023, 21:59 ч.
На майка ти гаджетата...
Защото не го обичаше. Не е крадена булка, по-скоро се е омъжила за него... Не знам как да се изразя, от необходимост. Нейното семейство е било в не добро финансово състояние, а дядо ми в този момент е бил добра партия, освен това я е харесал. Мисля, че се е омъжила без натиск, за да помогне на родителите си, но така и не го заобича.
Не ме разбирайте погрешно, баба ми беше изключително добър и чувствителен човек, живота си даваше за нас, не е била мрънкало, да се държи зле или обидно, просто си й личеше, че никога не е изпитвала любов към дядо.
Едно време, много малка съм била, но все съм се въртяла покрай мама и баба. Не помня за кой са говорили, но баба ми обясняваше, че е важно мъжът да обича, а жената... тя жената се привързва към дома, към децата, към мъжа, също като котката. А мъж не обича ли все го тегли навън. Ама ако жената има тръпка от преди, оправия нямало, все натам ще я тегли и мира няма да има.
Та, може би е вярно. Дори и хумористично ако подходим и се сетим за Пища Хуфнагел
Та, може би е вярно. Дори и хумористично ако подходим и се сетим за Пища Хуфнагел
А моята баба казваше - като се омъжиш, КАКВОТО И ДА СТАВА, никога не спете в отделни легла! Дори и скарани, дори издразнени, винаги си лягай при него и го прегръщай.
Бях далече от възрастта за женене, но помня.
Бях далече от възрастта за женене, но помня.
Баба ми беше луда по дядо ми и много го слушаше за всичко. Оженили са се след войната, той е бил на фронта и беше по-голям от нея с 9 години. Много беше красив дядо, дори и за днешните стандарти - до края слаб, висок, с прическа. Преди да почине баба ми показа писмо, с което дядо ми ѝ предлага брак. Предполагам, че така е било модерно навремето.
Другите ми баба и дядо също имаха много хубаво семейство. Баба ми е била горе долу заможна и е имала доста ухажори, но тя избрала дядо ми. Отличен избор е направила, той беше много работен, от млад е бил много предприемчив и живеха добре . Цял живот са работили допълнително, дори в онези години, абе не се спираха. Ходеха по екскурзии в чужбина като пенсионери, дядо ми караше нова кола, абе изобщо модерна работа бяха. Последните 10 години от живота си дядо беше на легло, а баба се грижеше почти сама за него и все казваше - да е жив, че какво ще правя!
Другите ми баба и дядо също имаха много хубаво семейство. Баба ми е била горе долу заможна и е имала доста ухажори, но тя избрала дядо ми. Отличен избор е направила, той беше много работен, от млад е бил много предприемчив и живеха добре . Цял живот са работили допълнително, дори в онези години, абе не се спираха. Ходеха по екскурзии в чужбина като пенсионери, дядо ми караше нова кола, абе изобщо модерна работа бяха. Последните 10 години от живота си дядо беше на легло, а баба се грижеше почти сама за него и все казваше - да е жив, че какво ще правя!
Едно време, много малка съм била, но все съм се въртяла покрай мама и баба. Не помня за кой са говорили, но баба ми обясняваше, че е важно мъжът да обича, а жената... тя жената се привързва към дома, към децата, към мъжа, също като котката. А мъж не обича ли все го тегли навън. Ама ако жената има тръпка от преди, оправия нямало, все натам ще я тегли и мира няма да има.
Много точно казано!
Страхотни истории сте разказали, момичета!
Много се радвам, че тази тема получи нов живот, много е вълнуващо това, което се е случвало с нашите баби.
Онна, точно така са разсъждавали преди и е животът е потвърждавал, че е правилно.
И аз знам такава история, на майката на моя приятелка, която е имала предишна тръпка и докато е била женена за друг, всяка вечер седяла на прозореца и чакала да види любимия си, когато се прибира от работа, той живеел на същата улица, съседска любов е било. Мъжът ѝ бил много добър и много я обичал, обаче нея я теглело към първата любов. Това не останало незабелязано от свекърва ѝ и веднъж ѝ казала: знам какво става и защо си всяка вечер на този прозорец, но гледай да не узнае и сина ми, защото много ще го заболи. Свекърва ѝ била добра жена и се разбирали. Случило се така, че мъжът починал, когато моята приятелка е била в 8-ми клас. Майка ѝ дори не изчакала да мине установеното за траур време, два месеца, преди да изтече, се омъжва за първата си любов.Приятелката ми от мъка по баща си и от гняв към майка си получава нервен срив, лекуват я в психиатрия и дори изгубва една година от училище. Аз не съм я познавала тогава. Познавам я от времето, когато работеше, беше учителка по музика. Баша ѝ не познавам, но познавах втория мъж на майка ѝ. Беше страшно красив мъж, просто дъхът ти спира. По времето, когато го познавах аз бях 23-24-годишна, а той е бил над 50. Но не можеше да го подминеш - висок, много добре сложен, с хубава коса и невероятни синьо-зелени очи. И страхотна осанка. Кавалер от старата школа, бивш царски офицер, със старомодни обноски, които те карат да се чувстваш жена. Много го обичах, защото беше много мил с мен, често ходех у тях на гости и го бях опознала добре. Имаше егоистичен характер и суров нрав, думата му на две не ставаше. Майката на моята приятелка беше като слугиня, всичко тя правеше, дори пантофите му носеше, като се прибере отвън. Той само си четеше вестника. Тя го обожаваше, той позволяваше да бъде обожаван. Много си говорехме с нея и веднъж тя ми каза: сега разбирам какъв прекрасен мъж съм имала, колко добър човек беше, колко ме обичаше и колко хубаво съм живяла с него. А аз мечтаех само за чичо ти В. и не виждах какъв човек имам до себе си. Колко глупава съм била и колко болка съм причинила на свекърва си и на мъжа си... Минаха години, те си живееха така, изработили си бяха стереотип и просто си остаряваха заедно. Майката почина първа и на смъртното си легло признала на моята приятелка, че всъщност вторият мъж е неин баща. Приятелката ми беше в шок - мъжът, когото мразеше и за когото трябваше сега да се грижи в края на живота му, се оказа роден баща...А тя беше запазила всичката си синовна любов за бащата, който я беше обичал и отгледал.
Като почина и той, веднъж разглеждахме с нея стари снимки на двамата бащи и майка ѝ. И на някои от тези снимки приликите между нея и втория баща бяха толкова очевидни, че съм се чудила как така сме били слепи и не сме ги видели преди - тя имаше същите изумителни синьо-зелени очи...
Много се радвам, че тази тема получи нов живот, много е вълнуващо това, което се е случвало с нашите баби.
Онна, точно така са разсъждавали преди и е животът е потвърждавал, че е правилно.
И аз знам такава история, на майката на моя приятелка, която е имала предишна тръпка и докато е била женена за друг, всяка вечер седяла на прозореца и чакала да види любимия си, когато се прибира от работа, той живеел на същата улица, съседска любов е било. Мъжът ѝ бил много добър и много я обичал, обаче нея я теглело към първата любов. Това не останало незабелязано от свекърва ѝ и веднъж ѝ казала: знам какво става и защо си всяка вечер на този прозорец, но гледай да не узнае и сина ми, защото много ще го заболи. Свекърва ѝ била добра жена и се разбирали. Случило се така, че мъжът починал, когато моята приятелка е била в 8-ми клас. Майка ѝ дори не изчакала да мине установеното за траур време, два месеца, преди да изтече, се омъжва за първата си любов.Приятелката ми от мъка по баща си и от гняв към майка си получава нервен срив, лекуват я в психиатрия и дори изгубва една година от училище. Аз не съм я познавала тогава. Познавам я от времето, когато работеше, беше учителка по музика. Баша ѝ не познавам, но познавах втория мъж на майка ѝ. Беше страшно красив мъж, просто дъхът ти спира. По времето, когато го познавах аз бях 23-24-годишна, а той е бил над 50. Но не можеше да го подминеш - висок, много добре сложен, с хубава коса и невероятни синьо-зелени очи. И страхотна осанка. Кавалер от старата школа, бивш царски офицер, със старомодни обноски, които те карат да се чувстваш жена. Много го обичах, защото беше много мил с мен, често ходех у тях на гости и го бях опознала добре. Имаше егоистичен характер и суров нрав, думата му на две не ставаше. Майката на моята приятелка беше като слугиня, всичко тя правеше, дори пантофите му носеше, като се прибере отвън. Той само си четеше вестника. Тя го обожаваше, той позволяваше да бъде обожаван. Много си говорехме с нея и веднъж тя ми каза: сега разбирам какъв прекрасен мъж съм имала, колко добър човек беше, колко ме обичаше и колко хубаво съм живяла с него. А аз мечтаех само за чичо ти В. и не виждах какъв човек имам до себе си. Колко глупава съм била и колко болка съм причинила на свекърва си и на мъжа си... Минаха години, те си живееха така, изработили си бяха стереотип и просто си остаряваха заедно. Майката почина първа и на смъртното си легло признала на моята приятелка, че всъщност вторият мъж е неин баща. Приятелката ми беше в шок - мъжът, когото мразеше и за когото трябваше сега да се грижи в края на живота му, се оказа роден баща...А тя беше запазила всичката си синовна любов за бащата, който я беше обичал и отгледал.
Като почина и той, веднъж разглеждахме с нея стари снимки на двамата бащи и майка ѝ. И на някои от тези снимки приликите между нея и втория баща бяха толкова очевидни, че съм се чудила как така сме били слепи и не сме ги видели преди - тя имаше същите изумителни синьо-зелени очи...
А възможно ли е той наистина да й е баща или майката не е имала връзка с този мъж, преди да почине първият?
Баща ѝ е. Майка ѝ е имала голяма любов с него, обаче той ѝ изневерил и тя от яд и да го нарани, се омъжва веднага за най-добрия му приятел. Била е бременна, но още не е знаела, когато се е омъжила. Но понеже моята приятелка много обичаше първия мъж, когото смяташе за свой баща и много беше сърдита на майка си за втория ѝ брак, така и не го прие, майка ѝ не ѝ беше казала кой е истинският ѝ баща. Чак когато разбира, че ѝ остава малко време, тогава ѝ казва.
А възможно ли е той наистина да й е баща или майката не е имала връзка с този мъж, преди да почине първият?
Но понеже моята приятелка много обичаше първия мъж, когото смяташе за свой баща и много беше сърдита на майка си за втория ѝ брак, така и не го прие, майка ѝ не ѝ беше казала кой е истинският ѝ баща. Чак когато разбира, че ѝ остава малко време, тогава ѝ казва.
Малко не по темата, но никога не съм можела да разбера жени, които забременяват от един, а се омъжват за друг и цял живот крият. Ами нали в даден момент може да се разбере, примерно по кръвната група?!
Дори съществуват хора-химери - с 2 вида ДНК. И току-виж според генетиката се окаже, че майка ти не те е родила, нищо че има свидетели