На майка ти гаджетата...

Ами трудно е за разбиране, ама тя не е знаела, че е бременна, спонтанно решение е било омъжването напук. Мъжът ѝ е знаел, тя е споделила с него, когато разбрала, но толкова е бил влюбен в нея и толкова щастлив, че ще е негова жена, че е пазел тайната ѝ до смъртта си. Всъщност възрастните са знаели, само от приятелката ми са крили, заради ненавистта ѝ към втория баща, който всъщност е истинският.Те тримата, майката и двамата мъже са живеели на една улица, къща срещу къща. Приятелката ми е единствена наследница и на тримата, наследи и трите къщи.
Навремето, когато тя ми каза всичко това, точно вървяха латиноамерикански сериали и тогава си казахме с нея, че животът предлага къде-къде по-засукани и сълзливи истории от измислените.
Искам да допълня, че майката на приятелката ми беше изключително красива жена и истинска дама от стара софийска фамилия. Първият ѝ мъж е бил голям приятел и на нея, и на другия, в когото е била влюбена. Но не е бил хубав мъж, виждала съм го на снимки, дребничък един такъв, невзрачен. Но голяма душа. Аз мога да я разбера тази история, защото познавам втория мъж, наистина изглеждаше трудноустоим, дори вече възрастен. А знаете, че се влюбваме с очите. 

Как се живее с такава тайна като майка и още повече - как е живял първият съпруг, гледайки жена си на прозореца да жали за друг... Това трябва да го е убивало бавно отвътре... Всъщност и двамата...

Кой мисли за кръвни групи при такива случаи?
Освен това ако единият родител е кръвна група А, другият Б, детето може да е всяка от четирите.

Да живееш цял живот в лъжа, в такава голяма лъжа... Вижда ми се много малодушно.

Не  е било малодушно ,стандартите са били други ,бяха други ,че съм свидетел на времето.Сега е  различно.Все пак се говори за  жена над 50, някогашно момиче  с двама бащи.

По онези години си е било няква "греховна" тайна..

Аз съм по-нова генерация и ми е непонятно това мислене, но пък много интересно. Като казвате "така беше", можете ли да го обясните? Как да си го представям?

Не знам как да си го представите вие,младите.Ние го наблюдавахме и живяхме.Като не познаваш друго ,смяташ познатото за нормално.Имайте предвид ,че нито  средата ни-съседи ,приятели ,нито книгите ,телевизията не са давали други образи на живота. И да ги е имало се били заклеймени като ретроградни ,  разлагащи нравите и  така нататък.То си идва от векове това мислене и се радвайте ,че за вас е отминало.Много по-лесни са нещата от живота сега.И ние  и вие ги дължим на други преди нас , бунтарите на онова време.Те са платили за нас.
Като се гледам какъв съм динозавър  се чудя много неща-беше ли или само така ми се струва...И аз не ги приемам сега.Но бяха.
Има една книжка , имах я преди да затрия компа, поумря  и доста неща с него,Елена Огнянова-"Жената на баща ми".Струваше ми се ,че е векове преди мен ,но не.Тя показва мисленето на онова време,в чисто битов план.
Там свекърва дава акъл на снаха си да си открадне бебе,че и на почивка я праща и играе с нея пред сина си.Ставало е.Нямало инвитро и  подобни банки сперма.Открадне- да преспи с друг, не буквално готово дете.

Никак не си го представям, а искам.
Не се наемам да казвам, че сега е по-лесно. Сега е по-лесен разводът. Но пък около мен има толкова силни и здрави семейства от онези времена - прекарали по-голямата част от живота си заедно, двойка, семейство, истински. И аз съм родена и отраснала в такова. Пък като знам как са се взели - непонятно ми е! Ще ви разкажа по-късно какво имам предвид.
А сега, дето всичко е лесно, особено българските ми приятели не останаха заедно, едно 90%...
Зстова искам да разбера мисленето от тогава. Каква е цената на семейството - не само лошото, високата цена на търпенето, но това сплотяване, тази вечна обич, трябва да има рецепта.

Боряна,..Те ти булка,Спасов ден!:)

Баш.Той за това е измислен, законно става.

Моя приятелка се омъжи бременна, от голямата си любов,без съпругът и да знае.Родиха си и детенце друго.Не потругнаха нещата и се разделиха.Поднови си връзката с първия,така години наред, но и там се разсзъхнаха нещата.Съдба.Това преди 20 години.

Ами той не е гледал жена си на прозореца, майка му я е гледала. Но е бил наясно, че тя обича другия, оженил се е за нея с ясното съзнание, че жена му не е влюбена в него и че ще отгледа детето на приятеля си като свое. Няма там лъжа и измама между тримата, само приятелката ми не е знаела.

Ондин, наистина бяха по-здрави връзките в семействата сякаш. От всичките ми приятелки само една се разведе, другите и досега имат хубави семейства, обичат се и са заедно. Повечето от нас са се омъжили за първите си любови, най-близката ми приятелка и мъжът ѝ са заедно от 8-ми клас.
Рецепта няма, разбира се, но ние бяхме възпитани и научени като че ли повече да се съобразяваме с околните, да мислим и другият как се чувства, не само за себе си да гледаме. Нямахме толкова силно его, по-склоннни бяхме на компромиси и отстъпки сякаш. Сега хората поставят винаги себе си на първо място, изискват прекалено много от другия и гледат повече да вземат, отколкото да дадат. Поне на мен така ми изглежда отстрани. Разбира се, всякакви обобщения са неточни и може би случайни, но моите са такива за поколенията след нас. По-малко диалог, повече търсене на права. И понеже и животът се промени и стана по-материален, това също измести нещата от духовното и чувствата в малко по-друга насока.

Интересни са ми разказите на генерациите преди мен.
Аз, със уж старомоден мъж с ценности и се чувствам особено силно обичана късметлийка (още сме пресни), се замислих - веднъж да ме види или усети зареяна по някой друг, край. Всичко ще свърши ако не на мига, то ще е вече счупено. Така си мисля, така усещам нещата. Пък камо ли да ме гледа цял живот линееща по бившия ми (бившите са особено голямо зло), пък да е щастлив, че съм взела него...По-скоро би умрял. Затова са ми тотално неразгадаеми хората от преди.


Вече ви разказах за баба ми, да ви разкажа за майка ми.
Тя, софиянка по рождение, дъщеря на директор и учителка. Студентка във Варна, влюбена в гаджето си до уши. Гаджето й - свири на кирата естествено, най-красивият в целия университет и мечтата на всички жени. Живее при майка си обаче и хич не му се жени...Тя чака, застарява (о, ужас, вече е на 24 почти) и е доста нещастна. С нейна приятелка му правят някаква засада, уреждат му среща с някакво друго гадже - той не изтърва тази възможност, но за негова изненада отива майка ми и къса с него, с огромна мъка. При това по същото време баща й умира внезапно. Свършват парите, прекъсва следването си, прибира се при майка си, която е адски зле психически и на всичкото отгоре е стара мома! Направо й се е стъжнил живота и е паднала отвисоко. На НГ е била сама с майка си и си е пожелала, през идната година да се омъжи.

Започва работа в някаква кариера в едно село. Пише някакви бележки на шофьорите къде да ходят с камионите или нещо такова. Нейна колежка, разведена, разказва че е влюбена в един от шофьорите, който бил най-красивият мъж на света, обаче не я отразявал, понеже имала деца. Така за пръв път майка ми заглежда баща ми, да види верно ли бил толкова красив този.

Баща ми - пълната противоположност на майка ми. Роден на село в семейство на македонци - бежанци, 4 деца, беден селски живот. Работа откакто е проходил, нищета. В осми клас му писнало - прекъснал училище и хванал пътя към града. Започнал да работи адски много и навсякъде го викали - разказвал ми е, че в който джоб бръкнел, пари вадел. Много приятели и много приятелки. Лошо момче. Чувала съм от баба ми например, като бил в казармата имал приятелка Станка. Селско момиче, много хубаво пеела. Той бил войник а тя ходела в баба ми, обличала му нощницата и му спяла в леглото - снаха ще става. Не е познала. Един ден я качил на мотора си, закарал я в града и й казал "Слизай." И чао. Някаква друга от друг град, бил й на гости, запознал се с техните...вечерта се събудил и си казал - "Абе аз какво правя тука бе, няма да се женя я" и си тръгнал ПРЕЗ ПРОЗОРЕЦА. Горките момичета, навремето е било голям срам. Знам и други ужасни истории...обаче да стигна до тяхното запознанство.....

Та...мама понеже му е хвърлила око (хиляди пъти ми е казвала колко красив бил, рус и синеок) и започнала да му изписва бележките особено красиво - с онзи шрифт, който е изучила в университета. Ама много се стараела. Той - никакво внимание. Един ден обаче, когато тя се е примирила, в края на деня я попитал:
- Ти за еди кой си град ли си?
- Да.
- Искаш ли да те закарам? Аз сега тръгвам натам.
- Да, разбира се.
- Добре, иди си вземи палтото.
Майка ми се обръща да си вземе палтото, щастлива, казва чао, излиза - няма никой. Пита къде е - ми той си замина. Тъпо й е.
След няколко седмици той пак я пита:
- Абе ти не живееш ли в еди кой си град?
- Да.
- Да те закарам?
Всичко се повтаря - тя взима палтото, онзи е драснал.
Това нещо се е повторило някъде около шест пъти. Карала съм я да ми го разказва много пъти и всеки път недоумявам КАК е търпяла това. На мен щеше да ми го направи точно веднъж и всичко щеше да свърши. Тя само се смееше и казваше, че не го е взимала навътре, а и много се е надявала.

Малко след това той наистина я закарва до тях. Зарязва другите си приятелки, след няколко месеца вдигат сватба. Майка му - природно интелигентна жена, не може да повярва каква учена, интелигентна, градска жена си е взел. Майка ми не може да повярва какво добро работно, отговорно момче си е взела, дето да му се жени и да е избрал точно нея, старата мома (25).

Майка ми и баща ми нямат нищо общо. Тя беше толкова духовна, дълбока, интелигентна, начетена, с адски богата обща култура - като енциклопедия...А той някак повърхностен и разсеян, не е по разговорите, по задълбочаването пък хич. Тя слушаше Куин, Пинк Флойд и подобни, а той - народно. Тя мечтаеше да види света, а той я водеше на вилата на село. Немислима комбинация в наши дни. Майка ми до смъртта си беше една изключително щастлива жена. Готвеше и пееше. Правеше сладкиши. Смееше се, сияеше. Постоянно говореше каква е късметлийка - с най-красивите, руси и синеоки деца, собствен дом, семейство. И най-добрия мъж, който е финансирал следването й и тя с две малки деца е успяла да стане инженер. Казвала ми е, че други мъже са спирали жените си да се развиват, да не би да са повече от тях. А баща ми не е такъв. И между другото с женкарството му се е свършило след сватбата - не е закъснявал никога дори от работа, с изключение на веднъж, когато се прибра толкова мъртво пиян, че заспа на вратата на кухнята (бях малка). Майка се засмя, сложи му една злена възглавница от губер под главата и си го целуна по бузата.
Да ви кажа, чудела съм й се какво му намира. Но тя наистина беше щастлива. Не е имало скандали, насилие или пък лоша дума.

И всичко, защото не му е теглила една майна тогава, както бих направила аз.

Не се заяждам, но до 1988 година, образованието беше безплатно , и стипендии получавахме и имаше и общежитие.