На майка ти гаджетата...

  • 78 094
  • 358
  •   1
Отговори
# 270
  • Мнения: 3 703
На майка ми гаджетата са тегава история. Като тийнейджър е била дива и непокорна, живяла е само с баба, която пък беше мила, кротка и тиха жена и явно никак не се е справяла с мама.
Все в най-лошите компании се е движела и се влюбила в "главатаря"- рус, синеок, че и на китара свирел. Била е на 16, когато русият убавец пийнал с приятели, заключили майка ми в стаята и я изнасилили. А тя била още девствена.
Две години по-късно вече били гаджета с баща ми. И той от същата компания, на 22 години вече бил лежал в затвора. Майка ми забременяла и той се паникьосал. Искал да живее в чужбина, а за бивши затворници единствения начин за това бил да се ожени за чужденка. Така че изчезнал, щом разбрал, че майка ми е бременна, така и не съм го срещала и досега.
Иначе успял, омъжил се за девойка от бивша Югославия, поживяли някоя година там, не им понесъл режима на Тито и се прибрали.
Майка ми после има два брака, един по сметка и един по любов, така казва, но кратки, през повечето време си живееше сама, с мен и баба. Баба и тя сама дете е гледала, развела се е, когато мама е била бебе. И аз се разведох, преди дъщеря ми да навърши годинка, но пък съм оптимист, с втория ми съпруг се разделих чак, когато детето ни навърши 9 😁

# 271
  • Paris, France
  • Мнения: 13 878
Познавали са се, но са им казали, че са братовчеди.

А как не са разбрали, че баща им е един и същ?

Моя съседка и приятелка, родена в началото на 70те разбра на погребението на баща си, че от него има две полусестри. През цялото време баща и е поддържал контакт с тях и децата им. Той имаше професия, свързана с пътуване и все го нямаше. На почивка лятото тя ходеше само с майка си. Не помня той да е дошъл. Околните - майка и, майката на майка и, приятелките на майка и са знаели от самото начало. Не знам дали връзката на майка и с баща и е започнала докато е бил женен, но не разбирам защо не са и казали. Тя се зарадва, защото няма брат или сестра.

Молба към всички - казвайте в кой период се е развивало действието! Не е нужно да е точната година, но примерно десетилетие.

# 272
  • Мнения: 4 808
Моя бивша колежка на 25 години, едва след смъртта на баща си, разбра, че има брат от негов предишен брак. Зарадва се, мислела е, че е единствено дете. Криели са от нея. Това с криенето на деца никак не го разбирам. Една съседка пък едва на около 40 години се срещна за пръв път със сестра си. Майката и бащата се развеждат, разделят децата и не поддържат връзка след това. И до днес - около 25 години след срещата, са близки със сестра си, но защо е било нужно родителите да ги ограбват по този начин, не мога да разбера.

# 273
  • София
  • Мнения: 19 143
....майката и бащата са прескачали веднъж месечно да си видят детето, като при това са отсядали на хотел, защото бащата на свекъра е отказвал да ги пусне в дома си. Той е бил много принципен човек и постъпката на сина му го е сринала. Бил е много уважаван в градчето, много общителен и с много приятели, а откакто се разчула историята, от срам не смеел да си покаже носа навън.
Това ме впечатли, защото е рядкост. Почти винаги хората намират оправдания за своя човек, дори и в онези времена.
Моите родители са подобни на свекъра, казвала съм им, че са наопаки на света - от обективност чак отиват в другата крайност.

# 274
  • В големите очи на малчо, а географски - София.
  • Мнения: 6 951
....майката и бащата са прескачали веднъж месечно да си видят детето, като при това са отсядали на хотел, защото бащата на свекъра е отказвал да ги пусне в дома си. Той е бил много принципен човек и постъпката на сина му го е сринала. Бил е много уважаван в градчето, много общителен и с много приятели, а откакто се разчула историята, от срам не смеел да си покаже носа навън.
Това ме впечатли, защото е рядкост. Почти винаги хората намират оправдания за своя човек, дори и в онези времена.
Моите родители са подобни на свекъра, казвала съм им, че са наопаки на света - от обективност чак отиват в другата крайност.
Да, примерно, като хлапе баба ми не ме пускаше сама при наши далечни роднини. По късно разбрах защо - главата на семейството изнасилил ученичка като млад семеен мъж, излежал си наказанието, върнал се при жена си и децата си, и си живееха...

# 275
  • Мнения: 3 008
Много обичах мамито (за незапознатите с източния диалект - баба)  и дядо. Едни само си имах. Родителите на майка ми.
   Родителите на баща ми са починали рано и не ги познавам.
Мамито и дядо отдавна не са между живите. Родени са през 20-те години на миналия век.
   Те не обичаха много да говорят за старото време. С куки съм измъквала информация, парче по парче.
   Майката на моето мами останала млада вдовица. Мъжът й отишъл на война и не се върнал. Дори детето си не успял да види.
   Бащата на моето мами също останал вдовец. Починала жена му. Не от война, от болест. Имали синове.
   От този съюз - по любов ли е бил, по необходимост ли, не се знае - се родили близначета, момченце и момиченце.
   Момченцето било здраво и силно, а момиченцето - много дребничко и слабичко, не смятали, че ще оцелее. Родителите го завивали с овчи кожи, да е на топло, да го опазят.
  За съжаление, момченцето се разболяло и починало още като бебе.
А слабичкото момиченце (моето мами), доживя до дълбока старост, дори раково заболяване пребори.
    
  За разлика от сестра си, с която имаха 16 години разлика, мамито ми се оказала много ученолюбива.
   ( Сестра й беше още по-готина и впечатляваща дама, макар и невежа - тя си е за отделна тема)
   Та - мамито - не само че завършила училище, ами и отишла да следва фармация. Не е било съвсем обичайно за онези години момичетата от бедни семейства и от малки, провинциални градчета да ходят студентки. (Мамито очевидно много се гордеше с това и не пропускаше да вметне,  уж случайно, в разговор: "Аз, като бях студентка...")

Следва продължение Simple Smile
  
   Мамито беше много красива жена. Всичките й дъщери, внучки и правнучки сме хубавелки, но не като нея. Тя не беше просто хубава, а от онези редки, впечатляващи красавици. Запази си хубостта до старини, а на снимките от младините й изглежда досущ като холивудските звезди от онова време.
   Бях в гимназията, когато я оперираха от рак. Ходих да я видя в болницата, тя тогава нещо се разчуства и ми разказа как се е запознала с дядо.
   Като се изучила, се върнала в родното градче и започнала работа в единствената аптека. Тогава се събрал семейният съвет в разширен състав. Решили, че на това толкова хубаво и учено момиче, му трябва някой по-така жених. Сестрата на една съседка живеела в София, а нейният син току-що бил завършил медицина. Решено било, че ще изпратят мамито в София, да се запознае с младия доктор, пък каквото стане... Събрала родата малко пари, ушили на мамито два-три по-представителни тоалета, като за столицата и дружно я изпратили на гарата и я качили на влака за София.
- И ти отиде в София при някакъв непознат човек, с ясното съзнание, че те сватосват? - питах аз.
- Е, какво толкова, бе маме! То си беше просто едно гостуване. Много хубаво семейство, много добре ме посрещнаха. Показаха ми София, а момчето им ме води на театър, на концерт. Не бях ходила в столицата и ми беше интересно да я видя.
   А във влака за София, баба ми срещнала... дядо ми. Който не само, че не беше доктор, а си беше най-обикновен железничар. Другаде трябвало да слиза, но не слязъл, а останал до последната гара, да я изпрати, да не пътува сама.
   Като се прибрала, дядо започнал през ден да идва (с влака), пред вратата й да я кани на разходка. Дори, (тук мамито сниши глас), се опитвал да я целуне, още преди сватбата. Но тя, разбира се, не се съгласила. Не след дълго се оженили.
- А с доктора какво стана? - питах аз.
- Кой доктор? - сепна се мамито. Разговорът се водеше в болницата.
- Софиянецът, кой! Дето те водил на театър, на концерт.
- Ааа, божее.. Ама къде ме върна ти бе маме...  Божее, толкова години назад. Хич не го и помня бял ли е бил, чер ли е бил.
   Мамито и дядо много се обичаха. Тя цял живот си работи в аптеката, той цял живот си беше железничар. Полагаха му се някакви безплатни билети и все някъде ходеха с влаковете. И мен са ме мъкнали с тях като малка.
   Още имам сантимент към гари и влакове.

Последна редакция: чт, 03 юни 2021, 14:34 от Clotilde

# 276
  • Мнения: 4 808
    Прекрасен разказ!

    # 277
    • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
    • Мнения: 10 139
    Много хубава история, Клотилде.
    И много хубаво си я разказала.
    А бе аз като ви казвам, че всички сте писателки...Simple Smile да ме слушате!
    И още да разказвате!

    Заслужават нашите родители и прародители да си спомним хубавите техни истории и да ги разказваме, така че продължавайте хубавата тема.

    Ще останат тук тези красиви любовни истории и колко много хора могат да им се порадват!

    # 278
    • София
    • Мнения: 15 910
    Светълчо, да те обадя - ти разказваш също много хубаво и увлекателно. Ако може да напишеш нещо за историята ще е удоволствие за четене.

    # 279
    • Ако искаш да бъдеш щастлив, бъди!
    • Мнения: 10 139
    Еее, Айша, аз написах цели 3 - на двете ми баби и на майката на една приятелка. Нямам повече. На майка ми и баща ми историята е почнала хубаво, ама завърши зле, а моята е най-банална студентска - есенна бригада, дъжд, кал и студ и някой те погледне топло и...колко му трябва на човек!

    # 280
    • София
    • Мнения: 23 036
    Клотилде, толкова хубав разказ, така ме разчувства, че чак си поревах.

    # 281
    • Вестерос
    • Мнения: 38 198
    Попаднах случайно на темата и не мога да спра да чета!! Hug

    # 282
    • Варна
    • Мнения: 5 499
    За два дни прочетох цялата тема. Усмихвах се, сълзи ми избиваха. Толкова хубави истории, изпълнени с любов, с човешки чувства. Чудесна тема.
    Мен ме отгледаха родителите на баща ми и покрай тях знам доста от историите на целия род. Много обичах да ми разказва баба кой какъв бил, как се оженил. Само я подпитвах.
    Днес ще ви разкажа за прадядо и прабаба по бащина линия. Родителите на отгледалата ме баба. Историята е от 20 години на миналия век.
    В едно фабрикантско семейство в Русе имало две малки деца. При тях като главна слугиня работела лелята на моята прабаба. Те си имали гувернантки за децата, но искали да има и с кого да играят и с тях да се занимава млад човек. Казали, че си търсят младо момиче и лелята предложила да доведе племенницата си от село. Селото било малко подпланинско, домът бил пълен с деца, парите били малко и родителите с радост дали дъщеря си в града. Тогава тя е била 12-13 годишна. Фабрикантите я приели като част от семейството. Тя се грижела за децата, те за нея. Учела заедно с тях, водели я със себе си като пътували. Когато станала на възраст за женене решили да я омъжат.
    И тук се появява моят прадядо. Син на семейство с много деца, участник във войните. Изключително оправен механик, работещ във фабриката. Бил е много красив. Има една снимка на него с военна униформа. Личен мъж дето се вика. Той си имал някаква изгора, дето се канел да я иска. Тя обаче била доста шавлива. Щели да излизат и тя му казала, че майка и е болна и няма да отиде. Той се усъмнил и се скрил в храстите пред тях. Почакал малко и я видял да излиза, проследил я и я видял, че отива в дома на друг. След този случай вече не вярвал в любовта, гледал си работата и толкова. А бил много сръчен и всичко му се отдавало.
    Много го харесвали собствениците на фабриката и като тръгнали да търсят мъж за прабаба на него се спрели. Отишли и му казали, имаме едно наше момиче, ние ще ви дадем място за къща и чеиз за нея какво ще кажеш. Той не мислил много и се съгласил.
    Прабаба ми не е била някаква красавица, но е била много добър човек. Татко още разправя за нея.
    Като им дали мястото прадядо се хванал и с малко помощ построил къща с две стаи, за да има къде да заведе жена си.
    Фабрикантите облекли булката и им направили сватба. Имаме една сватбена снимка с тях, на която прабаба е с елегантна за времето си бяла рокля и с много интересни бели обувки с големи бели фльонги на тях. След сватбата дошло време за чеиза и тогава се заточили няколко коли с багаж легло, маса, столове, посуда, дрехи. Дали хората, все едно че тяхно си дете женели. Докато са били живи са ги имали близки.
    Не е имало голяма любов, не е имало пеперуди в стомаха, но е имало нещо различно, което накарва прабаба ми да остане сама след като остава вдовица на 40 и 2-3 години.
    Баба разказваше колко много са се разбирали, как не са си казали и една лоша дума и колко много е страдала майка и като си е отишъл млад след някакво скоротечно заболяване прадядо.
    Родило им се само едно дете, моята баба. Но пък нея я гледали като принцеса, доколкото са им били възможностите.
    Имам и още, но ще разказвам, ако има и други разказващи, че да не става монолог.

    # 283
    • Голямата Мушмула ¯\_(ツ)_/¯
    • Мнения: 38 932
    Скрит текст:
    За два дни прочетох цялата тема. Усмихвах се, сълзи ми избиваха. Толкова хубави истории, изпълнени с любов, с човешки чувства. Чудесна тема.
    Мен ме отгледаха родителите на баща ми и покрай тях знам доста от историите на целия род. Много обичах да ми разказва баба кой какъв бил, как се оженил. Само я подпитвах.
    Днес ще ви разкажа за прадядо и прабаба по бащина линия. Родителите на отгледалата ме баба. Историята е от 20 години на миналия век.
    В едно фабрикантско семейство в Русе имало две малки деца. При тях като главна слугиня работела лелята на моята прабаба. Те си имали гувернантки за децата, но искали да има и с кого да играят и с тях да се занимава млад човек. Казали, че си търсят младо момиче и лелята предложила да доведе племенницата си от село. Селото било малко подпланинско, домът бил пълен с деца, парите били малко и родителите с радост дали дъщеря си в града. Тогава тя е била 12-13 годишна. Фабрикантите я приели като част от семейството. Тя се грижела за децата, те за нея. Учела заедно с тях, водели я със себе си като пътували. Когато станала на възраст за женене решили да я омъжат.
    И тук се появява моят прадядо. Син на семейство с много деца, участник във войните. Изключително оправен механик, работещ във фабриката. Бил е много красив. Има една снимка на него с военна униформа. Личен мъж дето се вика. Той си имал някаква изгора, дето се канел да я иска. Тя обаче била доста шавлива. Щели да излизат и тя му казала, че майка и е болна и няма да отиде. Той се усъмнил и се скрил в храстите пред тях. Почакал малко и я видял да излиза, проследил я и я видял, че отива в дома на друг. След този случай вече не вярвал в любовта, гледал си работата и толкова. А бил много сръчен и всичко му се отдавало.
    Много го харесвали собствениците на фабриката и като тръгнали да търсят мъж за прабаба на него се спрели. Отишли и му казали, имаме едно наше момиче, ние ще ви дадем място за къща и чеиз за нея какво ще кажеш. Той не мислил много и се съгласил.
    Прабаба ми не е била някаква красавица, но е била много добър човек. Татко още разправя за нея.
    Скрит текст:
    Като им дали мястото прадядо се хванал и с малко помощ построил къща с две стаи, за да има къде да заведе жена си.
    Фабрикантите облекли булката и им направили сватба. Имаме една сватбена снимка с тях, на която прабаба е с елегантна за времето си бяла рокля и с много интересни бели обувки с големи бели фльонги на тях. След сватбата дошло време за чеиза и тогава се заточили няколко коли с багаж легло, маса, столове, посуда, дрехи. Дали хората, все едно че тяхно си дете женели. Докато са били живи са ги имали близки.
    Не е имало голяма любов, не е имало пеперуди в стомаха, но е имало нещо различно, което накарва прабаба ми да остане сама след като остава вдовица на 40 и 2-3 години.
    Баба разказваше колко много са се разбирали, как не са си казали и една лоша дума и колко много е страдала майка и като си е отишъл млад след някакво скоротечно заболяване прадядо.
    Родило им се само едно дете, моята баба. Но пък нея я гледали като принцеса, доколкото са им били възможностите.
    Имам и още, но ще разказвам, ако има и други разказващи, че да не става монолог.

    ей това болднатото ме подсети за нещо. Simple Smile
    не са "на майка ми гаджетата", а моята лична и (полу)законна радост от времето, когато се събрахме да живеем заедно.

    родата му не познавам, чувала съм за дядо му - царски офицер, който никога не излизал неглиже и в никакъв случай не би излязал без шапка.
    даже в голямото земетресение излязал на улицата чак когато си намерил и шапката.
    мине не мине време и Той спомене баба Марица, с ударение на първото а, която е неговия идеал за жена.
    гърча се аз, спихва ми всичкото настроение като каже нещо за нея.

    "кой знае каква лачена баба е била", мисля си, "с дядо под конец тя трябва да е някоя, дето няма стигане - и на сто да стане, пак грим, прически, дрехи, ръкавици за да иде до пазара..." даже не смея да попитам, че много високо ще се вдигне летвата.

    почти година по-късно, след поредното споменаване на баба Марица, нашичкият въздъхна тежко и допълни - "всеки път, когато ѝ ходехме на гости със свако (сина на баба Марица), тя ни посрещаше с цяло корито мекици."

    Simple Smile Simple Smile Simple Smile

    # 284
    • София
    • Мнения: 1 250
    Смятай 😁 вярно няма стигане ✋😂💝🌷.

    Общи условия

    Активация на акаунт