На майка ти гаджетата...

А мен пък дядото с шапката ме подсети за един от моите прадядовци. Офф топик е, няма гаджета, но пък е ретро  историята

Толкова трогателни истории за истинска любов има тук! Дали и в днешно време съществува ...

Съществува,разбира се!

Да

    Радвам се, че на много от четящите тук е допаднала историята на мамито и дядо. Благодаря ви от сърце! Стана ми топло на душата. Историята всъщност не е нито с нещо необичайна, нито особено интересна. Просто на мен ми беше приятно да разкажа за любими хора, които ми липсват.
   Ще си позволя да разкажа нещо и за другия дядо, но не е точно по темата. Затова, ако някой прецени, да изтрие.

   За родителите на баща ми не знам почти нищо. Баща ми е темерут човек и не разказва. Пази си едно малко куфарче с реликви от майка си - основно нейни ръкоделия - и си ги разглежда понякога. Нищо не казва и нищо не споделя. Знам, че са били обикновени селски хора. Не неграмотни, но не и образовани.
   Майката на баща ми е починала, когато е бил на 20 години, а той се е оженил на 30. Затова майка ми също не познава свекърва си. Но със свекъра си е имала възможност да се запознае - той е починал, когато съм била бебе. Та майка ми ми разказа за свекъра си. Според нея е бил много добър човек, с вродено чувство за деликатност и емпатия. Да се чуди човек, на кого се е метнал този ръб - баща ми. Не че баща ми е лош човек де, но в емоционално отношение е пълна скръб.
   Дядо ми много харесвал майка ми. Като влизала в стаята, винаги ставал прав - от уважение, защото била учителка. Според неговите разбирания, това било голяма работа
   Като съобщили майка ми и баща ми, че ще се женят, много се зарадвал и настоял той да купи булчинската рокля. Освен това искал двамата с булката заедно да я изберат... На майка ми идеята не допаднала никак. Първо, не й било удобно свекъра да й купува роклята и второ - къде ще ходи да избира рокля с възрастен мъж от село. Той обаче бил много настоятелен и не могла да му откаже.
   Отишли в най-близкия областен град, тя и свекъра, да избират рокля. 1970-та става това - голямо разнообразие не е имало. Имало точно два магазина с по няколко рокли. Още в първия майка ми видяла Роклята. Но била скъпа и не посмяла да я поиска - нали свекъра плаща. Гледала, мерила. Казала, че иска още да види. Мерила и във втория магазин и се спряла на една по-семпла и значително по-евтина - "Тази ще е." - казала.
- До автобуса има още доста време - казал дядо ми.- Да отидем до центъра да се почерпим в някоя сладкарница, а като си тръгваме, ще се върнем да вземем роклята.
   Така и направили - почерпили се пасти и кафе.
- Виж какво, - казал дядо ми - на теб всичко добре ти стои. Аз от рокли не разбирам нищо, дори не ги и гледах. Лицето ти гледах и видях коя рокля хареса ти. Да се върнем и нея да вземем.
   Така майка ми сдобила с Роклята.

Клотилд, последната история ме хвана за гърлото ...

Оф, аз пък се разплаках... Много мило. Особено като се сетих за моята рокля преди 26 години как ми я избра свекърва ми без право на избор.

AIDA, омъжи се отново! Никой не го забранил. Аз се омъжих на 42 и не допуснах никакви намеси. Нямам кофти рода и са добронамерени всички, никой не се е опитвал да пречи, просто това си беше моя ден, не на някой друг.

Ехе, хайде чул те Господ, дето се казва

Clotilde вярно е бил прекрасен човек разплаках се няма точните думи с,които да изпиша възхищението си от такъв човек.Само мога да кажа дано повече има като него на този свят и ще е по добро място за живеене със сигурност.

Ани, а аз ще кажа - хора като него вече няма   Деликатност, благородство, щедрост, доброта, уважителност, скромност, събрани в едно!

Божеее... И аз се разплаках! Какъв човек! Поклон!

Историята ми напомни нещо от миналото, което мама ми е разказвала.
С баща ми са от едно село. След сватбата тя е работила в селото, а баща ми в града. Пътувал е всеки ден. Мама е живяла в къщата на неговите деди. Там е бил и дядо Павел. Дядо на баща ми, по бащина линия. Бил е прост селски човек, с пиперлив нрав, много работлив и умеятен, едър, здрав и силен. Само той от цялата рода е харесвал, обичал и приемал майка ми. Все ми разправя как го е питала какво да сготви, какво му се яде - а той ѝ е казвал: "Каквото сготвиш, татко, все е хубаво!" Едва ли е било така, все пак - млада булка, но е бил много мил и внимателен към нея. Не ѝ е давал мръсните си дрехи да му ги пере на ръка, да не я товари...
Мил спомен имам за този дядо, макар че е починал, като съм била бебе

През 1994 година и аз заедно със свекърва ми избирахме рокля, но тя ми показваше кои рокли да меря, естествено по-евтините. Купихме  една, но хич не ми беше на сърце. Няколко дни след това умувах и си взех една много красива под наем. И тогава настана бъркотия...

А какво ви задължаваше да ходите със свекървата?

Добре, че в моята рода няма такъв обичай, да се избира рокля на булката от / със свекървата. Щеше да е "те ти булке Спасовден"!