Вижте колко е щастлива мама,че си има породени двама ! ** 32 **

sunlight_eli,все едно аз го описвам. Ние продължаваме да имаме безсънни нощи и то заради каката(3.4г.).Все се буди по 2-3 пъти през нощта да писка за нещо,започва директно да реве и да се тръшка.Какво и става незнам.А тъкмо бяха спрели да се будят от доста време,като изключим ,когато са болни....

Момичета имате ли фб група

Не.Има само фейсбук страничка,но не и група.

Ок мерси. Че тук рядко влизам

То тук никой не може да бъде постоянен,повечето нямат време да се задържат тук.Забелязала съм тази тенденция отдавна.Периодично се появяват и изчезват такива като нас. Защо ли  не е за учудване.

просто фб ми е по бързо и лесно ,и съм само с телефона

Да и на мен по принцип,отдавна имаше питане за група,но така и никой не се нае да създаде такава.

Благодаря ви, че сте честни! Където и да четях все пишеше, че едва ли не е супер - двете наведнъж ще минат, ще си играят....но май не е точно така
Навила съм си на пръста, че ще се пробвам. Казала съм на ММ, че ако изперкам се прибираме и толкова. Ще е голяма драма и може би ще съжалявам после, но по-добре да оцелея. Както аз така и семейството ни, защото ми е ясно, че от недоспиването се изнервяме много.
Бъдещата кака няма проблеми със съня, което е супер. Палава е, но поне се храни и спи както трябва(пу-пу да не се случи нещо, но засега е такава).
Аз не мога да си го представя честно казано, ама никак! И това ме плаши ужасно много. С Е. ми беше най-трудно между 6 и 9 месеца, тогава бяха зъби, искаше внимание, не спеше като новородено....да видим сега дано новото бебе е кротичко и послушно.
Взех си кенгуру за новороденото, за да мога да изскоча набързо без много да се трепя да обличам и завивам бебето.
А как приеха каките и батковците появата на новото бебе? Имаше ли завръщане към бебешкото? С кърменето ми е най-притеснено честно казано. Защото не си представям бъдещата кака да седи кротко докато кърмя бебето. Според вас добра идея ли е да вземем една кукла и да се опитам да я уча да ме имитира или няма да се получи?  Засега куклите само ги мъкне насам-натам и ги храни и пои. Но дотам. Опитах се да я приуча с една кукла да я слага да спи и въобще да се грижи за нейното бебе, но не се получи.
Кофтито в цялата ситуация е, че ММ е командировки. Ако се прибираше всяка вечер нямаше да ми е толкова притеснено, но при така стеклата се ситуация се изтормозвам. Може би се и настройвам негативно, не знам 

Въобще кога ви беше най-тегаво - когато номер 2 беше новородено или по-късно, когато започна да лази и да иска повече внимание? Има един вариант по-нататък да я запишем каката за цял ден на ясла и тогава определено ми се струва, че ще е по-лесно. Засега обаче в Германия не можем да си го позволим.
А сегашната бременност - ами въпреки, че останах тук за да мога да я износя спокойно и майка ми да помага отново ми е супер тегаво, особено сега в почти 9тия месец. Майка може да идва следобедите и сутрин (вкл. разходката) си е моя отговорност. Понякога ми се реве направо, защото усещам, че не мога да отделям такова внимание в игрите заради корема и всичките болежки. Започнах и да не я извеждам всеки ден, просто ми е много трудно вече да тичам след нея по площадките и парковете. Изобщо не се наслаждавам на бременноста. Чакам да свърши, затворила съм се вкъщи и само охкам от болки в кокалите.... Какво да ви кажа чувствам се точно ето така 

Аз точно това ти казах в началото,но ти вече си си навила на пръста ,че ще се пробваш,а можеш да си го спестиш щом има кой да помага в БГ.Струва ли си да се изтормозиш и да си съсипеш нервите от самото начало? разбира се може и да се справиш,от много неща зависи,писах вече,да не се повтарям.
Каката сега може да няма проблеми със съня,но както вече казах децата са непредсказуеми до 3 год.възраст.И аз си мислиг,че щом месец,два изкарва да спи по жяла нощ и занапред ще е така,но уви не е.Чисто психически след появата на бебето,по-голямото става по неспокойно.И ако е привързана много към теб ще ревнува и ревността ще се изразява по най-различни начини.
Пример от личрн опит:кърмя бебето,а по-голямото реве и ми се бута зад гърба ,иска и то,опитва се да избута малкото и така всеки път при кърмене.Започваше да нервничи,да използва различни начини да ми пречи.Ако има кой да обърне внимание на каката в този момент ще си спестиш много ядове,особено ако малкото е изцяло на кърма.
Най-тегаво и трудно ми беше,докато проходи по стабилно малкото,но и до сега не е кой знае колко по-леко.Често се ритат ,удрят ,бият се,а когато играят спокойно е най-приятния момент,но все още е рядкост да се заиграят заедно за по-дълго време.
Да речем ,че ще запишеш каката на ясла.Но в 90% от случаите ясленският вирус идва до седмица,-месец след постъпването.

   Всичко зависи от теб и колко искаш да се справиш. И кое ти е по - важно. Аз се справях съвсем сама и когато нямаш помощ дори за 5 минути е все - едно дали си в къщи или на другия край на света. Понеже в тоя период и моя мъж пътуваше в командировки не е даже проблема ужасията на ежедневието. Много крещях, защото ми беше трудно да се справям и не можех да си позволя да не слушат или изпълняват какво казвам, защото може някой да пострада. Но най - големия кошмар е като се разболее някое, а даже и двете - малкото вдигаше редовно 40 градуса. Събличам го на един чаршаф на пода, охлаждам с компреси, то пищи; не смея да викна дори бърза помощ, защото ако кажат взимаме ви в болница няма на кого да оставя другото. А като и двете са зле и реват по цяла нощ; и искат да ги държиш на ръце за да могат да дишат, а после на другия ден пак са болни и искат и грижи и готвене....как се оцелява аз си знам. А като са болни и повърнат или се напишкат и двете в леглото - смятай - и двете чакат във ваната аз сменям мия, изривам играчки и чаршафи в пералнята къпя и суша едно по едно.... Да не те плаша, но и след това се оцелява  Дори като оздравеят ми се вижда рай, че има време и за кафе и за компютър и дори по - малко крещя няколко дни  Но и зависи какъв тип си. Аз, например, хич не обичам и някой да ми се бърка и да ми се мотае в краката, та ....

Katri, "радвам се',че и други са преживели нещата по този начин.
Добре де момичета,а сега как сте, как сте вие?Аз например,само като видя ,че се заформя поредното мрънкане ,бой или  караница между двете,предварително се изнервям и започвам да им се карам.  

    И аз още много викам, ама се старая да е все по - малко.... лоша, лоша майка 

И според мен е доста трудно с две малки деца сама - при нас ситуацията е подобна, малките са с разлика 1г11месеца и не искам да си спомням периода, когато по-големият тръгна на ясла (сега м.септември). Септември и октомври беше плътно вкъщи, болен, със сополи до коленете, които не минаваха от нищо, в комплект с адска кашлица. Беше и студено, още нямаше парно, та можете да си представите картинката - някакси се оправях обаче, докато и аз не вдигнах 40 градуса за два дни Явно бях хванала някой от мутиралите градински вируси - беше ад и тогава наистина се притесних как изобщо ще се оправя. Майка ми успя да се окаже при нас по това време и това ни спаси - иначе аз бях парцал, а мъж ми не може да се справи с децата и положението беше критично. Иначе яслата, когато детето посвикне и вече не боледува толкова (при нас големият се закрепи и вече месец ходи без проблеми, да чукна на дърво) много облекчава нещата - наистина ходенето до яслата с двамата е тегаво, но после ти се освобождава почти целия ден, а ако имаш спокойно бебе като моето това позволява много неща. Аз дори успявам да си пиша дисертацията и курсовите работи покрай магистратурата ми, а и да успея с цялата домакинска работа, готвене и пр. Но без ясла и без помощ (мъжът ми ходи на работа понякога и през уикенда, свекърва ми живее в едно село и е на възраст, помага за 1 ден в месеца, а майка ми работи на две места и то не в София) е много трудно - аз съм изключително спокоен човек, при това психолог, разбирам чудесно преживяванията на голямото си дете, но понякога извънземните му лудории и безкрайна енергия, съчетани с липсата на сън и умората, направо са ме докарвали на ръба . Разбира се, щастието е двойно и то компенсира всичко, но е много трудно - това е истината.

Да,това е другата екстра-градинските вируси.Разбира се задължително ги прихващам и аз,както и малката.Абе  супер си е направо с такива "бонуси" как да не сме щастливи.

Аз добре помня, когато малката беше с много силни колики, които се проявяваха предимно нощем  и се получаваше така, че нощем не спях, а само кърмех, друсах, разнасях и се опитвах да пазим тишина на каката, а през деня се занимавах и с двете.
Малката заспиваше в този период винаги към 4-5 сутринта и сънят ми беше основно и САМО между 5 и 8-9 ч., когато стане каката.  Ревях за сън, за 24 часа ми се събираха общо 4-5 часа сън, не повече.
Даже исках да си наема стая в хотел, за да мога да поспя няколко часа, но пък нямаше на кого и как да оставя децата  , та и това отпадна. Всяка една свободна минута мислех и мечтаех за сън, въобще не съм си мислела за някакъв друг "лукс".

Много добре помня един случай - кърмех бебка, тя заспа и трябваше да й сменя памперса, това през нощта... събувам я.... и се събуждам след известно време, малката гола, без памперс, аз заспала незнайно как до нея полуседнала. 

Иначе редовно точно едната заспи, другата се събуди и хайде пак наново, това добре  , лошото беше, когато едната събуди другата и ставаше голяма "веселба".
Сега като се замисля, най-много ме изтормозваше безсънието.  Бях като парцал и като видех колко работа ме чака вкъщи и че трябва да излезем на разходка и да тичам след голямата и ми ставаше лошо. 

А сега редовно се бият и карат. Направо се чудя, а са две момичета. И аз имам породена сестра, никога не сме се биели. И сега проблем ни е заспиването. Голямата от малка не спи през деня, малката трудно я приспивам, защото каката трудно пази тишина. Но вечер е голям ужас, уж лягат на леглото, почват да се ритат, дразнят, скубят, хапят. Ставам, викам, разтървавам... те пак наново. Минава час-два, докато се успокоят нещата, но аз си скъсвам нервите.