Публикувана: 13 окт. 2014, 12:32 ч.
Последно мнение: 27 окт. 2014, 17:02 ч.

С какво ви дразнят свекървите- 37

49 687
815
1

# 375 20 окт. 2014, 21:12 ч.

Blondeville
Мнения: 2 879

Истинската обич, не може да подлежи на условности. Нима има значение името на внучето за силата, с която баба му ще го обича!?! Изумена съм...

Сериозно ли една баба би искала внучка й през 2014 да бъде кръстена Пенка, за да може да я обича "максимално"?! Не знаех, че егоизмът може да достигне такива измерения.

Обичта и топлотата в семейството не се осигуряват с имена и имоти, това са връзки, които трябва да се градят единствено с искреност, чистосърдечност, взаимност и любов.

Честно ви казвам в моето семейство никога не е имало такива драми - скандали за пари, за имоти, за имена. Баща ми и чичо ми имат общ имот, който се дава под наем, сигурно вече 12,13 години, и единствено чичо ми взима наем за него, защото е безработен и с разклатено здраве. Никога не е имало драма заради това. Какви неща прочетох из тези теми, направо натсръхвам, че може да има такива отношения - материалистични, манипулативни, пресметливи...

# 376 20 окт. 2014, 21:20 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 006

Единственият човек, който си направи устата да кръстя детето на някого, беше моята 82- годишна баба. Плахо изрази надежда да кръстя малката "Гергана", на името на починалия ми баща Георги, който е неин син.
Категорично попарих надеждите й, като й казах, че не искам да кръщавам новия живот на починал човек и че всъщност решението ми за името на детето е взето много преди да се замисля сериозно за деца.

Скрит текст:

С риск да ми се смеете, винаги в себе си съм знаела, че ако някой ден изобщо стана майка, ще имам дъщеря и тя ще се казва Мария.За щастие, баща й нямаше нищо против- сметна, че е мое право да избера името.

Никой друг не е направил дори намек. А и да беше направил, просто щях да го информирам за решението си и толкоз. То нямаше да подлежи на дебати.

Последна редакция: пн, 20 окт 2014, 21:37 от Бронте

# 377 20 окт. 2014, 23:55 ч.

Мнения: 5 745

Популе, защо само до внучетата стигаш? Я си признай, че обичаш повече детето си, което е кръстено на твоята рода, а това, кръстено на другата, не ти е толкова мило. Хипотетично, разбира се.

Последна редакция: вт, 21 окт 2014, 00:28 от kati_v

# 378 21 окт. 2014, 00:24 ч.

София
Мнения: 5 499

Цитат на: kati_v в пн, 20 окт 2014, 23:55

Популе, защо само до внучетата стигаш. Я си признай, че обичаш повече детето си, което е кръстено на твоята рода, а това, кръстено на другата, не ти е толкова мило. Хипотетично, разбира се.

Ами нали тук вкупом ме убеждавате, че бабите не са семейство. Те са само рода. А като рода, а не родители, не могат ли да имат предпочитания измежду внучетата си (все пак, те не са им деца)?

П.С. То не, че няма родители, които си делят децата и имат предпочитания. Както героинята на Мерил Стрийп казва на дъщеря си във филма "August in Osage County" (цитирам по памет): "Майка ми обичаше сестра ми повече от мен. И какво от това? Всички родители обичат повече едно от децата си. Просто свикваш с този факт и продъжаваш напред без да хленчиш."

# 379 21 окт. 2014, 00:27 ч.

Мнения: 5 745

Цитат на: Popule в вт, 21 окт 2014, 00:24

"Майка ми обичаше сестра ми повече от мен. И какво от това? Всички родители обичат повече едно от децата си. Просто свикваш с този факт и продъжаваш напред без да хленчиш."

Съвсем релевантно и към казуса с внучетата.

# 380 21 окт. 2014, 10:08 ч.

Пловдив
Мнения: 3 632

Цитат на: Ана2 в пн, 20 окт 2014, 19:26

Кога винаги? Изследвала съм този проблем специално. Възможно е в отделни части на България да е имало и такава традиция - да се кръщава на дядовци. Но категорично това не е характерно за цялото и дори за по-голямата част от българското землище.
Иначе кръщаването именно на мъртъв, а не на жив роднина също е било традиционно за някои части на България. Както и поставянето на така наречените предпазни имена в семейства, където бебетата са умирали.

Баща ми е от Благоевградско и от баба ми и дядо ми знам, че за поколението на баща ми и леля ми имената са избирани от кръстниците. Традицията да се кръщава на баба/дядо специално там се е появила вече за моето/на сестра ми поколението. Имало е и по времето, когато баща ми и леля ми са раждани, хора, които са кръщавали на баба и дядо, но са били малко. Тази традиция там пуска по-дълбоки корени в края на 70-те и началото на 80-те години.

Другият ми дядо е от Карловско и ми е разказвал, че там е било традиция да се дават предпазни имена заради високата смъртност. По тази причина неговият баща е бил наречен Марин, за да го пази Света Богородица. Братът на прадядо ми е бил Найден, но за това име сега ми се губи каква е историята поне в техния край.

# 381 21 окт. 2014, 10:12 ч.

Мнения: 3 228

Аз не виждам нищо лошо в кръщаването на баба/дядо, стига да е по желание на родителите, а не да е постигнато чрез изнудване

# 382 21 окт. 2014, 11:18 ч.

Мнения: 15 085

Как ли пък не, точно през 70-80 те години се появила тази традиция Rolling Eyes

Това пък как го измислихте Laughing

Напротив, точно тогава, т.е. именно времето на сегашните свекърви, започва войната за НЕкръщаване на баби и дядовци. Сигурна съм, че половината сте Албени, Силвии, Десислави, Мартини и пр., а Неделки и Стоянки я има 1-2, я не!
И в 4те ми рода (моя и на мъжа ми) родословното дърво е попълнено докъм края на 19 век. Въртят се все едни и същи имена, така че кръщавали са бебетата на дядовци и баби, и още как. Естествено, че и на кръстници, и на светци, и на чичовци и лели, все пак в семействата са се раждали по над 5-6. В единия род дори са били 10 деца! Нали все на някого е трябвало да ги нарекат.

# 383 21 окт. 2014, 11:31 ч.

София
Мнения: 36 147

Цитат на: tonitabrandtner в вт, 21 окт 2014, 10:08

... Баща ми е от Благоевградско и от баба ми и дядо ми знам, че за поколението на баща ми и леля ми имената са избирани от кръстниците....

Майка ми е от София, но и при нея кумовете, по-точно кумът, е измислил името ѝ. Била е кръстена на някаква негова любовница, а не на баби, дядовци и подобни. Баба ми и дядо ми въобще не са имали право на глас. Аз не съм кръстена на никого, синът ми също. Мъжът ми и брат му са кръстени на двамата си дядовци, така че е възможно да е имало такива очаквания и към мен.

# 384 21 окт. 2014, 11:36 ч.

в дяволитите очички на моето тормозче
Мнения: 1 006

Цитат на: veselka78 в вт, 21 окт 2014, 10:12

За да се осъществи резултатът от изнудването, трябва да има две страни- една, която да изнудва и друга, която да се остави да бъде изнудена.
Този, който се оставя да го изнудват, разчитайки на облаги от изнудващата страна, не следва да се оплаква:peace:

# 385 21 окт. 2014, 11:46 ч.

Мнения: 3 228

И това е така, обаче има и такива случаи в които заплашват с развод, доживотна обида и т.н. И на една жена, току що родила колко и трябва

# 386 21 окт. 2014, 11:49 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: tonitabrandtner в вт, 21 окт 2014, 10:08

Братът на прадядо ми е бил Найден, но за това име сега ми се губи каква е историята поне в техния край.

Найден- етимологията е от Намерен. Оставяли са детето на кръстопът и първият, който го намерел (найдел) му ставал кръстник. Така са измисляни и други имена- оставят детето някъде и го кръщават на първия, който го намери- може и животно да е Simple Smile

Традицията отново идва да защити детето от преждевременна смърт, ако преди това в семейството има починали деца.
Много е идиотско това неистово желание за кръщаване и записване, даже не знам как да го коментирам.

# 387 21 окт. 2014, 11:53 ч.

Добрич
Мнения: 1 184

Защо свързвате непременно кръщаването на детето с даването на нещо, с изнудване и т.н. ? Моята дъщеря се казва Яна , кръстена на баба си Янка по време на т.н."възродителен процес" , защото много от прекръстените /предимно цигани/ се преименуваха в Яници, Ясмини, Яворки. Аз исках ясно и точно да си личи коя е, от кой етнос и кой род е. Никой не ме е карал, нито ми е давал нещо в замяна. Факт е, че свекървата беше много радостна и горда, но не ми е намеквала и дума за преди това. Факт е, че дъщеря ми много си харесва името и много се гордее, че всички чужденци с които се запознава го харесват и бързо го запомнят. Това, че е старо име не значи, че няма място в 21 век. Да знаеш и уважаваш своя род и традиции за мен е възможност ясно да се идентифицирам в този многообразен свят

# 388 21 окт. 2014, 12:00 ч.

Мнения: 2 051

Цитат на: mpetkova в вт, 21 окт 2014, 11:53

Никой не ме е карал, нито ми е давал нещо в замяна. Факт е, че свекървата беше много радостна и горда, но не ми е намеквала и дума за преди това.

Ето това е ключовия момент. Ако никой и дума не спомене за подобна възможност, мога да го кръстя дословно, щом ми е на сърце. Но и най-прекрасното име губи прекрасността си, ако някой неистово държи точно така да си кръстиш детето и чак условия поставя. Може овенският ми инат да надделява в случая, не знам Laughing

И моето име е старо, но си е актуално и днес Simple Smile

На дъщеря ми- също. На бебето и на него такова име сме му избрали- хем съвременно звучащо и интернационално, хем класическо Peace

# 389 21 окт. 2014, 12:09 ч.

Мнения: 29 520

Цитат на: Елиас в вт, 21 окт 2014, 11:49

Найден- етимологията е от Намерен.

Найден/Найда са наричали също така и намерените подхвърлени, изоставени от родителите си деца.
Този обичай съществува и до днес. Чела съм в медиите как, когато намерят захвърлено бебе в контейнер, лекарите, които се грижат за него, често му дават това име.

Препоръчани теми

За хигиената във връзката

Парфюмни размисли и страсти - 212

VIP Brother 2016 - тема 5

Истории от комунистическа България

Причина:

Причина: