С какво ви дразнят свекървите- 37

  • 49 644
  • 815
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 2 930
Тя е купила на мъжа ми апартамента още преди да се запознаем и преди едни 10-тина години, когато ние сами със собствени средства си остъклихме терасата и направихме ремонт като разбра, че сме махнали един прозорец половин година не иска да стъпи вкъщи и му говореше през зъби. Кажи сега, че това е поведение на зрял човек и трябва да му угаждаме ooooh! До миналата година се мръщеше всеки път като кажехме, че правим ремонт на нещо вкъщи при положение, че превръщаме развалината(с огромни пукнатини по стените) в чистичък и уютен дом със собствени средства.
     Има разлика между това да предоставиш свое жилище за ползване на младо семейство, за да си стъпи на краката (особено ако свободното жилище е едно, а имаш повече деца) и това да подариш изначало жилището на детето си (едно от децата си).
     В първия случай може да го правиш с мисълта "Детето да се справи с началните трудности, а после ако и другото дете след години има нужда, и на него ще предоставя същото жилище. Ако няма, ще го продам и ще ида на почивка или ще разделя парите между децата си, за да им помогна с нещо." Ако става дума за козметични ремонти, не е редно да се месиш - но за основни преустройства, според мен е нужно от уважение да попиташ собственика за неговото мнение и съгласие. Ако си решил да влагаш средства в чуждо жилище, поне да си наясно какво мисли собственика и колко може да изгубиш.
     Във втория (вероятно това случай е такъв), подаряваш и оставяш на собственика да си взема решения. 
     Впрочем, при повече от едно дете, за мен е редно тези въпроси да се обсъдят заедно и между всички, за да няма после сърдити, на бате даде, на мен - не.

# 61
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Popule, много добре знам какво е усилието, защото с мъжа ми сме на този етап - да работиш и да спестяваш за едното жилище. Обаче се предполага, че това жилище го даваш на най-скъпото си същество. Би трябвало чувството да е положително. Да се радваш, че си спестил на детето си  дискомфорта да се лишава, а не да се чувстваш така все едно си най-прецакания човек на света, защото си се лишил от нещо свое.

Освен радост, има и гордост, че си успял да го направиш това нещо. А има и очакване, че е имало смисъл от това, което си направила. Очакваш и отсрещната страна да се радва с теб и за теб, за жеста ти, да прояви благодарност и уважение. Много е смесено чувството. Направи го - дай на децата си жилище - и ще го разбереш. Трудно е да се опише!


Твърдиш, че сина и снаха ти не проявяват благодарност и уважение ли? Интересни са критериите за това. Това, че някой не ти върви по свирката и не угажда на прищявките ти, означава ли, че не те уважава и е неблагодарен. И ако смяташ детето си за неблагодарно и неуважително /а ти би трябвало да знаеш дали собственото ти дете е такова/ просто не му даваш нищо, за което после да се тръшкаш и ревеш. А реално до колкото знам ти нищо не си им подарила. Дала си им имота си за ползване. Дали си прецакана всъщност и дали има за какво реално да са ти благодарни, ако утре решиш да ги помолиш "учтиво" да напуснат имота ти, който са ремонтирали изцяло и на който са вдигнали стойността значително. Реално и двете страни имате полза от ситуацията и ти също трябва да си благодарна, че някой облагородява и се грижи за имота ти.

П.П. Не би трябвало да е смесено чувството. Нямаш си представа колко компромиси правя с живота си в момента, за да се сдобия с жилище и въпреки това бих го дала с радост на детето си някой ден. Единственото логично обяснение при теб е, че не харесваш снаха си и се дразниш, че малката пикла се е нанесла наготово в жилището, за което ти си блъскала цял живот. Да, ама малката пикла прави сина ти щастлив и това трябва да ти е достатъчно, за да спреш да мрънкаш и да се чувстваш ощетена.

# 62
  • София
  • Мнения: 5 499
Твърдиш, че сина и снаха ти не проявяват благодарност и уважение ли? Интересни са критериите за това.

Ъ? newsm78
Не твърдя подобно нещо. Говоря по принцип. А иначе, защо да са интересни критериите? Ти няма ли да си благодарна, ако ти се даде жилище просто, защото съществуваш? Thinking

П.С. По въпроса за щастието - много имагинерно понятие - днес го има, утре - не. А и в крайна сметка, ако снаха ми прави синът ми щастлив днес, супер, нека да го прави. Ама това мен какво ме касае? Аз мога само да стоя отстрани и да се радвам на днешното му щастие и да плача от утрешното му нещастие или да се радвам на вдругиденшното щастие и така. Друго няма какво да направя - всеки сам си носи кръста.

И ми е странно как така сравняваш количествени с качествени характеристики?
Как можеш да сравниш щастие с апартамент?  ooooh!

А колкото до прецакването - не съм такъв човек. Няма да направят и лев инвестиция в дома МИ. Аз съм тази, която инвестирам там. На тях остава избор за материали и цветове. С други думи, още един жест им правя. А ако нещат - свят широк, апартаменти много. Wink

Последна редакция: вт, 14 окт 2014, 12:29 от Popule

# 63
  • Мнения: 7
Никога  на снаха не можеш да угодиш,не е твоя кръв та да е доволна,маиката си е маика

# 64
  • Мнения: 1 468
С какво ме дразни свекървата ли?! Не ме дразни - ненавиждам я! Жена, която може да каже на сина си - отказвам се от теб, и която след като е разбрала, че той е бил почти на косъм в катастрофа, но няма да се обади да го чуе, "защото е обидена"...... тури ѝ пепел! И вчера без изобщо да информира идва да види внучката си - ама в качеството си на каква идва???!!!

# 65
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Твърдиш, че сина и снаха ти не проявяват благодарност и уважение ли? Интересни са критериите за това.

Ъ? newsm78
Не твърдя подобно нещо. Говоря по принцип. А иначе, защо да са интересни критериите? Ти няма ли да си благодарна, ако ти се даде жилище просто, защото съществуваш? Thinking

Ти хубаво говориш по принцип, ама си личи, че се чувстваш прецакана, че си дала жилището си, защото си очаквала нещо повече от младите. Очаквала си, че като си им дала имот, те ще ти лазят в краката, ще те гледат в устата като им говориш и ще изпълняват чинно, всичко, което им казваш. Изчетох темата ти за дивана. Ти просто искаш пълно послушание срещу апартамента си. За теб това е благодарност. Ти си от тези хора, които не допускат, че не са прави и искат да контролират всичко и всички. Не знам какъв човек е сина ти, но пишеш за него все едно е някой малоумен пикльо. Такова подценяване лъха от писанията ти за него. Ако бях на мястото на сина ти щях да ти върна ключовете за драгоценния апартамент и да ти обясня, че съм възрастен човек, който заслужава уважение, защото Популе, ти искаш благодарност, но не се усещаш, че ти пък не проявяваш никакво уважение, за да я спечелиш тая пуста благодарност.
Пак казвам - имаш сбъркано разбиране за "благодарност".

П.П. Явно и при вас случая със сина ти е търкулнало се гърнето....

# 66
  • София
  • Мнения: 5 499
Твърдиш, че сина и снаха ти не проявяват благодарност и уважение ли? Интересни са критериите за това.

Ъ? newsm78
Не твърдя подобно нещо. Говоря по принцип. А иначе, защо да са интересни критериите? Ти няма ли да си благодарна, ако ти се даде жилище просто, защото съществуваш? Thinking

Ти хубаво говориш по принцип, ама си личи, че се чувстваш прецакана, че си дала жилището си, защото си очаквала нещо повече от младите. Очаквала си, че като си им дала имот, те ще ти лазят в краката, ще те гледат в устата като им говориш и ще изпълняват чинно, всичко, което им казваш. Изчетох темата ти за дивана. Ти просто искаш пълно послушание срещу апартамента си. За теб това е благодарност. Ти си от тези хора, които не допускат, че не са прави и искат да контролират всичко и всички. Не знам какъв човек е сина ти, но пишеш за него все едно е някой малоумен пикльо. Такова подценяване лъха от писанията ти за него. Ако бях на мястото на сина ти щях да ти върна ключовете за драгоценния апартамент и да ти обясня, че съм възрастен човек, който заслужава уважение, защото Популе, ти искаш благодарност, но не се усещаш, че ти пък не проявяваш никакво уважение, за да я спечелиш тая пуста благодарност.
Пак казвам - имаш сбъркано разбиране за "благодарност".

П.П. Явно и при вас случая със сина ти е търкулнало се гърнето....

Не ми атрибутирай собствените си мисли и чувства.
Нищо от това, което си написала, не е вярно. Гледай си себе си и не се опитвай да правиш разбор на другите, че от целия този разбор си правя изводи за самата теб. Simple Smile

Колкото до благодарността, естествено, че след подобен жест очаквам благодарност. Всеки би трябвало да очаква благодарност (то и един панталон - по горния пример - да му подарят, пак човек е благодарен) - това е най-нормалното човешко поведение. Обратното не е и е патология.

# 67
  • Мнения: 7
Ще се изядете     chef  всяка си е права за себе си miss jull ,не бих искала такава снаха струва ми се доста с голямо самочуствие...перфектната жена

# 68
  • Бургас
  • Мнения: 10 828
Така и не разбрахме какво разбираш под благодарност, както и не разбрах други неща, които те питах в прав текст. Много удобно се измъкваш.

То пази Боже ти да ми правиш разбор що за човек съм. Сама ще ти кажа. Аз съм човек, който е правил много добри неща за някои хора, от които нито чакам благодарност /защото най-малкото не я притежават/, нито нищо. И в утрешния ден сигурно пак бих направила същите добри неща за тях не, за да чакам благодарност, а защото съм си такава......Явно в твоите очи бих била проста, глупава и наивна. Може и наистина да съм такава, но съм чиста пред себе си, че като е трябвало, съм постъпила правилно...... дори и да не ми се е отразила добре тази правилна постъпка и дори да не съм получила и едно "благодаря" за нея.

Ако наистина плащаш всеки масраф на сина си /който е голям и би трябвало да е независим и да се грижи сам за себе си и семейството си/ и се чувстваш неоценена, вини за това себе си. Явно не си го възпитала добре.

# 69
  • Мнения: 3 228
Твърдиш, че сина и снаха ти не проявяват благодарност и уважение ли? Интересни са критериите за това.

Ъ? newsm78
Не твърдя подобно нещо. Говоря по принцип. А иначе, защо да са интересни критериите? Ти няма ли да си благодарна, ако ти се даде жилище просто, защото съществуваш? Thinking

П.С. По въпроса за щастието - много имагинерно понятие - днес го има, утре - не. А и в крайна сметка, ако снаха ми прави синът ми щастлив днес, супер, нека да го прави. Ама това мен какво ме касае? Аз мога само да стоя отстрани и да се радвам на днешното му щастие и да плача от утрешното му нещастие или да се радвам на вдругиденшното щастие и така. Друго няма какво да направя - всеки сам си носи кръста.

И ми е странно как така сравняваш количествени с качествени характеристики?
Как можеш да сравниш щастие с апартамент?  ooooh!

А колкото до прецакването - не съм такъв човек. Няма да направят и лев инвестиция в дома МИ. Аз съм тази, която инвестирам там. На тях остава избор за материали и цветове. С други думи, още един жест им правя. А ако нещат - свят широк, апартаменти много. Wink


Аз пък бих била истински благодарна, ако някой/родители, свекъри/ подадат ръка на младото семейство, за да си изгради нещо свое . Другото според мен е лоша услуга. Мислила ли си за възможността да им помогнеш като даваш този твой прословут апартамент под наем а с парите им помагаш да си плащат ипотечен кредит, за да могат да си изградят нещо свое? Ето това за мен наистина е помощ, която е безценна и която лично аз бих оценила и бих била безкрайно благодарна. Според мен не си обмисляла идеята, защото по този начин те ще получат независимост и ти ще изпуснеш . Иначе си права - апартаменти много - аз ако бях бих избрала този  вариант. Няма нищо страшно в живеенето под наем - дава ти свободата  да не си вечно задължен да си благодарен за нещо, което дори не си получил

Последна редакция: вт, 14 окт 2014, 13:25 от veselka78

# 70
  • София
  • Мнения: 5 499
Аз пък бих била истински благодарна, ако някой/родители, свекъри/ подадат ръка на младото семейство, за да си изгради нещо свое . Другото според мен е лоша услуга. Мислила ли си за възможността да им помогнеш като даваш този твой прословут апартамент под наем а с парите им помагаш да си плащат ипотечен кредит, за да могат да си изградят нещо свое? Ето това за мен наистина е помощ, която е безценна и която лично аз бих оценила и бих била безкрайно благодарна. Според мен не си обмисляла идеята, защото по този начин те ще получат независимост и ти ще изпуснеш . Иначе си права - апартаменти много - аз ако бях бих избрала този  вариант. Няма нищо страшно в живеенето под наем - дава ти свободата  да не си вечно задължен да си благодарен за нещо, което дори не си получил

Говорили сме за това. На този етап искат нещата да останат такива. За мен няма значение. Предполагам досещаш се, че наемът би покривал само част от вноските за друго жилище. А това означава повече разходи за тях. Иначе, ако ще покрива цялата вноска, то защо да се прави тази гимнастика? newsm78

# 71
  • Мнения: X
В какво трябва да се изрази благодарността? Да кажат "благодаря" стига ли?

# 72
  • Мнения: 3 228
е, много ясно, че ще покрива част от вноската, все пак и те трябва да дадат нещо от себе си, за да имат свой дом. разходите се увеличават, но те си знаят, че са си в ТЕХНИЯ дом и са благодарни за ТВОЯТА подкрепа. В името на това, мисля, че си струва човек да се ограничи в разходите си, но...... те си знаят

# 73
  • София
  • Мнения: 36 139
В какво трябва да се изрази благодарността? Да кажат "благодаря" стига ли?

И на мен това ми е интересно.

# 74
  • София
  • Мнения: 5 499
В какво трябва да се изрази благодарността? Да кажат "благодаря" стига ли?

Да. Такива неща се помнят за цял живот.

Общи условия

Активация на акаунт