Популе, не е нужно да имаш лоши отношения със семейството си, за да откажеш да живееш под един покрив с него. Аз имам чудесни отношения с майка си, но не бих живяла повече от месец с нея.
Скрит текст:
Едната баба на мъжа ми, която живее сама и е много добра и мила жена и при която можехме да отидем да живеем, също ми отпада като вариант. Просто съм на мнение, че всяко семейство трябва да е отделно, да си знае къщата и сам да определя начина си на живот без неудобството от постоянно съобразяване с други хора.
Ние с мъжа ми се изнесохме за първи път в един овехтял, стар, на последен етаж и изцяло с външни стени апартамент. Тогава бях студентка и работех за 240лв. Зимно време с две духалки едва докарвахме 15 градуса в спалнята, ама това си беше моята спалня и моят дом /колкото и скапан да беше/. Най-малкото живеейки отделно демонстрираш независимост и хората те уважават повече. Прави ми впечатление, че тези, които живеят с родители/баби не ги имат за нищо, месят им се, дават акъли и до някаква степен е оправдано, защото тези хора не са показали с нищо, че са възрастни, на които може да им се има доверие, че могат да свършат нещо като хората.
Ние с мъжа ми се изнесохме за първи път в един овехтял, стар, на последен етаж и изцяло с външни стени апартамент. Тогава бях студентка и работех за 240лв. Зимно време с две духалки едва докарвахме 15 градуса в спалнята, ама това си беше моята спалня и моят дом /колкото и скапан да беше/. Най-малкото живеейки отделно демонстрираш независимост и хората те уважават повече. Прави ми впечатление, че тези, които живеят с родители/баби не ги имат за нищо, месят им се, дават акъли и до някаква степен е оправдано, защото тези хора не са показали с нищо, че са възрастни, на които може да им се има доверие, че могат да свършат нещо като хората.
И тук идва моята теория - не е задължително да се обичате, важното е да се уважавате. Защото ако обичаш някого, то искаш да си близо до него. Това е истината. Дори и по отношение на родителите е така, не само с любим. А иначе, разговорът тръгна от това, че някои доста саркастично заявиха, че K.A.G. напразно се има за добра свекърва, защото всъщност живее близо до младите. Аз се опитвам да кажа, че всеки е различен и е важно той самият как се чувства. А се чувства както се чувства не само поради вътрешно усещане за правота, а и поради "оглеждането на себе си" в очите на околните. Следователно щом K.A.G. се чувства добра свекърва, значи наистина е!
Ако обичаш някого, не искаш да бягаш от него, нали?
