Мъжете ''лепки'' по улицата

Сори, не знам от кое гето идваш, но мъжете следва да се срещат в някаква социална среда- на някакво събитие или ако спортуваш нещо... И със сигурност първият контакт и впечатление не е от подвикване на улицата, а от разговор с членоразделни думи.

След това нашега може да се флиртува и просташки, ама да забереш мъж, дето подсвирка на улицата...

Момичета, нали знаете приказката за хубавите ябълки  ..

Неприятно ми е подмятане и дюдюкане, ако човекът е неприятен.
 Ако е комплимент пътьом, от непознат, добре изглеждащ мъж-не възразявам,а се съгласявам 
Аз също заглеждам/ се обръщам след хубава жена/мъж, без да коментирам, разбира се.
На мъжете,всеизвестно,им е по-слаб ангелът, възпитанието и задръжките 
 
На тормоз не съм била подлагана от такива "фенове". Насмитам ги одма, ако ми се случи 

Тези, които подвикват и се заканват да те скъсат, са противни във всички случаи, не може ли кротко да си зяпа над киндъла, а трябва да върти очи, да говори като някакъв чикиджия и да клати глава? Предимно цигани, араби и бели боклуци от типа на пазачи и безделници си позволяват такова поведение. Внимание от такива по никакъв начин не ми повдига самочувствието, ами ми иде да потъня в земята, затова в ежедневието обличам по-скоро невзрачни дрехи и не ползвам грим. Позволявам си да се облека хубаво и да се наглася, когато ще излизам с компания или с мъжа си, иначе просто ми е неудобно да вървя по улиците.

Здравейте,отдавна ви чета,но за първи път решавам да се включа.
Отдавна съм свикнала с подмятания и заглеждания.Това,което съм открила за себе си е, че винаги моментното ми настроение съвпада с вътрешната ми реакция на случката.Ако съм в добро настроение, просто ми става забавно.Но ако не съм на кеф, е, мога да реагирам неочаквано грубо дори за мен самата.
 Имам обаче много забавни случки.
 Например:Вървим със сестра ми и зет ми и се разминаваме с двойка мъж и жена.Мъжа се обръща след мен и прави няколко стъпки с изкривен врат в резултат на което при обръщане в посоката по която върви се сблъсква челно с метален знак за забранено паркиране.Смешното в случая е, че жената с него се нахвърли върху му и взе да го налага.
  Един чичак в кола докато ме закачаше през прозореца в дясно от него,се заби в паркирана на аварийки кола на Дондуков.
  Двойка юнаци пред кино.Минаваме с приятелка  кротко ближейки си сладолед.Единият ми подвикна с реплика от типа,че и на него му се ближе от моя сладолед.И нахалната му усмивка замря в момента, в който спрях и му тикнах фунийката под носа с думите:"Ми ближи да те видя". И понеже явно блокира до довърших с :"Хем не може ,хем се натиска". 
   Обаче що се отнася до заглеждане, защо не си признаем, че жените най често се заглеждаме и оглеждаме взаимно.А пък ако сме и в компания не рядко репликите, които подхвърляме по адрес на жената, която сме огледали могат да засрамят доста мъже.
   Та така.
 Комплимент или обида-понякога всичко зависи от това кое ще приемем и кое просто ще подминем.
     

Разбира се:

Като спрат да ни правят комплименти на улицата, значи сме яко загазили и сме се забързали към старостта.
Навремето и на светофарите получавах усмивка от съседните коли, сега никой не ми обръща внимание. 

симпатично...
Сетих се един виц .
Пияница се прибира късно и за умилостиви жена си казва зад вратата .
Отворете , нося цветя за най-красивата жена .
Жена му отваря и пита бясна
къде са цветята бе пияницо .
А къде е най-красивата жена - пита пияницата 

Не съм дочела, но това ме подсети, че наскоро един клошар, ровещ в кофата, ми подвикна "Много си хубава!". Хем ме досмеша, хем се замислих откога не са ми подсвирквали и подшушвали разни екземпляри... Половинът, естествено, омаловажи комплимента заради автора му. 

Да, дори този израз "Ще те скъсам" го чух от ученик, при това от елитна столична гимназия . За протокола носех сиво палто средна дължина, дънки и равни боти. Държавата в която се случва е България, не че такива работи не стават и навън...
Унизително чак не е, стига да не пускат ръце.

Преди известно време прекарах няколко месеца в една от най-развитите европейски страни, световен еталон по всички показатели и, разбира се, пълна с чужденци.
Местните мъже там са силно феминизирани, до такава степен, че са си разменили ролите с жените. Жените им са по-агресивни от българските мъже и повечето не притежават капка женственост.
Казвам това, за да добиете представа за очакванията, които имах за общуването си с местните.
Накратко, не очаквах да се чувствам застрашена от мъжете по улиците всеки ден, когато излизах.
Посред бял ден се разминавах най-малко с две "глутници" мъже, които ми подсвиркваха точно в момента на разминаването, достатъчно тихо, за да не направи впечатление на околните, но достатъчно високо, за да го чуя.
Като минавах покрай определени паркове /с видеонаблюдение и ограда/, всеки път гръмваха шумни възгласи, коментари и още подсвирквания. И за какво ви е видеонаблюдението и оградата, като по цял ден висят някакви маргинали вътре и не можеш да се осмелиш да влезеш?
На една пуста улица, след като подминах един тъмнокож господин, той все да декламира на висок глас някакво стихотворение на английски. Ускорих ход. Може би беше комплимент, не се заслушах. Може би човекът не е добре и обичайно си нарежда така. Няма как да знаеш.
Петък вечер пък е кошмар за жените в града, в който бях. Това, което описах, е в пъти по-сериозно. Късно вечерта чакам автобуса за вкъщи /прибирам се не от клуб, а от летището, нямаше как да си ида по-рано/ и някакви момчета на 5 метра разстояние коментират какво биха направили с мен. А аз съм съвсем сама. Погледнах ги веднъж и млъкнаха. Но сковаващото усещане за безсилие остана. /Поне местните млъкват от един поглед, но чужденците не смея и да погледна./
В същото време покрай мен минаваха каки от 14 години нагоре с почти отсъстващи поли и токчета на 12 см. Искаше ми се да ги питам къде отиват, при положение че всеки месец полицията в този неголям град докладва за минимум 1 изнасилване в малките часове и насред самия център на града - почти изключително от чужденци.

За сведение, обличах се съвсем неутрално, поли и рокли до коляното+плътен чорапогащник, но по-често дънки. Деколте - нула. Грим - ежедневен, незабележим. И често влачех тежки торби и раници. И въпреки всичко това пак изглеждах по-женствена от местните жени, някак по-кротка и старомодна. Вероятно това ги е окуражавало.

Предполагам, бях притеснена, защото в България такова нещо не ми се е случвало никога, освен когато циганите са ми подсвирквали заради някоя пола. В интерес на истината, не съм се страхувала от нападения, защото внимавах къде и кога ходя. Но психическият тормоз ме травмира достатъчно.

Лошото е, че няма как да знаеш безобидно ли е, или не. Не мога да приема за комплимент поведение, което ме изпълва с унизителното и непознато доскоро усещане за безпомощност посред бял ден. Не и при тази статистика на насилие над жените. Отвратително е да променяш маршрута си и дори мисленето си от страх.

Отдавам ситуацията на прекомерното феминизиране на местните, от една страна, и нашествието на чужденците с коренно различна култура, от друга.

 Е кво да ги избягвам. Ако са някакви просташки задевки не им обръщам внимание. Иначи преди години ми се е случвало ида се запознавам на улицата с някоя по настоятелна лепка.
  Сега вече и без това не ми се случва, но и преди не съм си го слагала на сърцето.
 
Кофти е само, като тръгнат да пипат.

В държавата,която живея е така.Изключително нахални и с мнение,че всяка ,която не носи чаршаф,е курва.
Местните си гледат и се усмихват.Случвало ми се е да ме заговорят също ,на спирка или в кафене...отговаряла съм на някои,защото бяха сладки 
На грозноватите се усмихвах и казвах,че много бързам.

Сесил, в тези държави е опасно и за мъжете
местните жени (в Скандинавието) свалят мъжете, а като се напият и са готови на бърз тек в тоалетната на заведението
после разбира се нищо не помнят, освен че били "изнасилени"
вкл и ако са много настойчиви, а обектът ги разкара, пак може да им хрумне същото и мъжът да  осъмне в полицията

за радост напоследък се разбра за номерата им и почнаха да ги съдят за тези лъжи

темата все я чета като мъже-леЛки
 

това е мит

Замислих се кой е последния случай на "лепка" случи ми се в Израел и онзи беше с масури ,демек набожен. Та седях си аз пред една пекарна, бях си купила банички, сяда до мен зяпа и на развален руски ме пита - сколько стоит? Аз рекох, че за баничките пита, отговарям, оня ми вика нет, нет и ми прави отвратителен жест. Аз знам точно пет изречения на иврит, но така се развиках, че събрах бая публика, мъжът ми също дойде, набожния едва свари да избяга. После обаче наш роднина ми обясни, че за съжаление, в последно време така стояли момичета по пейките и чакали клиенти... Не ми стана приятно. Но там манталитета е по- различен, падат си свалячи, докрая на престоя ни избягвах се мотам сама по пейките. Те и комплиментите им едни дебелашки, от жени дори.
 Радвам се, че в България отдавна не ми се е случвало нещо с подобен нюанс, по- културни са станали мъжете ни надявам се:)