- Публикувана: 22 окт. 2014, 08:02 ч.
- Последно мнение: 21 ноем. 2014, 14:45 ч.
Къванч Татлъту и Берен Саат- преди и след "Забраненият плод"(Aşk-ı Memnu)~105
гледка. Не, че мъжете са китки 
в това отношение.
Добър да е денят ви, дружки ! 
Чета всички с голям интерес и ви благодаря за споделените мнения, мисли и емоции !
Това, всъщност, е най-вълнуващото в един сериал - споделянето на емоциите, които ни връхлитат, докато го гледаме. И аз не виждам нищо странно, че те са различни или пък сходни - зависи от гледната точка и възприятията на всеки един от нас ! Страхотно е, че можем да ги споделим !
От все сърце благодаря на Филипова, Мименце и Валя за преведеният епизод ! Момичета, трудът ви е безценен, каквото и да кажа, все ще е малко !
Нервакова,
взела си ми думите от устата ! Точно това мисля и аз - този Сеит Еминов, с който се носихме във вихъра на валса из дворците на Петроград, отдавна вече го няма ! Този Курт Сеит умря заедно със своето семейство в Алуща, умря на лодката, държейки Осман в ръцете си, умря в Истанбул, сбогувайки се с офицерската си чест, гордост и достойнство,с Родината си, умря, разбирайки, че един от най- верните му приятели, всъщност му е враг.....толкова пъти умираше и се разкъсваше душата му, че не знам изобщо дали му остана нещо. Освен Шура ! Не случайно в писмото до нея, той и написа, че тя въплъщава в себе си любовта му към всичко свято, към всичко, което изгуби...Тя беше тънката нишка, която го свързваше с живота . И изведнъж тази жена, която олицетворява всичко това, се оказва под влиянието на най- големия му враг, живее в къщата му, плаче на рамото му, дори се напива с него, да му се не види ! 
Ако се върна малко по- назад, същата тази жена не го дочака, когато трябваше, не го потърси, когато имаше нужда от нея, пожела да замине далеч от него на сигурно място, приютена от своите близки !
Всъщност, когато казваме, че Шура също е загубила много, се питам - какво всъщност ?! Любимите и хора са живи и здрави и са около нея, майка и и Нина, тейзето, вуйчото ....може и да са далеч, но са живи, има ги !
Този, който остана сам и опустошен, е само един и това не е Шура . Според мен, тя не успя да прозре огромната бездна, която се е отворила в душата и сърцето му, не се опита да запълни тази празнина. Ясно е, че не би могла, но тя не усети и не съпреживя с него огромната болка от всички тези загуби .
Сърдим се на Сеит, че се впуска отново в рисковани начинания, че хуква да спасява света...ами това е той, това е начинът му да се чувства жив, да избяга от болката, да се чувства необходим . Това е неговият начин, да си спомня кой е и какъв е бил и да запази и малкото останало му чувство за дълг, чест и достойнство. А Шура не го разбра. Тя иска той да е вечно до нея, да я обгрижва, да я държи за ръката ...И не казвам, че това е грешно и че не е нормално - та коя жена не го иска ?! Но тя продължи да търси и да иска да вижда в Сеит, онзи напет лейтенант, в когото се влюби безпаметно и заради когото беше готова да се изправи срещу целия свят . Само че, когато това време дойде, тя не успя да се опълчи на никого, най- вече на себе си и своите съмнения . Не успя да приеме и да обикне този Сеит, който сега е до нея - различният, нараненият, обезвереният, опустошен мъж.
Не я обвинявам, не всяка жена би успяла да го направи, но и не разбирам, защо не опита .
Както не веднъж съм казвала, аз много обичам този образ, Шура ми е любима с нейните сиящи очи и детска усмивка и ми е много мъчно, че не съумяха да намерят път един към друг. Защото те откриха пътя към нов живот, в нова страна, но по пътя изгубиха и себе си и любовта си !
Да, Сеит винаги ще я носи в сърцето си, винаги в спомените си ще се връща към нея ! За нея няма да е по- различно - това е мъжът на живота и ! Но и за двамата, тази любов ще остане не само като светъл спомен, който ще ги стопля , а и като жива рана, която ще боли и кърви до края на дните им !
Чета всички с голям интерес и ви благодаря за споделените мнения, мисли и емоции !
Това, всъщност, е най-вълнуващото в един сериал - споделянето на емоциите, които ни връхлитат, докато го гледаме. И аз не виждам нищо странно, че те са различни или пък сходни - зависи от гледната точка и възприятията на всеки един от нас ! Страхотно е, че можем да ги споделим !
От все сърце благодаря на Филипова, Мименце и Валя за преведеният епизод ! Момичета, трудът ви е безценен, каквото и да кажа, все ще е малко !
Нервакова,
взела си ми думите от устата ! Точно това мисля и аз - този Сеит Еминов, с който се носихме във вихъра на валса из дворците на Петроград, отдавна вече го няма ! Този Курт Сеит умря заедно със своето семейство в Алуща, умря на лодката, държейки Осман в ръцете си, умря в Истанбул, сбогувайки се с офицерската си чест, гордост и достойнство,с Родината си, умря, разбирайки, че един от най- верните му приятели, всъщност му е враг.....толкова пъти умираше и се разкъсваше душата му, че не знам изобщо дали му остана нещо. Освен Шура ! Не случайно в писмото до нея, той и написа, че тя въплъщава в себе си любовта му към всичко свято, към всичко, което изгуби...Тя беше тънката нишка, която го свързваше с живота . И изведнъж тази жена, която олицетворява всичко това, се оказва под влиянието на най- големия му враг, живее в къщата му, плаче на рамото му, дори се напива с него, да му се не види ! Ако се върна малко по- назад, същата тази жена не го дочака, когато трябваше, не го потърси, когато имаше нужда от нея, пожела да замине далеч от него на сигурно място, приютена от своите близки ! Всъщност, когато казваме, че Шура също е загубила много, се питам - какво всъщност ?! Любимите и хора са живи и здрави и са около нея, майка и и Нина, тейзето, вуйчото ....може и да са далеч, но са живи, има ги !
Този, който остана сам и опустошен, е само един и това не е Шура . Според мен, тя не успя да прозре огромната бездна, която се е отворила в душата и сърцето му, не се опита да запълни тази празнина. Ясно е, че не би могла, но тя не усети и не съпреживя с него огромната болка от всички тези загуби .
Сърдим се на Сеит, че се впуска отново в рисковани начинания, че хуква да спасява света...ами това е той, това е начинът му да се чувства жив, да избяга от болката, да се чувства необходим . Това е неговият начин, да си спомня кой е и какъв е бил и да запази и малкото останало му чувство за дълг, чест и достойнство. А Шура не го разбра. Тя иска той да е вечно до нея, да я обгрижва, да я държи за ръката ...И не казвам, че това е грешно и че не е нормално - та коя жена не го иска ?! Но тя продължи да търси и да иска да вижда в Сеит, онзи напет лейтенант, в когото се влюби безпаметно и заради когото беше готова да се изправи срещу целия свят . Само че, когато това време дойде, тя не успя да се опълчи на никого, най- вече на себе си и своите съмнения . Не успя да приеме и да обикне този Сеит, който сега е до нея - различният, нараненият, обезвереният, опустошен мъж.
Не я обвинявам, не всяка жена би успяла да го направи, но и не разбирам, защо не опита .
Както не веднъж съм казвала, аз много обичам този образ, Шура ми е любима с нейните сиящи очи и детска усмивка и ми е много мъчно, че не съумяха да намерят път един към друг. Защото те откриха пътя към нов живот, в нова страна, но по пътя изгубиха и себе си и любовта си !
Да, Сеит винаги ще я носи в сърцето си, винаги в спомените си ще се връща към нея ! За нея няма да е по- различно - това е мъжът на живота и ! Но и за двамата, тази любов ще остане не само като светъл спомен, който ще ги стопля , а и като жива рана, която ще боли и кърви до края на дните им !
Да и във фейса го пише.
Госпожата Шура също като Сеит загуби гордостта и достойнството си с тази разлика, която не е никак малка, че Сеит загуби, и част от семейството си.
Затова според мен любовта им много им даде но и дваж повече им взе. Квит са и не си дължат нищо повече, и двамата са емоционално опустошени, и пред двамата се открива възможност да започнат отново с други до тях. Друг е въпроса как биха се справили.
Скрит текст:
Nermin Bezmen’ mother Leman {Lemanuçka}, her dad's great love, flew to infinity... our deepest sympathy...
,,, η Lemanuçka..η μητέρα της Nermin Bezmen κι όπως γράφει η ίδια η μεγάλη αγάπη του μπαμπά της..πέταξε για το άπειρο...
και τα δικά μας συλλυπητήρια..
Status Update
By Nermin Bezmen
LEMANUÇKA'MIZ SONSUZA, BÜYÜK AŞKI BABACIĞIMIN YANINA UÇTU... YANINDA DOKSAN YILLIK BİR TARİH TAŞIYARAK...
,,, η Lemanuçka..η μητέρα της Nermin Bezmen κι όπως γράφει η ίδια η μεγάλη αγάπη του μπαμπά της..πέταξε για το άπειρο...
και τα δικά μας συλλυπητήρια..
Status Update
By Nermin Bezmen
LEMANUÇKA'MIZ SONSUZA, BÜYÜK AŞKI BABACIĞIMIN YANINA UÇTU... YANINDA DOKSAN YILLIK BİR TARİH TAŞIYARAK...
Госпожата Шура също като Сеит загуби гордостта и достойнството си с тази разлика, която не е никак малка, че Сеит загуби, и част от семейството си.
Затова според мен любовта им много им даде но и дваж повече им взе. Квит са и не си дължат нищо повече, и двамата са емоционално опустошени, и пред двамата се открива възможност да започнат отново с други до тях. Друг е въпроса как биха се справили.
Терзи, благодаря за снимките и инфото !
Да им завиди човек на хубавото време !
Значи Леман е починала - мир на праха и ! Как няма случайни неща - ще се запознаем с нея, когато вече я няма на този свят.
Наде, аз не намирам, че Шура е загубила достойнството си, не намирам, че е образът и е дискредитиран. 
Но съм съгласна, че с част от гордостта си, се раздели !
Добре щеше да е, ако и двамата бяха загубили по малко и от ината и горделивостта си ! Защото гордостта нито ще ги прегърне, нито ще ги погали....
благодаря за снимките и инфото ! Да им завиди човек на хубавото време !
Значи Леман е починала - мир на праха и ! Как няма случайни неща - ще се запознаем с нея, когато вече я няма на този свят.
Наде,
аз не намирам, че Шура е загубила достойнството си, не намирам, че е образът и е дискредитиран. Но съм съгласна, че с част от гордостта си, се раздели ! Добре щеше да е, ако и двамата бяха загубили по малко и от ината и горделивостта си ! Защото гордостта нито ще ги прегърне, нито ще ги погали....
Препоръчани теми