Не стига, че

Никой не е казал, че трябва да станат проститутки, ама как ще се почувстваш детето ти да подсмърча без пари и да гладува, защото не може да си позволи една баничка? Много възпитателно, няма що. В такава ситуация все ще се намери някой да му услужи, но е достатъчно унизително и никой свестен родител не би подложил детето си на такова нещо, сигурна съм.

  А защо, всъщност трябва да се отнасям към детето като престъпник и да го мъкна нанякъде с чувал на главата, или да го държа без пари?
 Щото ще иде на два купона с пиене и няколко екскурзии ли? Че те простотиите стават и на зелено училище.
 
 Вие се шегувате. Аз имам друга визия. Отнасяш се към пубера с разбиране за състоянието му, не го контрираш непрекъснато безмислено, нека си има време за пуберските си забавления, следиш го потайно чрез различни източници и сте си мили и драги, даже се и гордее с тебе, дъртите колко са разбрани.

  У повечето деца има чувство за самосъхранение, което много добре си сработва в 90 процента от случаите. Другите десет процента са въпрос на повишено внимание и съдействие от страна на родителите и не на последно място, късмет.

Нова 

Синът ми има страшно много интереси, никой от които не е дошъл от мен. Аз го бутах на плуване, тенис и програмиране, той се запали по китара, манга, японски, анимета и косплей, както и по отглеждане на разни подправки и странни растения напоследък (това последното с наша помощ, че още му е мъгляво, но онзи ден готвих с магданоз от неговия прозорец и му беше много драго  ). И още куп други неща, които аз научих от него вместо аз да му налагам интереси.

И понеже аз си говоря с него, а не го водя на планина с чувал на главата, знам за всичките му интереси и групи приятели, с които ги споделя, както и много неща от ежедневието му. И като иска да си прави костюм на аниме герой за японския празник Бункасай, отивам и разпитвам приятелките си коя може да ми намери докторска мантия. А като си хареса някоя девойка със синя коса, черен грим и тату, не подскачам до небето, а разглеждам заедно с него снимките й във фейса и разбирам, че тату-то е временно  и че момичето е всъщност балерина.

Харесва ли ми, че реши да учи японски вместо френски и испански? Не особено, обаче не го спрях и все още не съжалявам за това (има време да просъжалявам, разбира се  )

И изобщо, стига вече с моето дете, че твърде много писане изписах за него.

Аз бях биг боса на ъндерграунд търговията с извинителни бележки. Хич не ми трябваха пари от родители. И "о Боже", на всичкото отгоре бях и отличничка и не съм бягала от вкъщи.  

Начини за изкарване на пари винаги ще се намерят, особено в днешни времена. Най-малкото ще продадат колелото си или дънките в ОЛХ.  

Цялата работа е инстинктът за самосъхранение да бъде умело култивиран, и още по-умело активиран, когато му дойде времето. Де да знаех как става това, обаче.

От доста неща писани дотук си правя извода, че сръчните в манипулацията родители се справят по-добре с пуберите.  Нямам представа дали е така на практика.

Получи се интересен разговор, но дали да не отворим отделна тема? И без друго изтече медийният срок на годност на случая, породил настоящата.

Мисля, че Мамасита забравя нещо много съществено в подредения си план за справяне с бъдещото тийнейджърство на децата си - индивидуалния храктер на всеки човек. Личността се формира както от ценностите и възпитанието в смейството, така и от характера на индивида, и от средата.

Възпитавана съм може би по-скоро консервативно от родителите ми, ходила съм на пиано, на английски, на рисуване. До 6-ти клас четях Шекспир за деца, слушах класическа музика, и чувствах неудовлетворение ако имах 5.75 в училище (това по свое усещане, не е инициирано от родителите ми). Обичах да си пиша разкази, стихове и да рисувам, учех си уроците с огромно желание. Същевременно излизах да играя на дама, ластик или кукли с децата от блока. Това беше до 6-ти клас.

В шести клас пих водка тайно, в 7 целунах момче за първи път, започнах да слушам Backstreet Boys, Spice Girls, да чета тийнейджърски списания, на 16 и половина правих секс. И да, напивала съм се, даже се случи и да се сбия в училище. Колкото и занимания и разностранни интереси да имах, имах време и за това. Имах разбира се вечерен час. После вече тези неща отново ми станаха безинтересни към 17 някъде, и се замениха с желанието за учене на висше и работа.

Някои от съучениците ми пушеха трева в училище, аз до ден днешен не съм пробвала. Може би наполовина заради възпитанието вкъщи, наполовина заради собственото ми мнение по въпроса. Израснала съм в краен квартал, едно от момичетата, с което си играехме роди от някакъв престъпник на 16, после роди още 2 деца от друг мъж. Много от децата, с които съм си играла като дете завършиха само средно. Мен от влиянието на средата до голяма степен ме спаси възпитанието вкъщи, но и характерът ми.

С всичко написано по-горе искам да кажа, че можете да осигурите на децата си най-доброто възпитание, богата обща култура, да им уплътните времето максимално, но след една определена възраст действията им просто излизат извън вашия контрол, колкото и да не ви се иска и тогава вече нещата много зависят от характера на детето ви.

Куркума, и манипулирането не дава гаранция за нищо, ако се усети става по-лошо.
И моят, както на Бърди сина, избра да учи език, въпреки нашите по-различни планове, можехме да го изманипулираме, малко му трябваше, но някъде нагоре като се светне, и то баш като го удари хормона...
А и сега той трябва да се доказва, че това е неговото училище, а не да ми натяква, че ние сме му избрали какво да учи.  
Само да отбележа, че и двете училища са от от един ранг, в смисъл, че не сме правили много труден избор.
Но ако се беше запънал наистина за нещо съвсем неподходящо,  може би цялата ми теория по отношения на  конкретния въпрос щеше да е разбита на пух и прах и да пиша съвсем други неща.
Учим се в крачка и така. И всичко е теория, докато не ти дойде до главата. Моите теории вече ги смених по няколко пъти, а още не е влезнал в бурния пубертет.

Нали знаеш, че между джобни и джобни има разлика? Може да има пари за баничка, но не и за шопинг и шляене цял ден.

Бърди, всъщност звучиш като контрол фрийк. Не съм се замисляла за такива детайли чак...

Не съм говорила и за "налагане на интереси", но не приемам и пълната безцелност. Все нещо трябва да се закачи.

Че аз съм си контрол фрийк, Мамасита, ако не е станало въпрос досега. Просто не сме се срещали в други теми за пубери.

Е тогава защо набеждаваш мен, че съм супер строга като католическа монахиня едва ли не?

Никога не съм планирала кой език ще учат или каква специалност ТРЯБВА да вземат.

Блонди_ана, поведението се превръща в навик, навика- в характер. Мисля, че някой голям психолог го беше писал, май Ерих Фром. Така че това "характер" не е нещо свише, а се създава.

Иначе в твоя случай...краен квартал, кофти даскало...нищо чудно. И Бакстрийт Бойс не е кой знае какъв тийнейджърски бунт. Виж неща като Годсмак, подправени с черни дрехи и елементи на вещерство...обаче не ми е идвало на ум да се напивам или да тръгвам със сериозни връзки. Просто защото работата не опира до самия секс, който на тази възраст е отчайващ, а до гевезлъка и бунтарството.

Сега и крайния квартал ли стана предпоставка за "развалено дете"!  Много яко!

Много ясно, че кофти квартал е предпоставка.

Добре, че живеем в кв Оборище, а не в Обеля, пупу. Има шанс за детето ми.

Бояна като краен квартал кофти ли е според теб?

Ох, Мамасита, по едно време ти се смеех, сега вече изглеждаш тъпо, честно!
Краен = кофти? Кофти = кофти деца? Център = високо IQ и благ характер?
Да ти имам мисленето!