Защото пред очите ми е случай с моя съученичка, и ние уж от интелигентните, от елитните гимназии в града. Голямата любов, уж предпазни средства, уж начетени и информирани, уж и по-зрели, на 18, и направиха по погрешка бебето месеци преди абитуриентския бал и кандидатстудентската кампания. Горкото момиче буквално се побърка за седмица, уплашена, стресирана, объркана, рев, неядене, и т.н.
Не можеше да каже на майка си, че и тя рано била забременяла с нея и я родила само на 17. И цял живот й натяквала как ранният брак е грешка и как първо трябва да се изучи, да си вземе хляба в ръцете и т.н. Да говори с баща си и дума не можеше да става. Бъдещият татко бе по-шашардисан и от нея. Ние, които знаехме, бяхме като патета в кълчища

Добре, че едно от момчетата ни се оказа мъж на място, па макар и само на 18. Заведе я на лекар, тя реши, че ще направи аборт, събрахме пари, бяхме с нея в деня на аборта, за кураж. Жалко, че тези млади хора е нямало на кого да споделят. Късмет на бебенцето
