Отчаяно се стремя повече хора да са такива, иначе светът е сив, въпреки всички напъни за бунт.
- Публикувана: 22 окт. 2014, 20:05 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2014, 14:13 ч.
Не стига, че
Не знам дали си наясно, но хората около теб са такива, каквито са избрали да бъдат, не каквито ти "отчаяно се стремиш да са". И светът не е сив, но трябва сетива, за да го разбереш.
Изхвърлен е на улица Кадемлийска.
Изхвърлен е на улица Кадемлийска.
Отчаяно се стремя повече хора да са такива, иначе светът е сив, въпреки всички напъни за бунт.
Не мисля, че повечето са избрали съзнателно какви да бъдат. Повечето са продукт на средата си, оформени от предсказуеми реакции. Просто не са имали енергия да надскочат калъпа, по който ги оформя светът. За малко са блеснали между 14 и 17, а после- край, изхабили са горивото.
А истински оригиналният човек е удоволствие за душата. Иначе светът е сив, с елементи на напъни за оригиналничене. Точно най-сивите хора се държат най-цветно, но е изкуствено. Като гримирани манекени на витрина... виждаш ги- отвън наконтени, отвътре пълни с прах.
Продажбата на бижутата е безобидна, определено, в сравнение с други, застрашаващи бъдещето, здравето и живота на детето.
Направо нищо не е .
Даже виждах и дилъра, от който си купуваше дозата в един вход през улицата срещу кафето....и всички виждаха, не само аз.
После разбрах, че е умрял. Надрусал се и заспал навън при минус 10 градуса студ. Намерили го на сутринта вкочанен.
Определено този беше счупил бариерите...
В такъв случай, трябва да дефинираме 'оригинална' личност.
Преди да продължим с така интересната дискусия за света и хората.
Защото аз съм колекционер на оригинални личности.
Това ми е нещо като хоби.
Мирама, аз вече обясних какво е, малко по-рано.
Това е раждането на самостоятелна личност, със собствени правила, виждания за света и за себе си.
И за да се създаде, понякога трябва да се разчупят рамките, правилата и статуквото, създадени и наложени от авторитетите в детството- родители, учители и прочие. Това е този бунт. След това личността си изгражда собствен свят, среда, гледна точка, опит и познание за света. И съзрява.
Така е, Герри, тревожен признак е, разбира се.
Просто при мен не беше провокирано от абстиненция, а по съвсем друга причина.
Примерно- лишаване от джобни с цел контрол от родителите ми.
Обясних по-рано. Опасните дейности при мен бяха други.
Преди да продължим с така интересната дискусия за света и хората.
Защото аз съм колекционер на оригинални личности.
Това ми е нещо като хоби.
Мирама, аз вече обясних какво е, малко по-рано.
Това е раждането на самостоятелна личност, със собствени правила, виждания за света и за себе си.
И за да се създаде, понякога трябва да се разчупят рамките, правилата и статуквото, създадени и наложени от авторитетите в детството- родители, учители и прочие. Това е този бунт. След това личността си изгражда собствен свят, среда, гледна точка, опит и познание за света. И съзрява.
Така е, Герри, тревожен признак е, разбира се.
Просто при мен не беше провокирано от абстиненция, а по съвсем друга причина.
Примерно- лишаване от джобни с цел контрол от родителите ми.
Обясних по-рано. Опасните дейности при мен бяха други.
Мирама, аз вече обясних какво е, малко по-рано.
И го обясни много добре, съгласна съм напълно.
Иначе и аз бях кротък пубер като Мамасита, бях в нърд компанията на класа ми, обличахме се в черно, тупирахме си косите (ама аз малко само) и слушахме много много готик музика. И четяхме за истинските вампири, на Ан Райс, не сегашните лигльовци
Аз не държа детето ми да е оригинална личност. Всъщност претенциите ми се изразяват най добре с оня стар виц, дето дечицата в детската градина ги питали "мама какъв искаш да станеш" и едното казало лекар, другото пилот, пък едно момиченце - "Мама казва, че иска да съм жива и здрава".
Тъй като сме на ръба на пубертета и почвам да виждам за какво става въпрос по ясно, желанията ми наистина са предимно да е жива и здрава и да си запазим отношенията добри, да ги запомни като такива за времето в което е била дете, а не това време да е белязано от безмислени конфликти.
Така като гледам, ние сме разбрани, детето е предпазливо и любопитството му към нещата от живота на възрастните съвсем естествено. Бих се притеснила повече, ако няма желание да е сред компания, и няма естествен живец.
Нямам желание да гледа на нас като на врагове, които я ограничават от всичко. Опитите на моите собствени родители за ограничения - макар и спорадични - са ни научили, че родителският контрол, преценен като несправедлив, се преодолява много лесно.
Предпочитам да съдействам.
Тъй като сме на ръба на пубертета и почвам да виждам за какво става въпрос по ясно, желанията ми наистина са предимно да е жива и здрава и да си запазим отношенията добри, да ги запомни като такива за времето в което е била дете, а не това време да е белязано от безмислени конфликти.
Така като гледам, ние сме разбрани, детето е предпазливо и любопитството му към нещата от живота на възрастните съвсем естествено. Бих се притеснила повече, ако няма желание да е сред компания, и няма естествен живец.
Нямам желание да гледа на нас като на врагове, които я ограничават от всичко. Опитите на моите собствени родители за ограничения - макар и спорадични - са ни научили, че родителският контрол, преценен като несправедлив, се преодолява много лесно.
Предпочитам да съдействам.
Не знам дали забелязвате, но правенето на секс в ранна възраст е по-скоро въпрос на социален натиск, отколкото на чупене на рамки. Тоест- едни нови рамки.
А относно създаването на собствен свят, ако се започне с бунт и чупене, това просто е рекомбиниране на елементите от същата тази реалност. Това не е нов свят, а колаж от стария свят. На практика- негов огледален образ, тоест човекът пак е във властта на света на родителите си.
Създаването на собствен свят може да стане и без сътресения. Според Карл Юнг точно така става, в началото живееш по чужди правила, а след това така ги дооформяш, че стават твои.
Между другото, току-що си поръчах последното заглавие от Ан Райс, още е сред живите и пише:) така че се върнах в бурната си готик младост:) Много е полезно в тийн годините да се четат вампирски романи- вампирките не раждат и общо взето са добър ролеви модел, защото все пак им се налага да мислят дългосрочно. А и любовта им е по-скоро платонична.
А относно създаването на собствен свят, ако се започне с бунт и чупене, това просто е рекомбиниране на елементите от същата тази реалност. Това не е нов свят, а колаж от стария свят. На практика- негов огледален образ, тоест човекът пак е във властта на света на родителите си.
Създаването на собствен свят може да стане и без сътресения. Според Карл Юнг точно така става, в началото живееш по чужди правила, а след това така ги дооформяш, че стават твои.
Между другото, току-що си поръчах последното заглавие от Ан Райс, още е сред живите и пише:) така че се върнах в бурната си готик младост:) Много е полезно в тийн годините да се четат вампирски романи- вампирките не раждат и общо взето са добър ролеви модел, защото все пак им се налага да мислят дългосрочно. А и любовта им е по-скоро платонична.
Въпросът ме вълнува от много по-прозаична и егоистична гледна точка, а именно дъщеря на 9, която се моля да кара пубертет като на мамасита, да се облича готик и да слуша хеви метъл в стаята си.
Внимавай какво си пожелаваш!
Много често захлупените тийнове изтрещяват по-късно, когато всички техни връстници вече са улегнали хора със стабилни професии.
Аз не бих пожелала на детето си да повтаря грешките на Мамасита. Младо, наивно, без никакъв социален опит (и девствено) да се хвърли на врата на първия срещнат и да се вкара в приказка, в която се оказва, че Принцът на бял кон се превръща в Звяра (вместо обратното), плюс майка - вещица за разкош... Пу-пу-пу, пази боже!
Затова - всичко с мярка. Леки изтрещявания през пубертета, колкото да натрупат опит и "да сложат по някоя обица на ухото" като поука за в бъдеще. Това е времето за изтрещяване, късане на вериги, проверка на правила, разрушаване на канони. В следпубертетна възраст всички тези неща вече стават патология.
А, да не забравяме и другата, не по-малко важна задача на пубертета - да не им е много мъчно на родителите, когато децата им напуснат дома.
Не знам дали забелязвате, но правенето на секс в ранна възраст е по-скоро въпрос на социален натиск, отколкото на чупене на рамки. Тоест- едни нови рамки.
Правенето на секс в ранна възраст е въпрос изцяло на момчешки натиск.
А, да не забравяме и другата, не по-малко важна задача на пубертета - да не им е много мъчно на родителите, когато децата им напуснат дома.
Не съм го чувала това, но е много добро!
Не знам кой е авторът, но е много вярно. 
А това за инициативата за секса... Недейте лежа на тази кълка - за лошите батковци и невинните ви дъщерички. Днес реалността е друга.
В началното училище на сина ми момиченцата гонеха момчетата, за да ги опипват. Те бяха и инициаторите на играта на бутилка. Това в 3-4 клас!
А по-големите какички - от 5-6 клас направо преследваха момченцата, които са си харесали, за да ги натискат и целуват.
Да не говорим пък какво става в гимназиите... Влиза учителят в час и не може да откопчи няколко осмокласнички от вратовете на 12-токласниците и да ги изгони от стаята (съвсем реална случка).
Подценявате влиянието на порнофилмите и правенето на секс в присъствието на (уж) заспалите деца.
А това за инициативата за секса... Недейте лежа на тази кълка - за лошите батковци и невинните ви дъщерички. Днес реалността е друга.
В началното училище на сина ми момиченцата гонеха момчетата, за да ги опипват. Те бяха и инициаторите на играта на бутилка. Това в 3-4 клас!
А по-големите какички - от 5-6 клас направо преследваха момченцата, които са си харесали, за да ги натискат и целуват.
Да не говорим пък какво става в гимназиите... Влиза учителят в час и не може да откопчи няколко осмокласнички от вратовете на 12-токласниците и да ги изгони от стаята (съвсем реална случка).
Подценявате влиянието на порнофилмите и правенето на секс в присъствието на (уж) заспалите деца.