Джинджър, помня те 
Давай смело и този път дано е истинският, както при Мария!
Давай смело и този път дано е истинският, както при Мария! - Публикувана: 27 окт. 2014, 14:48 ч.
- Последно мнение: 22 юли 2015, 10:01 ч.
Да спрем ЦИГАРИТЕ заедно! - Тема 10
...Но колкото повече се замислям за края - толкова повече пуша. Голям стрес ми е...
Не го приемай за нещо неприятно и трудно, ако тръгнеш с това мислене наистина ще е страшно и трудно.
Мисли за това като за приятна промяна, гледай на него с нетърпението, с което се отнасяш към една хубава почивка на плажа. Ако успееш да се настроиш в тази насока ще ги спреш! Иначе пак ще успееш, но ще ти е по-трудно
Аз да си призная, че днес кривнах..купих си кутийка и то не защото примирам за цигара - вече не ми липсват(като изключим сутрешното кафе), а заради стомаха. Пак започнаха едни проблеми, хем съм се запасила с Хуск.
Е в крайна сметка се прибрах и необезспокоявана запалих една..е макара да не пуша едва от седмица, цигарата изобщо не ми се стори вкусна, дори напротив, дръпнах няколко пъти и я зарязах. Някакси се успокоих и не се чувствам гузно
Е в крайна сметка се прибрах и необезспокоявана запалих една..е макара да не пуша едва от седмица, цигарата изобщо не ми се стори вкусна, дори напротив, дръпнах няколко пъти и я зарязах. Някакси се успокоих и не се чувствам гузно
Аз да си призная, че днес кривнах..купих си кутийка и то не защото примирам за цигара - вече не ми липсват(като изключим сутрешното кафе), а заради стомаха. Пак започнаха едни проблеми, хем съм се запасила с Хуск.
Е в крайна сметка се прибрах и необезспокоявана запалих една..е макара да не пуша едва от седмица, цигарата изобщо не ми се стори вкусна, дори напротив, дръпнах няколко пъти и я зарязах. Някакси се успокоих и не се чувствам гузно
Е в крайна сметка се прибрах и необезспокоявана запалих една..е макара да не пуша едва от седмица, цигарата изобщо не ми се стори вкусна, дори напротив, дръпнах няколко пъти и я зарязах. Някакси се успокоих и не се чувствам гузно
Важното е да няма следваща. Тя първата винаги е гадна, но ако си останеш с нея, значи всичко е наред
Искам да се похваля Станаха 3 месеца откакто не пуша, а от 3 седмици не пия и кафе Сърби ме гърба и чакам вече да ме канонизират
Тази нощ пак сънувах, че пуша, но пак се събудих с някакъв ужас как съм могла след толкова време непушене да порпуша пак. Наистина не мисля, че бих могла да мина през това отказване още веднъж
Много трудно ми беше, но си струваше. Без цигари е супер
Станаха 3 месеца откакто не пуша, а от 3 седмици не пия и кафе Сърби ме гърба и чакам вече да ме канонизират Тази нощ пак сънувах, че пуша, но пак се събудих с някакъв ужас как съм могла след толкова време непушене да порпуша пак. Наистина не мисля, че бих могла да мина през това отказване още веднъж
Много трудно ми беше, но си струваше. Без цигари е супер 
Нямам търпение да пристигне. 
.
Мария, честит ти трети месец! 
Ginger, не се предавай! При мен нещата са вече доста нормализирани, макар че днес, да си призная, ме навестяват мисли за цигарки, но няма да се поддам. Осъзнах колко по-спокойно си живея без цигари, понякога въобще не се сещам за тях, но дори и когато ги мисля, не ми се пуши, а е просто едно такова някакво странно носталгично усещане... като при слушането на стара песен и асоциациите, които тя носи. А когато случайно в главата ми се появи романтичния и идиличен образ на пушещото ми "аз", обвит в артистично-интелектуален бохемски ореол 
, веднага си спомням как реално изглеждах и как се чувствах като наркоманка и ми минава.
Ginger, не се предавай! При мен нещата са вече доста нормализирани, макар че днес, да си призная, ме навестяват мисли за цигарки, но няма да се поддам. Осъзнах колко по-спокойно си живея без цигари, понякога въобще не се сещам за тях, но дори и когато ги мисля, не ми се пуши, а е просто едно такова някакво странно носталгично усещане... като при слушането на стара песен и асоциациите, които тя носи. А когато случайно в главата ми се появи романтичния и идиличен образ на пушещото ми "аз", обвит в артистично-интелектуален бохемски ореол , веднага си спомням как реално изглеждах и как се чувствах като наркоманка и ми минава. 
Аз пък в петъка бях на заведение с приятели и се поизложих. Не ми се пушеше, но и аз не знам защо запалих. Еми нищо приятно не усетих. Даже не гълтах и дима. Та не я допуших цялата. После уж да запаля само да се снимам с цигара, но по навик дръпнах 2-3 пъти и на половината я изгасих. Бях на такова място на което и вътре се пушеше. Гледам после хората едни такива дърпащи, пушещи и някак си по нагоре се почувствах от тях.Че аз съм я преодоляла тази зависимост и ако искам ще започна, но не искам. Не знам дали ме разбрахте, де. От тогава изобщо не се сещам за цигара. Започнах и 90 дневната диета, та барем сваля тези 3-4 килограма от спирането на цигарите.
