С какво ви дразнят свекървите- 38

Преди време, доста продължително си контактувах с млада жена, която е била в позицията на необичаното дете. При това, другото-боготвореното и единствено беше (и все още е) нейната сестра-близначка.
Та, жената се страхуваше да създаде семейство и по-конкретно да роди дете. Страхуваше се, че може така да се стекат нещата, че да се държи с детето си така, както родителите й са се държали с нея. Освен това имаше сериозен проблем с доверието спрямо мъжът, който беше до нея.
След доста продължителна работа, най-накрая превъзмогна това. Сега има две деца, които обича безобразно много и се старае нито едно от двете да не се чувства ощетено от родителска любов и грижи.

Мисълта ми е, че хората не се замислят понякога до какво може да доведе отношението им към собствените им деца.

Не, разбрах го много години по-късно. Иначе винаги съм намирала за съвсем естествено брат ми да бъде третиран като "момченце", с всички екстри - разбирай, да бъде извиняван за всичките си щуротии, да го гледам, да му помагам, да получи по-добрата част от наследството, а аз да изработя своето и пр. Писала съм и преди, гледах баба ми, която беше на легло, до смъртта й и наследих нейния апартамент. Разбрах, че брат ми е фаворитът в нашето семейство съвсем случайно, от някои реплики на единия ми родител (нямам намерение да се връщам назад) и след това събрах 2 и 2. Вече бях доста възрастна, разбирай над 30-годишна.

А до това дали пренебрегваните получават нещо, пак е спорно. Дори по закон. Ако родителите продадат имуществото си приживе, то тогава няма открито наследство и никой не може да претендира за нищо.

Наистина Popule, много яко са те врътнали и заблудили вашите. 
Наистина повечето пренебрегвани деца се усещат още като деца, както казах, като започнат по-чести контакти с други деца и видят и друг модел на семейство.
Аз не си представям някой да се усети на "дърти" години, честно. Децата се учат да събират 2 и 2 най-късно в първи клас.

М/у другото най-рядко срещаното в уреждане на имоти м/у родители и деца е продажбата. Дарения, договори за гледане, завещания водят откъм брой пред продажбите. Не, че изобщо го няма, просто най-рядко се прави

Какво значение имат в крайна сметка наследствата?  Това е най-малкото. Да растеш с чувството, че си втори номер, да ти се отказват твоите желания винаги за сметка на желанията на другия, еми това е... А и какво възпитание точно получава "обичаното" дете? Че неговите желания тежат повече от чуждите, че винаги то е право, че всички са му длъжни на него? Много успешно проваляне на двама души.

Тук съм напълно с Desss, искам аз и ММ да си се преборим сами за апартамент/къща и като цяло живот, отколкото да разчитаме на наследства и прочие. Впрочем, това ми е и някак страшна тема. Наследството означава, че някой умира. Не бих си сложила на сърце, че си правя сметки за нечия кончина без значения чия. Ако си обичал човека, тези имоти/пари идват горчиво. Ако ли не, никога не ги чувстваш свои така или иначе и не могат да ти донесат удоволствие. Малко е като със спорта. Искаш хубава фигура, ама някакси не е яко да ти падне от небето, а искаш ти да си я направиш. Всичко хубаво е хубаво, ако си се пънал и мъчил за него.

И моите наблюдения са такива.

Имах приятелка в ученическите си години, която беше пренебрегвана. Майка й често казваше, че тя е "умната", а сестра й е "хубавата". Мачкаше по всякакъв начин самочувствието й. Като станаха студентки "хубавата" стана и "умна" (честно, това никой не го очакваше от нея), а приятелката ми се обезличи съвсем. "Хубавата" случи на мъж с възможности, подпомага майка си финансово. Последната я постави на пиедестал. Помага й при отглеждането на децата й и не спира да я хвали. Най-вече обяснява как харчела по 1000 лв. на седмица, без мъжа й да й държи сметка за какво ги е похарчила. Другата съвсем естествено и в реда на нещата и мъж не можа да си избере като хората. Това според майка й, а иначе тя е доволна от избора си. Има момиченце, но майка й рядко го вижда, няма време, защото гледа децата на "хубавата". Сега на дневен ред е да прехвърлят къщата, която е на два етажа и част от наследствената къща на майката на предпочитаната дъщеря. Все една стая можеха да й дадат, да знае, че има къде да отиде, ако недай Боже се раздели с мъжа си. Отстрани е грозно, адски грозно.   Яд ме е, че е добър човек и търпи, мълчи... Мисля си, че така са я комплексирали и така са смачкали самочувствието й, че няма вяра в способностите си и приема безропотно всичко, което й "сервират" най-близките й хора. Но трябва да е сляпа, че да не вижда случващото се.

И аз считам, че децата усещат от малки. Защото деленето не се изразява само в прехвърляне на имоти. Едното го наказваш даже и за грешките на другото, не му купуваш нещо, защото "сега няма пари", но ако те помоли другото и се разтапяш. Никой не може да ме убеди, че едва като възрастен разбираш, че са те "подритвали" като малък. Ние сме две сестри, майка ми не ни е делила, въпреки че в младежките години на сестра ми, по-трудно намираше общ език с нея. Имам две деца и смея да твърдя, че ги обичам еднакво. Ако погаля едното, гледам да погаля и другото. Ако похваля едното за нещо, при първа възможност хваля и другото. Купи ли се на едното, купува се и на другото. Уча ги да "мислят" един за друг. Ако съм само с малкия в магазина и му купя шоколад, веднага следва въпроса му "а на бате?". Не разбирам какъв човек трябва да си, за да делиш децата си, които са твоя плът и кръв.

Благодаря ви отново за мненията, виждам, че се е получил интересен разговор. Моята цел с поста съвсем не е била да се оплаквам от ситуацията и то в нета - имам предостатъчно приятели и роднини, пред които мога да го направя и да чуя версията, която ми приляга и ме удовлетворява. И да си хейтим наред.

Аз не търсех това тук. Търсех другата възможна гледна точка от безпристрастни непознати и най-вече - някакво логично обяснение на феномена да освободиш всички от всякакви ангажименти, да не кажеш пряка дума, всички да получат каквото целят и ти пак и да станеш от черен по-черен. Аз съм си мобилизирана по природа, но имам един мноооого голям недостатък - все търся логическо (ако може - математическо) обяснение на ситуации и поведение. Груба грешка и ненужно упражнение.

Сред изказаните мнения мисля, че намерих възможно обяснение - ей така, за мое удовлетворение. Нещо, за което не се бях замисляла:
Моята свекърва е точно този профил. Сякаш изпитва неистова нужда пред хората постоянно да обяснява как се старае да е справедлива и да помага и на двете си деца (?!?). Направо си е психопатско, но сега се замислям, че е точно така. Болезнено докачлива е и непрестанно се опитва да доказва справедливия си подход пред околните.

Явно нашето мълчаливо напускане на този абсурд, това, че не вдигахме и няма да вдигнем скандали, това, че никога няма да повдигнем имотни въпроси, че ни приютиха (не)далечни роднини и благородството на ММ, са кривото огледало, в което вижда истинския си образ. Ние никога не бихме си позволили да я дискредитираме пред близки и познати - нито нея, нито свекъра, а то не е и нужно. Достатъчен е само един въпрос от познати - къде и как живеят синовете и внуците й. А истината е, че немалко хора разбраха.
Вероятно е това, което никога няма да ми прости и няма да приеме.

А може просто да не я кефи колко съм висока или колко тежа. Дисертация по психология върху нейния образ няма да пиша, така или иначе.
Синът ми, нейното внуче, ще има възможност да прецени подхода и обичта й сам.

Благодаря още веднъж за мненията, прочетох много интересни, в т.ч. и по отношение съдбите на едно, две и т.н. деца.

Пожелавам ви да сте здрави, обичани съпруги и уважавани снахи!

П.С. Ще си позволя да изтрия историята си, защото светът е малък, а форумът - още повече. Говоренето по чужд адрес никога не е било черта, която уважавам или развивам в себе си, но понякога, уви, ми се случва.
Поздрави на всички!

Децата са в правото си да страдат. Те не са виновни обаче, че имат родители-идиоти.

Google76, наследство не означава непременно, че някой умира. Не е нормално да имаш няколко апартамента, а да нариташ децата си на квартира. Плюя на такива родители.

Естествено, че децата са наясно и че страдат. Да, сигурна съм, че го приемат и се научават да живеят с това, но категорично си страдат.

И ми е доста смешно твърдението на Популе, че едва ли не новите им половинки са виновни за това, понеже са им отворили очите, а те хората преди това колко спокойно си живели.
Да бе. Не са виновни родителите - идиоти, че се държат кретенски, новите половинки са виновни, разбираш ли.

Тя, Популе както твърди, че са виновни половинките на тези деца, така сама си призна, че нейните очи ги е отворил един от родителите й.
Така че, нейното твърдение явно не е на база собствения й опит, а измъкване по тъч линията-винаги е виновен някой друг, но не и този, който те е наранил.

Ама защо трябва да говорим за вина? И какво значение има тя в случая?
Всеки има право да бъде такъв, какъвто е. Не е добре да се делят децата, така е. Но родители го правят и това е факт. При това положение, човек трябва да продължи да си живее живота независимо от този факт. Стореното - сторено. И да се търси вина и да не се търси вина - не може да се промени. Най-малкото някой друг има правото да съди. Защото няма съвършени хора.

И което е по-странното - тук се чуват само мнения на пренебрегваните деца. Ако попитате обаче фаворитизираните деца, картинката няма да е точно такава, каквато я описват някои хора тук. Всеки гледа от собствената си камбанария.

Това, че е факт не означава, че не може да говорим за това, че не е  правилно.

Ами историята има две страни - тази на пренебрегнатия и тази на фаворитизирания. Тук не пишат фаворитизирани, явно. Щото пък на тях им е добре така. А някои дори не са разбрали, че са фаворитизирани, щото няма кой да им "отвори" очите.

А, ти какво точно очакваш едно фаворитизирано дете да ти каже?
Че другото, пренебрегваното лъже, защото мама и тате са се държали прекрасно с първия, дали са му всичко, и той дори не е забелязал, че брат му/сестра му са били пренебрегнати за негова сметка?

Има и такива, които усещат неправдата към брат/сестра и дори се опитват да компенсират лошото отношение на родителите си със своето добро. Но, те са рядкост.
Когато научиш едното си дете, че то е много по-добро и обичано от другото, то израства егоист в повечето случаи.
Популе, ти делиш ли си децата?

Старая се да не ги деля. Обаче знам ли, всеки има своята си истина. Особено когато се намесят външни за МОЕТО семейство фактори като приятелки, снахи... Кой ги знае как виждат те нещата. Колкото хора, толкова мнения.

П.С. Щото нали вече се изяснихме назад, че моето семейство сме аз, мъжът ми и децата.