Здравейте,
Кърмя ,вече, 2г и 6 месеца. Твърдите ми убеждения и желания е да кърмя и по-дълго детето си. Не съм го планувала, но си го представях че ще стане някак си естествено от само себе си.
Трудностите , които срещам ежедневно от средата, не ме сломиха до сега. Разбиране и топлота съм срещала само от ЛЛЛ и Подкрепа за Кърмене и някой мами тук, във форума.
Бях стигнала до там и да си изследвам млякото , за да им показвам на хората, че има качества. Лекар от Донорската банка ми обясни, че няма нужда да постъпвам така, няма смисъл-за 20 години ми обясниха не са срещали нехранително мляко.
Преди месец, малко, се разколебах обаче и отделих детето от мен за 10 дни за да се случи това. Аз сама гледам малката и умората ми се насъбра и в един момент си помислих, че спиране на кърменето ще промени живота ми и ще ми е по-леко.
Имаше един ден , в които си мислех и най-накрая хората ще спрат да говорят и ще ме оставят на мира. Обаче не го исках. Е не спряхме да се кърмим. То , май, и аз не мога да се отбия, а и не така искам да стане. Не знам, болезнено е и за мен.
Днес в града, където живея, имаше профилактични прегледи от д-р Байчев. Каза че имам 2-странна мастопатия. Преди да го констатира му обясних че кърмя вече 2г и 6 м и той каза" Време е да спираш, вече". Най-добрия начин било с лекарства, а не естествено, допълни.
Предписа ми ДОСТИНЕКС за прием 2 седмици през ден по половин таблетка.
И сега какво, не искам да спра да кърмя. Цялото ми същество се съпротивлява.
Консултацията с доктора беше кратка и бърза- той преглежда по програма субсидирана от фондация в подкрепата на рака на гърдата. Имаше 300 жени по списък. Не ми отдели време, за въпроси и решение различно от това да си спра млякото.
През периода, в които детето не беше с мен за 10 дни, цедях малко на ръка, но не редовно. Възможно ли е задържането на мляко да е дало отражение и това да е констатирано на прегледа?
Кърмя ,вече, 2г и 6 месеца. Твърдите ми убеждения и желания е да кърмя и по-дълго детето си. Не съм го планувала, но си го представях че ще стане някак си естествено от само себе си.
Трудностите , които срещам ежедневно от средата, не ме сломиха до сега. Разбиране и топлота съм срещала само от ЛЛЛ и Подкрепа за Кърмене и някой мами тук, във форума.
Бях стигнала до там и да си изследвам млякото , за да им показвам на хората, че има качества. Лекар от Донорската банка ми обясни, че няма нужда да постъпвам така, няма смисъл-за 20 години ми обясниха не са срещали нехранително мляко.
Преди месец, малко, се разколебах обаче и отделих детето от мен за 10 дни за да се случи това. Аз сама гледам малката и умората ми се насъбра и в един момент си помислих, че спиране на кърменето ще промени живота ми и ще ми е по-леко.
Имаше един ден , в които си мислех и най-накрая хората ще спрат да говорят и ще ме оставят на мира. Обаче не го исках. Е не спряхме да се кърмим. То , май, и аз не мога да се отбия, а и не така искам да стане. Не знам, болезнено е и за мен.
Днес в града, където живея, имаше профилактични прегледи от д-р Байчев. Каза че имам 2-странна мастопатия. Преди да го констатира му обясних че кърмя вече 2г и 6 м и той каза" Време е да спираш, вече". Най-добрия начин било с лекарства, а не естествено, допълни.
Предписа ми ДОСТИНЕКС за прием 2 седмици през ден по половин таблетка.
И сега какво, не искам да спра да кърмя. Цялото ми същество се съпротивлява.
Консултацията с доктора беше кратка и бърза- той преглежда по програма субсидирана от фондация в подкрепата на рака на гърдата. Имаше 300 жени по списък. Не ми отдели време, за въпроси и решение различно от това да си спра млякото.
През периода, в които детето не беше с мен за 10 дни, цедях малко на ръка, но не редовно. Възможно ли е задържането на мляко да е дало отражение и това да е констатирано на прегледа?
Когато дъщеря ми беше на 2 години, реших да отбивам с отделяне - пратих я с баба ѝ на море за 1 седмица. Е, не се отби. После се случи постепенно и естествено. И аз съм слушала подмятания и коментари - игнорирах ги. 