Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.

Истории от комунистическа България

157 770
3 891
1

# 105 30 окт. 2014, 14:25 ч.

Мнения: 22 036

Ясно е, че никой никога няма да ни каже истината. И в Япония след Фукушима ще имат подобни проблеми, но те не скриха.
Няма такова безмислено рушене и ограбване освен в латинска америка, поне аз не знам, а пък уж съм чела.

# 106 30 окт. 2014, 14:29 ч.

Мнения: 6 365

Това, което се чудя е как точно не успяхме да построим китайски тип социализъм. Тогава поне щеше да има велоалеи. Интересно защо няма велоалеи в наследство. Уж бедна страна, колелото е евтин транспорт, ама няма.

# 107 30 окт. 2014, 14:30 ч.

Мнения: 4 892

По повод тази част от интервюто на проф. Келебчева:

Били ли сте в Музея на социалистическото изкуство?

- Той е с много сбъркана концепция. Първо, няма такова нещо като социалистическо изкуство. Какво ще кажете за "капиталистическо изкуство"? Има една част творци в България, които са били венценосците на щедро платения поход на социалистическия реализъм – "възхвала на властта в достъпна за нея форма". Има и друга част творци и мислещи хора, които по никакъв начин не са били част от тази корумпирана върхушка и нейната пропаганда.

- искам да споделя малка част от изкуството, с което ни просвещаваха в най-ранни детски години и лично на мен смятам, че ми е оставило дълбоки белези в душата. Силно се надявам през годините да съм успяла да ги трансформирам в някаква човешка чувствителност.

Това бяха произведения като "Шестте Ястребинчета", "Четири часа пеене" на В. Андреев и безброй стихове. Всички много "подходящо" и съвсем целенасочено, според мен /тотална и зверска промивка на мозъци/, избрани за нашата възраст Tired

Силно невръстна, защото си спомням, че ми ги четеше, всичките тези произведение, другарката Кръстева, а тя ми преподаваше до четвърти клас.

Позволете ми да споделя едно от тях.

Скрит текст:

Книжката на Таня

Таня Савичева - седемгодишна.
Таня, твоята книжка чета.
Тя е мъничка, мъничка книжка,
като тебе - със седем листа.

Първи лист:

Свирят немски гранати,
до оградата падна човек.

Втори лист:

Днес погребахме тате.

Трети лист:

Днес убиха Олег.

Четвърти лист:

Убиха и баба.

Пети лист:

(как ли сила събра
да напише ръчичката слаба):

Днес

мама

умря.

Шести лист:

Много Савичеви бяха,
вече никого няма дома.

Седми лист:

Ето, пак загърмяха.
Аз останах сама.

Таня

Таничка, седемгодишна -
все такава стоиш пред света.
Аз се свеждам над твоята книжка.

Таня,
уча се да чета.

Аз на ум я повтарям полека,
колко лесно запомня се тя.
Нека всички опитаме, нека -
тя е малка,
от седем листа.

Последна редакция: чт, 30 окт 2014, 14:37 от NinoTino

# 108 30 окт. 2014, 14:35 ч.

Мнения: 2 931

Цитат на: Mamacita Bandida в чт, 30 окт 2014, 14:23

Май съм хванала опашката на соц-а.

Щом си родена през 82-ра, наистина си хванала опашката. Може би е било към 86-87 (дете бях и ако напиша глупост, поправете ме), когато и хранителните магазини се поизпразниха и започна да си личи, че нещо не е наред. Иначе съвсем детските ми спомени са за вкусни луканка и филе. Нещо, което се купуваше на аванс и заплата. Нямаше голямо разнообразие на храни и липсваха лъскави опаковки, но беше вкусно. Вероятно - и качествено.
   Иначе майка ми с кеф ми разказваше как като млада си шиела само копринени рокли и как хубаво сме били облечени като бебета. Спомням си, че като тийнейджър подносих няколко чифта нейни обувки от Валентина (тогава намирането на обувки беше трудно). Настина бяха качествени.
   Имало е и други качествени неща - близки се върнаха от Турция със скъпи плетива, на които разчетохме "Яница".
   Допускам, че детските ми представи за хубаво може би поизкривяват нещата, затова не съм категорична в мнението си.

# 109 30 окт. 2014, 14:35 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

То дори и самата авария в Чернобил си е плод на човешка грешка, може би този факт е бил срамното петно за червения свят.

За соц лидерите промиването на мозъците и държането на народа в пълно информационно затъмнение е начинът да запазят максимално дълго своята власт и облагите от нея. Северна Корея е пример за хора, които учат измислена история, вярват в измислена идеология и изобщо живеят измислен живот.

# 110 30 окт. 2014, 14:36 ч.

Мнения: 500

Значи: точно снощи, покрай тази тема, в главата ми изплува книжката на Таня Савичева и тъй като това е едно от нещата, които са ме потресли страшно много в живота, още я помня дума по дума, и снощи до късно не можах да си я избия от главата. Исках, но не можах.
Не е нормално първокласници да трябва да го учат наизуст.

# 111 30 окт. 2014, 14:40 ч.

Мнения: 22 036

Авария в центррала винаги може да има и да е човешка грешка. Както и самолетна катастрофа.

Няна гаранция, а само статистика. Ако обаче има проблем, искам да съм уведомена.

от там нататък знам как да реагирам

# 112 30 окт. 2014, 14:43 ч.

Мнения: 22 036

Искате ли да ви разкажа за бурните години на прехода, защото участвах в него. И вярвах. сега не вярвам в нищо. Работих денонощно за кампаниите на СДС, защото се надявах. Преходът ме разочарова и се изнесах на другия край на света.

# 113 30 окт. 2014, 14:46 ч.

Мнения: 4 892

На баба ми вуйчо й, от троянския край заминава /емигрира в Щатите/ още през далечната 1912 година /годината си я спомням много добре, щото сме си говорили как по времето на Титаник той е отишъл там/. По-късно, ми е разказвала мама, са получавали колети от Щатите, до едно време са пристигали някакви неща, след това - не, поне не и до тях. По част от писмата са имали информация какво е идвало - предимно дрехи, рокли за баба ми и майка ми. След това всичко окончателно прекъсва.
До колкото имам някаква бегла информация /но сега след тази тема си поставям за цел да проуча сериозно/ вуйчото на баба е бил добре уреден в странство. Имал е само една дъщеря, а тя от своя страна не е имала деца, била е самотница. До колкото мама си спомня, все пак са получили копие от завещанието й, след като е починала. То в нормалните държави така се прави. Той е обичал баба ми много и е искал да се грижи за нея и семейството й, но уви.
Със сигурност ще се опитам да проуча някои неща.

# 114 30 окт. 2014, 14:47 ч.

Мнения: 3 454

Хляб продавах в хлебарниците. Излизаше от фурните в 11,30 и 15,30 ч. Пращаха ни за хляб / бял Добруджа, типов и супер лукс франзели/. Продаваха и половин хляб. Лелята с един дълъг назъбен нож режеше през средата. Като купим хляб / цялата тайфа хлапета/ и докато се приберем, изядем половината. Или пък сядахме на сладолед в сладкарницата. Сладоледа сервираха в едни метални купи за сладолед. На нашата улица имаше павилион за продажба на сироп. От онзи по 5 и 10 стотинки. Едни съседи вечер ходеха, да си купят цяла кана. Как им завиждах...

# 115 30 окт. 2014, 14:47 ч.

Мнения: 16 495

Nino, от скрития текст ми загорча! Помня го още!
Родена съм 82-ра. И аз хванах опашката. След чернобилската авария, случила се точно на 4-тия ми рожден ден, съм спала няколко дни. Майка ми се е чудела какво ми е, а аз съм пила мляко, домашно, "чисто"!
Нямам ужасни семейни истории, само дето бяха взели земите на дядовците ми, след 90-та, когато ги върнаха, изведнъж се оказа, че връщат, ама не точно същата. Дядо ми получи инсулт от дела и адвокати да получи собствената си земя. Не успя!

# 116 30 окт. 2014, 14:48 ч.

Blondeville
Мнения: 2 880

Бях много малка, когато вкъщи по цял ден се слушаше "Последен валс", "Комунизмът си отива", и т.н. Вълнувах се истински сякаш сме спечелили от лотарията, вълнуваха се и нашите.

После дойде и „Виденовата зима”, когато майка ми ме оставяше на английски и отиваше на протестите. Тогава слушахме "Who the f*ck is Alice".

За съжаление вълнението и надеждата понамаляха, удавени в разочарованието на последните години, но никога няма да ги загубя напълно...

# 117 30 окт. 2014, 14:50 ч.

Мнения: 10 547

Не се ли намира никой с хубави спомени?
Тези на майка ми бяха чудесни. И не, не е била заслепена от комунистическата идея, нито е била сляпа за действителността тогава, за разлика от друга част от рода ни, но си е живяла чудесно. Аз, в кратките осем години застаряващ социализъм, също.
Интересно, и навярно модерно е, днес да си репресиран. Добре помня началото на 90-те, когато довчерашните верни червени билети започнаха да реват с пълно гърло, че са били всъщност репресирани от режима.
Сега, ако кажеш, че си живял чудесно, че ограничения особени не си усещал и пр., те смятат за пропадняк израстък на комунистическо чучело, което мачкало дядото и бабата на внучката, която днес разказва сълзливи истории за глад, репресии, дънки и тоблерони.