Истории от комунистическа България

Нека имат различна философия, каквото и да значи това, но резултатът е един и същ - бездетните плащат повече данъци.

Аз не подменям математическия модел с елементи от това как дадено решение е комуникирано с публиката. Факт е, че семейното подоходно облагане е комуникирано като ПР майсторски, защото хората го възприемат като нещо много по-различно от ергенския данък, без никаква реална разлика да има. Няма лошо, просто отбелязвам. Не съм против този подход при облагането, само отбелязвам, че е същото като ергенския данък.

Също именно като философия, ставките са различни.

Оффтопик сме, няма да пиша повече за това, темата е за соца.

До колкото бях разбрала за ергенския данък, той си е бил съвсем отделен данък, т.е. допълнителен. Не е вид утежнение на съществуващ данък, за което говориш ти. Едното е вид стимулация на раждаемостта (облекчение на съществуващ данък), другото е наказателен данък - още една допълнителна тежест.
Според мен там е тънката разлика, която обаче върху хората без деца, които ИСКАТ деца, е действала допълнително смачкващо.

За тези, които по мед. причини не могат да имат деца, не важеше. Виж, наследяването беше друго - нямаш деца, отива при държавата, Партията, де.

За разлика от комунистическия ергенски данък семейното облагане няма да цел да стимулира раждаемостта. Идеята е държавата като ти взима данък, все пак да обърне внимание дали случайно не храниш още 5 гърла. Не за друго, а за да не се наредите на опашка в социалната кухня, само защото половината заплата е заминала за данък.
Друг е въпросът, не никой няма да реши да има деца, за да го хване семейното облагане или за да се отърве от ергенския данък.
Това беше поредното недомислие на онова време, съчетано с контрола над абортите. Последният е довел до разцвет на нелегалните аборти, със съответните рискове за здравето.
За броя на изоставените деца по време на онзи "цветущ" период пък изобщо не ми се повдига тема.

Да ви напомня думите на Дж Оруел:
"Който контролира миналото, контролира бъдещето; който контролира настоящето, контролира миналото.
Властта не е средство. Тя е цел. Създават диктатурата не за да защитава революцията; извършват революция, за да установят диктатура."

Престъпленията на комунистическите изчадия трябва да се помнят и напомнят, защото съвсем младите хора нямат никаква представа какво се крие зад идеята на комунизма, а отрочетата и наследниците на същите тези изчадия в момента са отново икономически и политически силните. 

Масовите разстрели без обвинения, съд и присъда са били редовно явление след девети септември 1944 г. Моят дядо, който почина много отдавна,  се е спасил по чудо, но ми е разказвал какво е било – затваряли са в училищата учители, свещеници, имотни хора и когото друг се сетят, четат списъци, а тези, които са в списъците, излизат и никога повече не се връщат. Да не говорим и за мъченията, на които са били подлагани някои „врагове на народа“. Масовите гробове също най-често не е ясно къде са били.
Ето от спомените на царица Йоана Савойска:
„... Започнаха веднага арестите. Бяха освободени от затворите политически затворници, но също и обикновени престъпници, които бяха рекрутирани в Народната милиция, заела мястото на полицията.... Полицията бе унищожена за кратко време, нападнати бяха магазините и складовете; започнаха нощните извеждания от къщите. Никой не знаеше дали на следващия ден щеше да бъде жив и в дома си, както е правилото на всяка „народна демокрация". За да подържат постоянна атмосфера на ужас, руснаците бяха разположили батареи от оръдия в парковете на столицата, които на различни интервали даваха халостни изстрели. В продължение на три дни не получих известие от Кирил и регентите, които бяха задържани под арест в същия Царски дворец, от където малко след това изчезнаха. Техните следи се губят чак до процеса пред Народния съд. Аз не успях да установя никакъв контакт с тях... „Кървавата баня" се развиваше в грандиозни мащаби в цяла България. Официалната цифра, съобщена от правителствените власти няколко години по-късно, бе 138 000 души за една страна от седем милиона жители. Но действителните цифри са по-високи. След като затвориха границите, започна „масовата чистка... ... Арестите следваха ден и нощ: селяни от селата, държавни чиновници без вина, богати търговци, професори, офицери на служба или в оставка, журналисти, свещеници, представители на всякакви идейни течения и така нататък. Някои плащаха значителни суми, за да получат свобода, но биваха залавяни отново след няколко дни и ликвидирани.
Заплахата, че можеш да излезеш от къщи и да не се върнеш за доста време (тоест да бъдеш арестуван на улицата) беше така разпространена и поради това, както загатнах, бе установила една любопитна привичка: хората носеха винаги със себе си чорапи и кърпи за смяна и не забравяха никога палтото. Много пъти, за да бъдат арестувани, беше достатъчен някакъв израз на лицето, ненавременен смях, признак на радост, които минаваха лесно за антикомунистически изяви. Дори униформата на „стария режим" можеше да послужи като мотив за осъждане на смърт."
От дневника на д-р Найден Найденов: „... Из града се движат на групи младежи с шмайзери в ръка, надавайки дивашки викове. По „Пиротска" срещнахме няколко такива групи. Баща ти поиска да се върнем веднага в къщи, но аз настоях и отворихме магазина, аз поставих на нашия трикольорното знаме... В това време откъм църквата „Св. Никола" се зададе голяма група младежи, между които имаше и няколко цигани. Те надаваха някакви зверски викове и размахваха над главите си шмайзери и ножове. Като дойдоха пред нашия магазин, забелязали трикольора, спряха се и започнаха да се нахвърлят върху мен (майката на доктор Найденов) с ругатни. Някои извикаха: „Къде ви е червеното знаме? Веднага да свалите този буржоазен парцал!"
Не се уплаших! Напротив, много спокойно им отговорих, че това не е никакъв парцал, а националното знаме, символът на България. Казаното от мен ги озвери и те се нахвърлиха още по-стръвно. От групата се отдели един висок циганин, откачи знамето, начупи пръта му, разкъса плата на парчета и го захвърли на средата на улицата. Младежите нададоха тържествуващ вик и замачкаха с крака знамето.
- Какъв позор, сине! Циганин свали националния трико-льор и се гаври с него!...“
От спомените на един от подчинените на палача Лев Главинчев: „...В началото арестувахме само офицери, министри, бивши управници, търговци - изобщо богати хора... партизаните станаха началници, политзатворниците - също, а криминалните станахме обикновени „гвардейци". Главният щаб на „гвардията" бе хотел „Славянска беседа" - бивш щаб на германските войски. Аз бях пряко подчинен на Лев Главинчев, един от най-жестоките убийци по онова време. Отделът, ръководен от него, беше от 29 души, които се разделяха на групи от двама или трима, като при акция за арестуване вземаха и войници от дадените за охрана на военното министерство... в „Славянска беседа" доведоха генерал Петър Цанков, началник на Школата за запасни офицери (ШЗО). Наши „гвардейци" го убиха с чук в главата и хвърлиха трупа му от петия етаж - уж се е самоубил. Бяха убити и други хора, имената не им помня, а и никой не ми ги е казвал. „Гвардейците" ходехме на различни адреси, арестувахме хора, ала имаше случаи, ако в къщата, дето извършвахме ареста, нямаше други и ако беше вечер, да убиваме арестуваните още там. Убиването ставаше с чук или заколване с права лопата. Още на втория ден се отвратих от себе си. Като се върнехме в „Славянска беседа", където спяхме, пиехме ракия, вино, коняк и се напивахме; но страшните картини от убийствата, извършени от нас, не изчезваха. Не зная до тогава колко души съм убил - аз или общо нашата „ударна група", ръководена от Лев Главинчев. Освен нашата имаше още десетина „ударни групи". Когато отивахме да арестуваме, правехме обиск и намерехме ли ценни неща - злато, диаманти, украшения, пари, пълнехме първо джобовете си; след това се правеше протокол за останалото, което не беше в нашите джобове. Арестуваният обикновено не протестираше. Но ако протестира, го убивахме. Имаше такъв случай - човекът беше много богат, живееше на площад „Славейков" и улица „Солунска". От касата извадихме над 20 килограма злато, диаманти, златни часовници, пръстени, пари. Жена му започна да вика: „Грабители, разбойници!". Главинчев* я застреля, а след като видя, че човекът мълчи, свалил глава на гърдите, написа протокол, в който отбеляза, че е намерил 10 милиона лева, а те бяха повече, и не вписа нищо друго, накара човека да го подпише и го застреля. После си напълнихме джобовете -кой колкото може да вземе. Главинчев сложи останалото в едно куфарче, а пък 10-те милиона отброи и постави в пакет, който даде на Коце Испанеца да ги предаде в Дирекцията на милицията. След това заключихме апартамента и си излязохме. Едва късно вечерта са изнесли труповете. Арестувахме хора навсякъде - в София, в Банкя, в Бояна, в провинцията. Може би от всеки 10 души убивахме по 6 или 7... После дойде 1946 г. Ние, милиционерите, започнахме да бием и избиваме представители на опозицията и през 1947 г., когато беше забранена със закон, опозицията беше всъщност унищожена изцяло. Всеки набеден, че е от опозицията го арестувахме и го пращаха на лагер или в затвора. Беше ми станало отвратително. Но как да пожалиш някого? Моите началници узнаеха ли, щяха ли да ме пощадят?...
Най-сетне всичко мина. Аз се уволних от милицията и станах началник на пласмента в един голям завод. Но нощем сънувах хората, които бях убил. Това са страшни кошмари..."

 

Трещерица, може в някои здравословни ситуации да се е отменял, но не винаги.
Баба ми близо 10 години не е можела да забременее - плащали са данък всяка година, въпреки че явно е имало медицински проблем. Но, ако не се е вписвало в тогавашните представи на медицината... наказан си от държавата. Ей, това ми беше най-фрапантно и най-грозно. 

Аз мисля, че за всички важеше...Тоест, искате да кажете, че е трябвало да ходиш с документи някъде, да доказваш, че не можеш да имаш деца по медицински причини? Е, това пък е още по-ужасно...

Точно така.  Дълг на всеки гражданин беше  да допринася за увеличение на соц. общество.  Което е стопка към победата над капитализма.

Ергенският данък се плащаше всеки месец след навършване на 21 г и ако нямаш брак и деца.
До 30 г - 5%. след навършване на 30 г - 10%.
Ако нямаш деца 3 год след брака също плащаш 5%.
Моя приятелка забременя 3 г след брака и вече бременна, плащаше данък, докато роди детето.
Логиката беше - като не можеш да имаш - осинови си...
Като си спомня как беше по това време - мома, оставяш си детето....иначе позор...
Познавам такива момичета - болничните им после бяха със съвсем други диагнози...
Аз лично се шегувах - защо ми вземате данък, никой не иска да се ожени за мен....
Бях на 23, току-що завършила институт и работеща като учителка....

Знам, че приключихте тая дискусия, но не мога да се въздържа да не посоча, че тази практика пак е била модифицирана, според както на Партията ѝ е било изгодно.
Масова практика по света е, да, но също толкова масова е и практиката да се признават правата на двойките, живеещи в конкубинат, както и на децата, родени в конкубинат. А в нашето социалистическо минало те не само, че не се признаваха, но и се заклеймяваха.
То между другото това с непризнаването и сега все още си е така.

Ужас, не знаех, че е било така.  Какъв стрес са изживявали семействата, които не могат да имат деца. Отвратително!

Да, напомняха им го всеки месец....

Как може да има хора, които изпитват сантимент към това време.
То си е било чист фашизъм. Хитлер ги е избивал, а в соца са ги карали да се чувстват виновни. Такова унижение е бил този данък.

Това ми хареса 

Ама като налага такъв данък, държавата е длъжна да ти осигури свестен съпруг. Щом всички са равни  А ако не може, данъка да отпадне.

Ама не само съпруг, деца трябва да имаш.
Иначе пак плащаш.