По стечение на обстоятелствата /между другото много символично/ днес се отдава почит към президентът Желев, но така или иначе отразяването на годишнините е престъпно ниско. Включително и днес, въпреки всичко.
Едва преди няколко дни мина и отбелязването на международния ден на Холокоста и човек като направи съпоставка и може да разбере за какво умишлено потулване на историята става въпрос и днес. Аушвиц/Освиенцим съществуват и са паметници на злото, защото то трябва да се помни. А къде са паметниците на комунистическия терор? Няма ги. Никъде нищо. Всичко е порутено, забравено, няма го в учебници, малко се говори, ни-що.
Румънците назад да тичат няма да можем да ги стигнем.
Реквием за една страна
http://www.dnevnik.bg/analizi/2015/02/01/2460804_rekviem_za_edna_strana/
14 септември 1943. Акад. Богдан Филов, братът на покойния цар Борис Трети княз Кирил и генерал Никола Михов /от ляво на дясно/ полагат клетва пред Народното събрание като регенти на малолетния цар Симеон.
["Изгубената България"]
Реквием за една страна
Било 1 февруари 1945 г. Четвъртък. Денят бил студен. Пред Съдебната палата в София се били струпали много хора, за да чуят по говорителя присъдите срещу регентите и бившите министри. Мнозина гледали надолу, съвсем мълчаливи.
Разказват, че когато започнали да четат имената на осъдените, от някакъв прозорец наблизо тихо зазвучал "Реквиемът" на Моцарт. Не било ясно дали за осъдените, дали за съдиите или може би за всички. Звучал дълго.
Вечерта на 1 срещу 2 февруари смъртните присъди били изпълнени в Орландовци, близо до гробищата. Зарили 150 души в няколко трапа, издълбани от падналите бомби. Зарили ги със сгурия. Преди това ги ограбили.
Mozart - Requiem
https://www.youtube.com/watch?v=Zi8vJ_lMxQI