Истории от комунистическа България

Момичета, не искам да споря за Чернобил и кой какво е предприел, защото се разбра след около 4-5 дни
Не помня точно/кога се е разбрало от хората/, но едно си спомням ясно като бял ден. Беше 1 май, нашите празнуваха на вилата/с нас разбира се и още куп деца/ с агнета и купон...Тогава изядохме марулките и пресното лукче, както и целя български народ и никой хал хабер си нямаше, че може и да са радиоактивни в някаква степен.

Друг е въпроса, че част роднините на моя мъж са си живяли прекрасно по време на кумунизма. И то в голяма близост до Първия. Повече не бих искала да разкривам тук

Ох, много болна ми е тази тема. И по бащина и по майчина линия сме били жертви на режима.

Прадядо ми по бащина линия е убит като куче, изведен от кръчмата и пребит. Защото не искал да включи един комуняга в бизнеса си. Бил е много предприемчив, натрупал е средства, благодарение на него и на факта, че някога е успял да построи огромна къща в центъра на София няколо поколения след него са с осигурен покрив. Тя поне не е отнета. Майка ми е разказвала, как когато за пръв път влязла в къщата му на село, малко след сватбата с баща ми,  била смаяна, изглеждало като замък  с мебели от Виена (май). Сега няма помен от тях.


Другият ми прадядо е имал много обработваема земя и ферма за коне, но са го прибрали на топло, и след като е полежал дълго време доброволно се отказал в полза на държавата, защото му казали, че жена му и децата иначе повече няма да го видят. До края на живота си той не седна на една маса със сватовете си (по линия на сестрата на баба ми), защото са били част от режима.

Да бъдат допуснати да запишат висше образование за родителите ми е било трудно. Даже дядо ми разказваше, как когато вуйчо му искал да  кандидатсва, се намирали някакви хора да му казват, че няма смисъл. И все пак е успял. Сигурно защото все пак прадядо по тази линия си е прехвърлил имотите на държавата.

Вуйчо ми е бил войник в най-гадното поделение - Звездец. Баща ми е бил зарадван с 1 допълнителна година казарма.

И разбира се - информационното затъмнение. Когато се е случила аварията в Чернобил е един много тъжен пример за това. Лелята на баща ми беше женена за висш член на партията. Когато се случва всичко в Чернобил, ден или два след това тате получава обаждане с инструкции каква вода да не се пие, да не се излиза на открито много, да се дава йод и т.н. Не му казват защо. Цяла България разбира доста след това. Докато висшите членове си поръчват провизии от чужбина, обричат толкова хора. За мен това си е геноцид направо.

Не крия, че макар да не съм живяла в това време, освен в ранна детска възраст, съм силно озлобена към него. Репресиите, липсата на каквато и да е свобода на индивида, начина по който са разделени и обречени много семейства.

То геноцид може да се нарече и самия кумунизъм, чрез който взимат всичко на хората. Съсипват ги, всичко се национализира, труда на хората да създадат фабрики, дори проста бакалийка/каквато е имал единия ми прадядо/.....земи, всичко.За мен това е една истинска съсипия на хора. Тикането после в трудови лагери.

Сега се сещам, че баща ми ми е разказвал за негова леля, която е била държанка на царя и той й бил подарил един апартамент в центъра, мисля, че е бил на бул.В.Левски/сегашния/. Напълно обзаведен с истински хубави килими и мебели и каквото там е нужно. Баща ми е ходил като по-малък там с майка му/баба ми/ и сестра му на гости. Тя не е имала деца/леля му/ и преди да умре го завещава на баба ми.Само, че с идването на новата власт им го взимат насилствено.

И други неща ще се сетя

Абсолютно не споделям мнението ти. Категорично. Няма какво да го коментирам дори повече.


Прочетох всички истории! Много внимателно. Благодаря на всички, че споделихте!

 
 

Нямам лоши спомени от това време, но не защото режимът е бил добър, а защото бях дете. Обикновено независимо какъв е режимът, децата имат хубави спомени, най-вече защото родителите им се стремят да ги предпазят от лошото и да им осигурят най-доброто. Не мисля, обаче, че дядо ми по майчина линия, например е бил особенон щастлив от този режим. Като бивш военен лекар и царски офицер, той прекара живота си по времето на комунистите като прост бачкатор в завод за производство на панели, защото му е било отнето правото да практикува като лекар.

Прадядо ми 44г търговец с 3 магазина в Никопол- взимат ги, къща в центъра на града - взимат я, правят поща. Обявяват ги за Кулаци. Купони за хля- по 1 хляб на седмица. Тогава дядо ми започват да пращат с Мазния влак черно куфарче, което събирало 4 хляба.  Пратили ги да живеят в Старата къща- така и казвахме. 1970 или 71 я върнаха- пренесохме се там през лятото- къща със 7 стаи, вестибюл, зимна и лятна кухня. Прадядо ми се върна в къщата си и декември почина.
Майка, обявена за внучка на Кулаци. Дядо ми- малко в затвора заради израза- да не си играл на ашици с мен, че да си ми другар!
Чавдарче, пионерче, комсомолка- през всички съм минала. Няма не искам.
Другото повечето сте го написали.
А
Ето тази книга е много показателна за това време-Аз живях социализма: 171 лични истории

Бях дете и имам хубави спомени. Нормално като за деца.
Странни са ми включванията в стил - "За мен не е било такова, каквото за Вас"....ама естествено...то и сега е така. Винаги ще важи приказката, че ситият на гладния не вярва.

Ще цитирам учителят си по философия, който постоянно се включваше да ни напомня това: "демокрацията не е най-добрата форма на управление, но по-добра все още не е измислена".
Толкоз по този въпрос.

Спомням си хлора в Русе. Майка ми замина на рейс с баща ми и ме пратиха при леля за няколко месеца в Русе да ме гледа. Било е 86-87г. Всеки ден по обяд мисля, леля затваряше всички прозорци, защото пускаха хлора. Тогава не разбирах какво става, но знаех, че всеки ден се затваряше всичко.
За Чернобил мисля, че са пуснали информацията около 20 - 25 Май, а радиацията при нас е дошла около 1 Май. Това е по спомен от нещата, които съм чела.

трябвало е да допълни, че у нас няма демокрация, а мафиотоплутокрация

Оф, и аз колко неща мога да разкажа за семейството си.  Имам чичо, лежал в концлагер, защото бил бранник /сега те са оплюти като абсолютни фашисти/ ... Конкретно чичо ми бил арестуван през нощта, без въобще да кажат, къде го отвеждат и жена ми, която имала болно сърце умряла веднага след това, а на него не му било казали. Чак след две години бил разбрал... Детето му расло като сирак, заради едната идеология.  Дядо ми са го подхвърляли като футболна топка на разни никакви работни места и съвсем официално му взели ловния билет с основание защото преди комунизма бил социалдемократ, имам далечен братовчед полицай и прадядо свещеник и прачичо кмет /всичките отпреди комунизма/. Кметът "изчезнал" в първите дни след 9 и никога не са открили ни тяло, ни нищо. Имало и няколко учители. Майка ми казваше, че по-лош произход от този просто не може да се измисли. Тормизили са ги за ежедневни, прости неща. Свещеникът е построил къща, в която живеем и днес, но в началото комунистите им "взели" да си държат алкохола там. Имало бъчви с пиене и не се дишало в самата къща. Баба ми била завършила гимназия преди комунизма и работела като писарка, след комунизма била уволнена моментално и можала да си намери работа само в разни села в Добруджа, която  е била на майната си за тогавашните представи - всичко било на румънски там. Имала е "поп" в името си й е била карана на го махне това "поп". Докато обикаляла из села и паланки,  дала къщата под наем на семейстово на някакъв комунист и в един момент комунистът трябвало да се махне от там. В деня, в който си тръгнал, дядо ми случайно минавал покрай дома ни и видял, как от къщата се носи дим. Разбил вратата и намерили на средата на дървения под върху дъските оставена ютия, пълна с въглени. ... Имали няколко ниви и голямо лозе, което лично посадил много мил за тях човек, починал на 23 г. Разказвали са ми как двама големи комунисти от селото се карали, кой да си присвои нашето лозе - карали се пред всички и открито, даже веджъж си вдигнали скандал насред селото и замалко да се изпозастрелят един друг. После единият надделял и един ден жената на заграбилия лозето комунист срещнала прабаба ми и майка ми на улицата и им се похвалила, колко хубаво било откраднатотот от тях лозе и колко хубаво грозде ядели. Прабабами щяла да умре... Майка ми казваше - комунистите са измет, те никога не са работили честен труд като селяни, затова не било чудно, че лозето което нашите гледали години наред, западнало и лозите загинали за няколко години. Комунистът взел лозето да го бере, но не знаел / не искал да го работи и го оставил да загине бавно.  Те са виждали и прословутите партизани. Когато баба ми била момиче и отивали с каруците да работят на полето, изведнъж им казали на момичетата на се свият и да мълчат - оказало се че край някакви храсти лежат и спят въоръжени партизани и селяните се страхували, че ще бъдат нападнати и ограбени - все пак те и в биографиите си се хвалят, как грабят ниви и мандри.  Майка ми викаше, че преди да им вземат нивите, върастните работели и изкарвали от земята, ако някаква храна не била достатъчно добра - отивала за свинете. За моето детство нямаше плодове - само на нова година, нямаше и колбаси - също се появяваха по магазиите новогодишно. Даже яйцата бяха скъпи. Ядяхме консерви от градината към къщата, а магазините бяха празни - само продавачите дремеха там. Аз реално съм малка и нищо хубаво от стоките не помня от това време (примерно една учителка по руски пак преди демокрацята се хвалеше, колко бил хубва комунизмът  и как всичко имало отначало).  В училище четяхме, че заради АЕЦ козлодуй България произвеждала най-много електричество на глава от населението - докато седяхме на режим на тока. Колко дълъг е бил този режим не помня, но имам чувството, че цялото ми детство премина на режим. Постоянно стояхме на свещи. Бащи ми имаше някаква високопоставена леля и тя го уредила да работи за една година в Африка. Имахме долари и си купихме кола, пералня и хладилник, без да чакаме. Яла съм шоколади и шоколадови яйца. Майка ми казваше, че ако нямаш връзки, не можеш да си купиш нищо - нито мебели, нито "маркови" книги даже. Пчоти всичките ни книги са на руски, защото на български нямало- изкупували се и те с връзки, само на руски оставали по книжарниците. Любимото ми списание беше "Направи си сам", четях и "Дъга", те трудно се намираха, защото официално нямаше хартия за печатане на литеартура /както коментираха у дома - всичката хартия отива само за "Работническо дело"/. Чавдарче съм била, пионерче също. В учителските дневници се отбелязваше за родителите - БКП/ОФ комунист / не комунист.  Бяхме длъжни да се абонираме за съветски издания. Но аз живея в блок /междувпрочем - с комунисти/ и 99% вестниците се открадваха от пощенската кутия. Едно време се слагаха етикети на кутиите "абониран за: 1), 2), 3)..." Понеже на мен ми беше интересно, аз пишех за нашата кутия този етикет, после се абонирах за сп. Космос, от което получих точно 2 броя (от 12), в един момент разбрах, че няма да получа нищо в тази кутия, защото българинът минава и взема чуждото. Например от прословутото списание "Зорька" получих един брой от 52. Та една учебна година детското ми мозъче реши, че е безпредметно да се абонирам, не заради парите, чиято стойност не знаех тогава, а заради обидата да не получиш нищо. Резултатът беше съсвем неочаквам за мен. В училището имаше една помияра - не помня, каква титла имаше, ходеше с червена връзка и организираше чавдаропионерските мероприятия. Та помиярата влезе в класа, в час по математика /който тогава ми изгледжеше авторитетен/ и вдигна скандал, как аз си позволявам да не се абонирам за съветско издание. Аз се опитах да обясня крадливата ситуация в блока, онази озверя. Крещеше насред урока, учителката която иначе редовно се караше за провинения на учениците, мълча като пукал. Половината урок мина в истерии, докато се сетя да се абонирам за нещо съветско.
Майка ми като бях малка и нямаше никой в къщи, ми разказваше разни неща - за затвори, за лагери, за Тодор Живков, за Хрушчов даже стана дума веднъж /ама аз и толкова съм разбирала/, за роднините. После всеки път ме предупреждаваше, че не бива да казвам на никого. Аз питах защо, а тя казваше, че ако разкажа на някого, той ще разкаже на полицията, защото имало много доносници. Аз какзвах, че дори и да ме издадат, че съм казала нещо, няма да издам от кого го знам    , а тя казваше, че полицията бият и си имат начини да измъкнат информация от всеки... Пълна психиатрия. ... После, като дойде "демокрацията" вече свободно се събираха на масите и с яд говореха за миналите времена, за взетите земи, за кой партиен секретар, кого кога с какво заплашвал, кой не са го пускали да учи не знам си къде, докато имало квоти за деца на активни борци в университетите ...
Имам и други спомени, но то цял роман ще стане, а не се съмнявам, че достатъчно мнохо хора са изживели същите неща.

Когато беше аварията в Чернобил, бяхаме с майка на разхотка в морксата и брахме акации. Топъл пролетен ден, целите бяхме в обриви от радиацията, майкa реши се имаме поленова алергия/сенна хрема.

Баща ми като зъболекар, всемаше в пъти по-малко заплата от един докер на пристанищата.

Скоро гледах за китайския комунизъм и за управлението на Мао, каквото и да е било, е било в пъти по-щадящо.

Родена съм през 1982, тоест имам само детски спомени от зрелия, та презрял социализъм. Интересно ми е, че дори детските ми спомени са белязани с някакво усещане за абсурдност, за нещо неизказано и забранено. Да кажем, че семейството ми не е пострадало сериозно- взети, после върнати земи. Няма вкарани в затвори, но има вкарване в един по-страшен затвор, този на абсурдното и безнадеждно битие. А оттам не те измъкват материални благини или "спокойствие", защото това е едно изнервено спокойствие, в което на стената на блока има кутия за доноси, а добричките бабки всъщност са слухтичи и у дома те предупреждават да не говориш нищо лошо и да не наричаш бащицата "бай Тошо", а "Другаря Тодор Живков".

Станах чавдарче преди 25 години, в един сив ден като днешния. Носих връзка около три пъти и скоро след това дойде Десети ноември. Най-върлите соц-даскалици лично поведоха класа да си откъсне първата страница на букварчето и да я хвърли в коша. Внукът на най-педантичната соц бабка изряза внимателно това, което имаше на първа страница и го изгорили с хилене. След това трябваше да се научим вместо "другарко" да викаме "госпожо".

Около година преди това, в детската градина, учителката пусна рядко срещаните анимационни- Мечето Ръкспин. И изведнъж смени канала, а там бай Тошо нещо се здрависва и целува. И даскалицата се изцепва пред децата (които са намусени, че са им спряли мечето): ЮВижте, деца, нашият любим лидер Тодор Живков!Ю Оттогава в съзнанието ми се запечата аудио проба на човек, който уж е ентусиазиран, но е адски неискрен. Подобен ентусиазъм в последствие щях да чуя от всякакви ентусиасти от всички краища на политическия спектър- от крайни либерали до представители на консервативни тинк танкове, дето заспиват с "Атлас изправи рамене".

В семейството имаме медицински работници (хм, как се е запечатал този соц термин!) и през 1986 бързо разбрахме да не ядем марулите. Знам още, че са скривани някои от малформациите, които няма да споменавам, защото е прекалено неприятно. Брат ми за щастие е роден 1985. Тревожно е, че подобен информационен похват има и през 2014, защото в крайна сметка не знаем истинската беля от Фукушима.

А причина №593 да не се разбирам със семейството на бившия си беше, че за тях комфортът и спокойствието са били достатъчни за приспиване на усета, че онова време е било нечовешко, абсурдно и обречено. Много си е било хубаво даже...имало всичко. Да-бе-да...

Мда, Мамасита, именно това е било едно от най-ужасните неща по това време - цялата тази зомбираност и унифицираност на населението, залъгано с някой друг банан по Коледа. Голяма част от тези хора гледат с умиление към това време и аз наистина не мога да го проумея.

Майка ми е слушала тайно Бийтълс, радио Свободна Европа, и четяла "прогнилата" западна литература, с надеждата съседите да не разберат, защото само нашата къща не е имала табелка "Образцов дом" все пак.

  Аз съм минала през пълната програма - чавдарче, пионерче, комсомолка. Беше много странно и абсурдно време - все едно живееш двоен живот - публично се декламират глупости и неверни неща за светлия социализъм, които задължително трябва да се наизустят, а вътрешно всички, от първият до последният знаят, че всичко това е лъжа. Оттам произлизаха и безброй постоянни битови абсурди към които хората се бяха нагодили. Хората се нагаждат към всичко.

  Житейски истории имам много - и за семейството и лични, но не ми се разказват, едно време участвах в един проект "Аз живях социализма" и някак си ги отлях от себе си тия работи.
 Сега понякога ми е кофти като почне някой невеж малолетен да славослови какво що било... но се успокоявам, че минало е, ако ще да се разчекнат няма как да го върнат.