Истории от комунистическа България

  • 157 675
  • 3 891
  •   1
Отговори
# 45
  • Ямбол
  • Мнения: 2 245
Темата е "болна", да, но в също време образователна и интересна. Не успях да прочета историята на Акаша, а ми беше интересно каква е. Нино силно ме впечатли със семейната си история, белязана от този гнил режим. На всички Ви  Hug

И моето семейство е пострадало в някаква степен от комунизма. Най-общо казано: дядо ми е лежал няколко години в затвора, като бивш царски офицер; на прадядо ми са му отчуждили всичката недвижима собственост, както и 10млн. лв( бил е едър търговец и земевладелец); майка ми цял живот е била сочена като дъщеря на "враг на народа", като е изтърпяла всичките последствия от това...
Наскоро една жена ми каза, че дядо ми е бил споменат в една от книгите на Петко Бочаров, но още не съм издирила коя е точно, а може и да е сгрешила името, знам ли. Ще продължа да търся все пак.

Единствената гордост, която не са успели да ни отнемат по онова време (а и сега) е, че прадядо ми е чичо на геният Джон Атанасов, и непряко е допринесъл за това да бъде открито това велико съвремнно чудо - компютърът ( спонсорирал е баща му, за да емигрира в Америка).

# 46
  • Мнения: 72
Аз съм била на 4 г. като е паднал режимът. Единственото, което ясно си спомням, е в детската градина, че се обличахме в престилки - на ситно червено и бяло каре, и че мама ми шиеше на престилката някакви гъбки като емблеми, за да се знае, че е моята.

Баща ми иначе е сервитьор от онези времена, корекомът и шоколадовите яйца не са били табу за мен. Общо взето нищо друго не помня. Това, което знам, извън сухата история, са техни разкази. Нямали сме в семейството драматични събития, но винаги, когато ми говорят нещо за това време, някак усещам хем тъга, че вече го няма, хем ясното съзнание, че е крайно сбъркано, Някакъв невероятен и супер осезаем парадокс, който дори и те едва ли разбират напълно.

# 47
  • Мнения: 12 722
Естествено, че имаше. Всичко се донасяше.

О, как забравих да споделя една феноменална диващина - когато минаваше недоразумението Тодор Живков, се завардваха улици, булеварди.

Аз по тази причина щях да родя на кръстовището на бул. България.

# 48
  • Мнения: X
Мисля, че проблемът с имената се е дължал не на някаква държавна политика по въпроса, а на приумиците на отделни местни бюрократи, които са се вихрели по въпроса кой как може и не може да се казва. Самата аз съм родена 1971 година и имам съученички с имена като Габриела, Ренета, дори Клементина и Мария-Луиза (имена на хора от царското семейство), без те да са деца на хора от "голямото доброутро". Но напълно е възможно в друго населено място местното величие да е решило, че така не може.

# 49
  • Мнения: 3 453
Мисля, че проблемът с имената се е дължал не на някаква държавна политика по въпроса, а на приумиците на отделни местни бюрократи, които са се вихрели по въпроса кой как може и не може да се казва.

И аз мисля така. Колко възрастни хора има с изчанчени имена. Едва ли хората са се прекръстили. Ама пък като се замисля, май има нужда от лека насока при избор на име при някой хора.  Simple Smile Леонсио, Изаура иразни други филмови герои ми идват в повече.
Темата ми харесва. Напомня ми някой забравени порядки. Други - за мен са новост. Нито аз, нито съпругът ми сме имали репресирани в семействата си. Всичките ни роднини са били обикновени трудови хора.

# 50
  • Мнения: 3 872
Подаръците бяха /за децата от входа имам предвид/ пликчета с бананче, портокалче, орехчета, шоколадче, бонбонки и някоя книжчица/евентуално/. Такова щастие беше да получа такива пликчета, неимоверно.
Казвам ви и до ден днешен за мен това си остава най-хубавия новогодишен подарък, изпитвам умиление всеки път когато се сетя.

Аз все още свързвам мириса на мандарини и портокали с Нова Година, изобщо със зимните празници. Замирише ли ми и знам, че наближават. Майка ми все още ги купува за празниците. Казва - "Баз тях не може." Помня и торбичките, за който разказваш. Стана ми мило.

Касита, това - "Моят свят не е твоя свят" не го разбрах.

# 51
  • Мнения: 12 722
Всичките ни роднини са били обикновени трудови хора.

Много показателно изречение.

# 52
  • Мнения: 3 872
Акаша и аз не можах да прочета историята, която е изтрита.
Нино, интересно интервю. Преполових го, ще го дочета.
Леля ми са искали да я кръстят Виолета. Не са им дали. Трябвало да бъде Виолетка. Така и се казва.

# 53
  • Мнения: 4 892
Акаша и аз не можах да прочета историята, която е изтрита.
Нино, интересно интервю. Преполових го, ще го дочета.
Леля ми са искали да я кръстят Виолета. Не са им дали. Трябвало да бъде Виолетка. Така и се казва.

Дочети го, непременно.

Акаша се ядоса снощи, но съм сигурна, че ще се включи.

Като стана въпрос за това кой на какво е съвременник, та ето нещо - Аварията "Чернобил". Пълно информационно затъмнение.

А вие знаете ли за Архипелаг ГУЛаг, за Народен съд, за Възродителния процес, момичета? Ако не знаете, не е срамно, но питате ли се защо? Има ли го в учебниците подробно, това е историята все пак?

# 54
  • Мнения: X
Дааа, Чернобилската авария. Тогава бях ученичка в гимназията и си спомням как ни заведоха на манифестация под радиоактивния дъжд. Само дето ние не знаехме, че е радиоактивен. И радиоактивни зелени салатки и череши си похапнахме на воля тогава. ooooh!

# 55
  • Мнения: 12 722
Бях в ГДР, по телевизията даваха, в България нищо не се знаеше.

# 56
  • Мнения: 3 872
За Чернобил скоро изчетох всичко, което можах да намеря в интернет. Не мога да повярвам какъв изрод трябва да си да се скриеш ти и обкръжението ти, а народа да седи да се трови с радиация. Не мога да си обясня и логиката на действията им тогава - защо са го скрили от хората.

Нино, честно казано не знам нищо за Архипелаг ГУЛаг.

# 57
  • Мнения: 1 044
Братовчед ми се ожени за жена от района на Чернобил,
не знам дали е нещастие или щастие, че не успяха да си имат дете.
Още са си заедно.

# 58
  • Мнения: 3 453
Лично аз нищо не си спомням за Чернобил, но мъжът ми е бил в казармата тогава. Изведнъж от готвена храна са започнали да им дават само консерви. Не са им обяснявали защо.

# 59
  • Мнения: 14 478
Прадядо ми е лежал няколко години в Белене покрай идеята на Великият вожд и учител, родом от Крушево Македония,  Георги Димитров, да смени националността на българите от Петричкия край с македонска. Прадядо ми  е пратен в Белене заради "пропагандна антидържавна дейност", която се е състояла в подписка занесена в кметството на селото против това комунистическо извращение. И той и всички останали от подписката са били по затворите за някакъв период. Баба ми, макар че е била на 16 години тогава и тя е лежала в ареста няколко месеца.
После ги депортират в едно Добричко село, където прадядо ми умира.

Съсипаха хората и природата на тази хубава страна тези мръсни и продажни комунисти.
Господ да ги накаже, защото очевидно ние не можем.....

Общи условия

Активация на акаунт