Истории от комунистическа България

Новият ни здравен министър е Петър Моксов.
" Петър Москов е роден на 17 декември 1970 г. в София. Потомствен политик. Братът на неговия дядо, едно от знаковите лица на социалдемокрацията в България Атанас Москов, побеждава Георги Димитров на изборите през 1946 г. След това е изпратен в Белене."


Колкото и снизходително да чета тая тема, някак освен с ирония както каза Софи, с нищо друго не мога да спомена "позитивите" от онова време. Чак на моменти ми се свива стомаха.
Да, била съм щастливо дете, безкрайно щастливо, но нищо от описаните неща в тая тема не ми е донесло щастие. Само животът в една малка къща, в едно село /аз още си го броя за село/, с безмерната обич на баба ми, баща ми, майка ми, сестра ми и най-вече на дядо ми. Във всичко усещах обич. В грижата му за животните, за нас, в паленето на печката през зимата, до работата в градината пролет и косенето на сено през лятото и всяко едно негово и тяхно действие. Само тези неща. И нищо от никакви "мили" спомени извън това не ми липсва, напротив.
Знам колко наивно звучи за повечето от вас това, даже сигурно много смешно, но е самата истина, както е истина, че изпитвам ненавист към ония години.

Горе долу май приключвам участието си.

Единственото хубаво на соца е, че тогава съучениците ми бяха 15 годишни,
а сега ... 40- годишни  
/от фб/

Не знам дали сте обсъждали вече лагерите/детските/ -
аз бях редовно на лагер - зимен и летен, после малко при баби и дядовци,
родителите навремето добре са си почивали от децата.
Едно от хубавите неща бяха тези лагери, толкова спомени имам...

Млечния бар от онази стара снимка е този, който беше в Слънчев бряг, нали?
До преди няколко години стояха порутените му останки.

Да, държавата/партията се грижеше за поколенията Отглеждани сме по конвейр- в колективни игри и занимания. И аз съм отгледана с дооооста облекчения за родителите ми.  Безплатни (не съм съвсем сигурна , но достъпни )целодневни градини, летни и и зимни лагери, училища със стол, в който имаше супа , основно и десерт за 20 ст., детско отделение в поликлиниката и т.н..  Не случайно и прираста на населението не беше това, което е сега.  И майка ми не може да проумее и едва сега осъзнава колко наистина ни е трудно и колко сме сами  в отглеждането на детето.
Тези, които имат помощ от баби и дядовци, лели и детегледачки, може би трудно ще ме разберат.
Идентично с моите спомени.  
Ама много- точно баба ми и дядо ми! Малката разлика е, че не бяха на село, а в град.  Бих казала, че оцеляването ми е благодарение на тяхната възхитителна грижа и на уюта, знанията  и сигурността, които те ми вдъхваха. Безгранична обич, много са ми дали. Какво им е коствало, направо не ми го побира главата. Но сигурна съм, много, особено при факта, че дядо ми е бил съден от народен съд. За мен те са герои. Доблестни хора с големи сърца.
Те са успели да ме предпазят до голяма степен от много комунистически суровости и се чувствам истинска щастливка и безкрайно благодарна на Бог, че са ми били дадени, за да имам онези безценни детски спомени, които те и именно те са ми ги осигурили.
За другите спомени дори и не ми се иска да си спомням, защото не стомах ми се свива, ами душата ми застива. Контрастът е чувствителен. Не съм разказвала тук, защото за мен, слава Богу, всичко е в миналото и както бях писала, не живея в миналото, а в настоящето и в близкото бъдеще. Не искам да си спомням с лошо, особено когато става дума за конкретни живи същества, също човеци като 'мен и теб'.  

Трудно е без баби и дядовци, а детегледачката си иска надника.
Мен до към 3 годишна възраст са ме гледали прабаба и прадядо, а след това спорадично са ме вземали у тях. Прадядо ми вземаше храна от един стол за вкъщи. Те двамата са живели и през войната и бяха свидетели на почти целия социализъм. Бяха по душа комунисти.

Огромна част от публичната реабилитация на комунизма премина по линия на личните спомени. Покрай любовта към детство, роден край, баби и дядовци умели пропагандисти пробутаха мита, че това е соц, зер ако не беше соц - не би го имало.

Малцина успяват да преценят, че спомените - били те пълни дворове с играещи деца, вечери край лагерния огън и преживявания с милите им баби - не са благодарение на режима, а често въпреки него.

Всички ходели на море... някъде из прашасалите папки стоят цифрите - колко легла е имнло, колко нощувки са реализирани, в това число от български граждани. Лесно ще се види дали са били всички на море. После тая цифра да се съпостави с Австрия, с Гърция или Дания, да речем, просто да сравним, какво са правели хората без партия - закрилница. После да се съпостави с днешните данни. Пък който има ум - да мисли.

Но каквото и да излезе - защо си мислим, че сме отивали на море благодарение на партията? По-скоро въпреки тях. Ходели сме на море, защото баща ми бачкаше на три места.

Реабилитация?!?! Лично аз таквоз чудо не прозрях

Къде, ако не е тайна?
Никой не работеше на много места тогава.

На море Партията не ме е водила и изобщо партийни членове не е имало в семейството ни, но да, наистина ходехме, по 20 дни.
Сега мога да взема 5 дни отпуск през лятото.
Лагерите също са по 7 дни.

Нима?

Това е отчетлива тенденция, на медийно, политическо и разговорно ниво. Никак не неуправляема и спонтанна, апропо. Има няколко политически субекта в страната, и не само в нея, които вегетират върху носталгията и подклаждат с манипулации, извъртания и чисти лъжи.

DeVa®  - Имаше градина и пчелин, водеше ПУЦ, заваряваше коли и работеше в локомотивно депо. Чат-пат ходеше в горското и правеше железарски услуги - остъкли балкон, това-онова. Ех, като се изцепи някой: никой не работеше на три места и край.

Аз мога да взема 25 дена отпуск. Сестра ми може 35. Това нищо не значи.

Аз помня, че дядо ми редовно вземаше карти за почивка от БМФ и ходехме по планините. Любимо място ми бяха бунгалата им в Цигов Чарк, но новите го продадоха май. Запустяло и разрушено е.

Оставете почивките от партията, но имаше един соц израз Варненско лято. Не е фестивалът, а онова време на годината, когато отвсякъде се изсипваха далечни роднини или приятели на роднини и къщите се напълваха с народ до степен, че да чакаш сутрин половин час за банята. 

Ясно.   Благодаря. Не успявам да следя ситуацията в Бг. Мислех, че визираш темата тук. Информирам се чрез  бг - мама 

Ами да, затова и всички ходеха на море.
При нас лятото беше нон-стоп пълно с  роднини или приятели, дошли заради морето.
Майка ми, като ужасна чистофайница, се изнервяше през тоя период.
Който нямаше роднини по морето, отсядаше по квартири /те бяха по евтини от хотелите и
почивните станции/. Но на море ходеха почти всички, не като сега...
Не защитавам соца в никакъв случай, семейството ми и родата е 100 пъти по-добре
материално сега, отколкото тогава.

Глупости.

Излишно е да го казваш. Споделила ли си нещо по темата, значи обичаш соца Ясно ми е вече като бял ден.

Учудва ме, че се споменават правдиво фактите, а съпоставка не се случва.

Прекрасните спомени с баби и дядовци, топлота и истинска човешка грижа, са дошли от хора, израснали и осъзнали се извън лелеяния соц. Последните такива, бих казала. Надявам се да си давате сметка за това.

И като контрапункт - строящите живота нов, доста безотговорни по отношение на семейство и род родители, които шитват децата си на партията и нейния конвейер.

  обичам го я, тогава бях дете
Голяма глупост.
Значи родители, пратили децата си на лагер или при баби ваканцията са
задължително безотговорни?