Истории от комунистическа България

Възродителният процес единственият му кусур бе, че бе неуспешен и че бе прекалено закъснял. Единственото "комунистическо" на Възродителния процес бе това, че бе извършен от комунисти. Иначе като идея подобен вид етнически и религиозни прочиствания са правени откакто свят светува. Нашите добри съседи гърците, например, са си решили проблема с турското и ислямско малцинство отдавна - още 20-те години. И не са го направили комунисти, моля. И днес си имат една свободна от етнически вражди и тлеещи конфликти страна.

Нямам нищо против Възродителния процес и не мисля да играя на съвременна политическа коректност. Просто комунягите трябваше да го почнат и свършат през 50-те години. Нямам нищо против турците и мюсюлманите. Но не вярвам в мултикултурализма под една столица. Не мисля да споря по въпроса и да убеждавам някого. Просто би ми било 10000 пъти по-спокойно и сигурно, ако България днес имаше малцинства от рода на тези в нашите съседи. Примерно 5% мюсюлмани... Или 3% турци...

Най-малкото - нямаше да има Волен

Да, неуспешен, защото беше поставен  върху неправилна платформа. Насилие и липса на свобода на избора. Или си сменяш името- или вън. Ама в началото гранците дори не бяха отворени. После, дори тези, които си смениха имената (а те не бяха малко), ги изгониха! Срам.
Имам ясни спомени, как гледах по ТВ репортажи с дъъългите колони натоварени коли.
Другото, което мога да разкажа, е директно от 2-ро лице, но не лично от мен преживяно. Все гадости са. 

Сетих се за спортуването. Майка ми така и не успя да ни вреди да ходим на тенис, понеже беше елитарен спорт , който се уреждаше с връзки.
обаче, успя да ни запише на частни уроци (имаше частна практика, въпреки че официално беше забранена) уроци по рисуване при голяма наша художничка и име. Сузи Аронова.
Спомените ми от атмосферата, която цареше при нея са уникални. Обожавах да ходя там.

Ето как са били посрещани 1878 год. От извора....

Цитат

Ф. М. Достоевски

Спомняте ли си, господа, как още през лятото, още дълго преди Плевен, изведнъж навлязохме в България, появихме се на Балканите и онемяхме от негодувание. Е, не всички, дори не и половината, а много по-малко, нека веднага си признаем — но все пак възнегодуваха доста хора и се надигнаха гласове. Първо на кореспондентите от армията и веднага след тях гласове в нашата преса, най-вече в петербургската. Това бяха пламенни гласове искрени, пълна с най-добродетелно негодувание...

Така стана, понеже притежателите на тия гласове бяха тръгнали, както се знае в цял свят и особено у нас, да спасяват угнетените, унизените, смазаните и изтерзаните. Помня, че още преди обявяването на войната бях чел в наши най-сериозни вестници предвиждания за шансовете в предстоящата воина и за необходимите разходи и излизаше, че безспорно, „навлизайки в България, ще бъдем принудени да изхранваме не само нашата армия, но и умиращото от глад българско население". Лично съм го чел и мога дори да посоча къде съм го чел; та с така изградена представа за българите ние тръгнахме от бреговете на Финския залив и на всички руски реки да проливаме кръвта си за тях – поробените и изтерзаните, и изведнъж видяхме китните български къщички с градинки около тях, цветя, плодове, добитък, обработена земя, която богато се отблагодарява за грижите, и като връх на всичкото по три православни църкви на всяка джамия — и ще се бием за вярата на поробените! „Как смеят!" — кипнаха мигновено оскърбените сърца на някои освободители, лицата им пламнаха от обида. „Ами ние сме дошли да ги спасяваме, значи те трябва да ни посрещат едва ли не на колене. Да, ама те не коленичат, те ни гледат накриво, даже май не ни се и радват! Не ни се радват на нас! Вярно е, посрещат ни с хляб и сол, ама гледат накриво, накриво!..."

Насилствената асимилация по никакъв повод не може да получи положителна оценка от каквато и да било гледна точка. Да не говорим, че е предпоставака за радикализиране и капсуловна на етнически и религиозни принципи.
Последиците от този процес, проведен от комунистическия режим, са видими и в основата си крайно негативни.

"България: следите на терора Възродителният процес" - да се гледа.


Това е ужасяващата изповед на един 44-годишен българин, който вече четвърт век се стряска от кървавия спомен за Възродителния процес. Венцислав Ангелов от Русе е на 20 години, когато е вкаран във вихъра на събитията. Младеж, чиито мисли и идеи са чисти, а желанията – само да работи в полза на обществото.

Именно заради това влиза в Милиционерското училище в Пазарджик и успява да завърши с отличен успех. Високата диплома му дава възможност да избере едно от предложенията за работа. Спира се на КАТ Русе.

На 19 май 1989 година в града се провежда мото състезание. Венцислав е сред хората, които охраняват зрителите и участниците, когато получава нареждане да се яви в двора на КАТ. Събират ги големи началници, обясняват им, че ще трябва да окажат помощ на колегите си от разградската милиция, пращат ги да се приготвят с пълно бойно снаряжение и да дойдат отново в 13 часа.

Товарят ги в няколко милиционерски автомобила и потеглят. Докато пътуват, началниците ги надъхват, че хората, при които отиват са лоши, че се опитват да направят държавен преврат, като всички обяснения са подкрепени с псувни и обиди.

Входът към града бил блокиран от няколко камари камъни. Това вбесило милиционерите и те без причина пребили случайно минаващ оттам човек. С усилия влезли в града, където ги посрещнала група от около 300-400 души, включително деца, жени и мъже. Носели два плаката, на които пишело: "Долу БКП!" и "Искаме си имената!" Милиционерите започнали да говорят, когато гражданите се прегрупирали, децата се изнесли назад и изведнъж служителите на реда попаднали под канонада от камъни. "Беше ужасно, нямаше къде да се скриеш, стъклените тухлички на намиращата се наблизо спирка се пръскаха като бомби, стъклата на колите ставаха на сол. Част от колегите бяха ранени. Аз извадих пистолета си и започнах да стрелям във въздуха. Нападателите не знаеха къде се меря и се разбягаха" – спомня си Венцислав.

След това им наредили да започнат прочистване по къщите. Където има хора, да ги извеждат принудително и да ги товарят на камиони за Турция. Много бой и псувни отнесли местните. Вадели ги от под леглата, от гардеробите. Биели ги защото плачат. Удряли ги, защото молят за помощ. Смазвали ги, защото мълчели. Пазителите на реда се вбесявали от всичко и удряли, докато палките им не се чупели. 50 души били проснати на площада. Други 7-8 били изведени от банята и буквално "смлени на кайма". Накрая всички били затворени в гаража на пожарната, където останали да ги пазят войници с автомати.

Венцислав си спомня с ужас за онзи ден. От една страна му било мъчно за хората, а от друга – не смеел да се противопостави на разпорежданията. Опитал се да защити пребитите, но му било отправено предупреждение да мълчи. Когато се прибрали в Русе, Венцислав и колегите му разказали на свои близки и познати какво се е случило. Но ги извикали началниците им и ги накарали да подпишат декларации, че ще мълчат. В противен случай щели да ги обвинят в издаване на държавна тайна.

Днес обаче Венцислав вече не иска да мълчи. Признава, че е готов да поиска прошка от хората, засегнати от Възродителния процес. Всеки прави грешки, Турция – също. Нека си поискаме прошка взаимно.


пп. Захари Стоянов е бил особено "ласкав" в отношението си към Русия  Освободителка.

Достатъчно е само да си отворим един Захари Стоянов и да прочетем той какво е писал (а той не е бил облъчван от днешната пропаганда) и ще стане ясно за какво посрещане по онова време е ставало въпрос.
И всички наши борци за национално освобождение са имали резерви към Русия, дори и тези, които са учили там.
Явно хората тогава са били способни да преценяват по-трезво, отколкото ние след тях.

Волен е едно русофилско мекере, който свири на балалайка изтърканата пeсен как "братушките" ни "спасяват" от турците докато всъщност играят в един отбор срещу българите...

Доообре. Взимам си думите назад.
Българите винаги са мразели руснаците и никога, ама никога не са изпитвали почит и признание за освобождението си от робство, каквото, естествено, никога не е съществувало. 
Да бяхте го казали и на Цар Борис и на Хитлер ли? Жалко, че не сте били родени тогава, да им спретнете един урок по история.

Просто са били борци за национално освобождение, а не борци за поробване от Магучая, какъвто в момента е Волен-един истински следовник на Георги Димитров.

Всъщност Волен е съвременното превъплъщение на Георги Димитров или Димитър Благоев!!!
Мхането на един поробител и заместването му с друг ли се нарича освобождение??????
Аман от мозъчни промивки и изтрити до болка догматични лъжи, прокарващи една имперска политика на гърба на малка България...

 Как` Сийка, били са    Разбира се, че има свидетелства и за това. За спонтаннта радост на хората.

И още нещо да споделя.
Много ми е тъжно, когато има българи, които се срамуват да кажат , че са българи. Това е една голяма тема, лично преживявана нееднократно. Пряка последица от комунистическото управление.
Имам позната, която веднъж дори затвори телефона, понеже щяло да я чуят в метрото как говори на български.

За съжаление, има и такива известни личности. Например, Христо  Явашев (известен като 'Кристо'). когато веднъж в разговор стана дума, че той е българин, никой не ми повярва.

take a smile, основно човешко право е да можеш да се самоопределиш какъв си и никой не може да го оспорва. Ако Кристо сам не се определя като българин никой не може да го задължи да направи това. Той със сигурност си има своите причини за това и аз бих уважила неговото желание, ако наистина е решил така.

^{Регионална шегичка. Немски офицер благодари на български женички за посрещането и казва:"Данке, Мадам!"
Женичката го слуша с умиление и заявява: "Боже, кога дойде от Германия, кога разбра, че съм Данка от Мадан."}

Българите са възприемали руснаците топло, братски с много признателност. Илюстрация - макар  съсипана от войните България приема без никакви колебания няколко стотици хиляди руски бежанци през 1919-20. За над 100 000 от тях тя остава втора родина.

Загадката за мене как тази любов се забравя, а се подменя с кучешката преданост точно към онези, които са избили, измъчили, морили с глад повече руснаци, отколкото това е сторил който и да е друг. Никой враг на Русия, нито всичките й врагове, взети заедно; нито всичките бедствия и беди по огромната й територия не са пролели толкова руска кръв, колкото болшевиките. Как успяват "русофилите" хем да обичат и Русия, хем и тези, които преди век пречупват гръбнака й и до днес пият кръвта й - това умът не го побира.

Това тяхното не е любов, нито признателност. ТПри разните воленоподобни е любов срещу заплащане, а често е вариация на глупост и корист.

Хаха, Цонне, на баща ми един колега Данчо, на лифтовтете сваля туристи, очевидно чужденци и ония викат - Данке, Данке! А бай Дано учуден - Я, де.а мама му, тия от къде ми знаат името?!

Той беше полиглот   и по време на комунизма беше овладял незнайно как много езици.

Редовната реплика му беше:

- Камерат, камерат, понеже нихт дребниье пари, ресто на долная станция!   А? Сметай колко езика знае.  

Само за протокола - изнесли са се от 30 километровата зона
А България е на 900 км от Чернобил.


О, гледам пак сте на моята любима вълна. Потребителки припадат, че не били информирани за Чернобил, а междувременно върви радиопредаването как турското робство не е съществувало, а възмущение липсва.


И аз се възхищавам на Гърците, не са мижитурки като нас, изринали са всички турци от страната си. Пък ние тука ще кършим пръсти, щото сме били нетолерантни, разбираш ли.