Бадемов аператив пиеше леля ми. Даваше ми да топвам пръсче и да го опитвам. Спомням си, че винаги имахме в къщи за нея.
Спомням си също, че друга моя леля, която идваше на гости от Русе, винаги носеше луканки /явно имаше връзки/ и ми даваше една цяла да ям.
По повод връзките, говорих с майка ми. Интересно ми беше да науча, как така сме имали в къщи от всичко. Та тя ми каза, че леля /с бадемовия аператив/ работела в магазин за хранителни стоки, та за това. Отделно, нейна приятелка била управител в голям, пак хранителен магазин - за тези от Бургас, това е магазин Младост. Общо взето, от тях сме се снабдявали.
Спомням си също, че друга моя леля, която идваше на гости от Русе, винаги носеше луканки /явно имаше връзки/ и ми даваше една цяла да ям.
По повод връзките, говорих с майка ми. Интересно ми беше да науча, как така сме имали в къщи от всичко. Та тя ми каза, че леля /с бадемовия аператив/ работела в магазин за хранителни стоки, та за това. Отделно, нейна приятелка била управител в голям, пак хранителен магазин - за тези от Бургас, това е магазин Младост. Общо взето, от тях сме се снабдявали.
Разказвам го по повод, че тази случка ми припомни големите литрови стъклени бутилки лимонада, както и мъничките с етър. След това бяхме на една турска сватба в Айтос в един ресторант и бях втрещена от изненада, когато ни сервираха лимонада и етър в същите бутилки, даже не бяха махнали едновремешните етикети, само налепили нови отгоре им, но от влагата те се бяха разлепили и ей ... много издържливи тия комунистически етикети бре!!! 
Аз не можех още да чета, затова трябваше да стискам очи и да се правя на заспала, но пък милите ми брат и братовчедка се измъчиха да разказват врели нелипели после на баба ми, а тя много се ядосваше, че не спали пък и не чели... 
