Е то всеки си гледа от собствената камбанария. Аз пък не мога да се оплача от ерата Орешарски. Протести, студенти и не знам си какво. Да, но това постигнах отличен резултат на изпит по език, тогава си намерих сигурна работа, със свестни колеги. На много хубаво място. Е, заплатата беше ниска, но като се има предвид какви истории за интриги ала гимназията чета тук за работните места си беше чист късмет. Освен това след като 2 годни си си търсил работа и не си намирал нищо сериозно и за по-дълго от няколко месеца си беше супер. Годината беше на приливи и отливи откъм здраве, с повече отливи, но въпреки това за първи път от много време започнах да се глезя и да се грижа за здравето си с по-полезна храна, повече ходене сред природата, понамалих темпото. И определено даде резултат. Преоткрих собствеия си град като красив, въпреки оплюванията които понася от някои българи в Интернет (затова пък чужденците предимно хубави неща пишат, видях го през техните очи). Видях, че работното място може да бъде много по-хубаво от колкото училищните години и студенството. Това означава ли че на изборите трябва да гласувам за БСП, защото те бяха на власт тогава? И да, щом видя лицата на управляващите от тогава и на мен ми се разтапя душата, защото ги свързвам с онзи период в моя живот както вие свързвате Тато и БКП с вашата радост. Но това чувство е илюзорно. Щастието всъщност не зависи много от политиците, защото у нас никой не прави нищо, а то идва въпреки техните действия. Затова не се заблуждавам, че видиш ли заради тях беше така.
- Публикувана: 29 окт. 2014, 16:17 ч.
- Последно мнение: 13 юли 2015, 17:10 ч.
Истории от комунистическа България
Но специално моловете върнаха кината.
Е, хора, отчитайте развитието на технологиите все пак. Тогава нямаше телевизия със 100 канала, Интернет, компютър за всеки член от семейството, нито пък можеше да си теглиш филми когато си поискаш. При това положение логично книгите, театърът и киното бяха на много по- голяма почит не само у нас, а и в "гнилия" Запад. Тази промяна на навици и ценности спрямо тези преди 30 години не е свързана с пол. строй. По същия начин се говори и за ГМО храните и за сегашните пластмасови зеленчуци, сякаш натуралните са били постижение на социализма и БКП.
Ама и в САЩ през 60-те са яли естествени продукти. А предполагам, че фермерите в забутаните щати и досега ядат такива.
Да де, но именно заради напредването на техниката сега с лекота може да запазиш повече спомени. Та аз имам снимки от първата ми работа, а доста по-възрастните от мен имат спомените, но нямат снимки да им припомнят. И така се губят определени детайли, избеляват. От там и идеализирането на миналото. Вероятно липсата на снимки от тогава още повече подсилва носталгията? Едно време снимки са се правили рядко, само по празници или екскурзии. И само на хора, самата среда, самият свят почти не е заснет. Трудно е да намериш снимк на конкретни улици и места от преди 2006-7 година. Искаш да покажеш как е изглеждал твоя свят по времето на първата ти работа? Няма как, никой не е заснел сградата, имаш само снимки на колегите, но това не показва целия ти свят. Светът е съвкупност от хора, места и предмети. А сега се правят всекидневно когато искаш да запечаташ един миг. Та в нета попаднах на клипче, снимано от кола по абсолютно същия маршрут по който отивах на работа от нас. Та сегашните млади като остареят няма само да разказват интересни истории, а направо ще показват реални снимки. "Ей го първото ми работно място, както изглеждаше тогава", "първото ми гадже", "първото твърдо хранене на Гошко". Та настоящето ни и реалността са все по-документирани, за разлика от някога. Та по-лесно намирам снимки на моя град от 2013-та, снимани предимно от чужди туристи от колкото каквито и да е от 1993 да речем. За щастие много от моите места са си същите и не са се видоизменили коренно.
Затова не се заблуждавам, че видиш ли заради тях беше така.
И изобщо не ме интересува дали ще го наричат комунизъм, социализъм, или онова противно нещо, което ни сполетя през 1944 г. Говорим за едно и също.
Та сегашните млади като остареят няма само да разказват интересни истории, а направо ще показват реални снимки. "Ей го първото ми работно място, както изглеждаше тогава", "първото ми гадже", "първото твърдо хранене на Гошко". Та настоящето ни и реалността са все по-документирани, за разлика от някога.
Толкова ли е важно първото твърдо хранене на Гошко? Тогава да филмираме и първото му акане на гърнето и резултата - в близък план
fatoumata, на 9.09 се спасихме от капитализма и гадния фашизъм, когото осъдиха по света.
Интересно защо не се споменават ЗЗД, 9 юни, периодът след Света Неделя, Ястребино...
За последното - убиецът на децата бил на плочата със жертвите на комунизма. Това ми е достатъчно. И президентът - като виден дисидент - осъжда онова време. Мерси
Rick88, да, има го и това със снимките. 
А като говорим за технологии и нет, да добавим, че по времето на соца нямаше никакви алтернативни източници на информация за криминалните хроники, освен официално спуснатата. И хората сега си спомнят, как всички са били много морални, нямало педофили, нямало наркомани. Глупости! Нямаше глобалната мрежа и фейсбук, това нямаше. Сега става извесно, че известните хора в БГ са имали разводи, любовници, незаконни деца, убивали са в катастрофи, имали са алкохолни издънки и пр. И проститутки е имало по курортите и хотелите, и канали за наркотици, и убийства, и изнасилвания, и педофили, но само се шушукаше на ухо. С едно съм съгласна, че наказанията тогава бяха много по- сурови, но хайде да не се лъжем, че капитализмът е виновен. Щом в съседна Гърция, дето и при тях има корупция, делата се приключват за седмици/месец и с в пъти по- тежки присъди, щом в САЩ още има смъртно наказание, значи проблемът не е някъде отвън, а само и единствено вътре, в страната.
А като говорим за технологии и нет, да добавим, че по времето на соца нямаше никакви алтернативни източници на информация за криминалните хроники, освен официално спуснатата. И хората сега си спомнят, как всички са били много морални, нямало педофили, нямало наркомани. Глупости! Нямаше глобалната мрежа и фейсбук, това нямаше.
Сега става извесно, че известните хора в БГ са имали разводи, любовници, незаконни деца, убивали са в катастрофи, имали са алкохолни издънки и пр. И проститутки е имало по курортите и хотелите, и канали за наркотици, и убийства, и изнасилвания, и педофили, но само се шушукаше на ухо. С едно съм съгласна, че наказанията тогава бяха много по- сурови, но хайде да не се лъжем, че капитализмът е виновен. Щом в съседна Гърция, дето и при тях има корупция, делата се приключват за седмици/месец и с в пъти по- тежки присъди, щом в САЩ още има смъртно наказание, значи проблемът не е някъде отвън, а само и единствено вътре, в страната.
Важни са снимките. Няма да повярваш колко ми се иска да видя една снимка на детската ми градина, такава каквато беше тогава. Просто да видя как изглеждаше всекидневния ми свят тогава. Имам една и там се вижда, но е малко. Само една стая да речем. Или красивите брези пред училището ми, но ги изсякоха. В нета снимки от тогава няма.
А сега съм в чужбина и имам 100 снимки от първото ми работно място и съвременни на някои места от детството (които са променени, но не коренно) и като някой местен ме ядоса си ги гледам, за да си спомня, че както хубавото отмината, така и лошото.
С тази разлика че пазя снимките и спомените от хубавите места и събития, а туй лошото няма да остави отпечатък. Така както от гимназията не пазя нищо. Дори дипломата (сигурно отдавна е на боклука). Та сега в моето съзнание имам по-ярки спомени от началното и прогимназията, от колкото от гимназиалните години. Та така ще избледнеят и спомените за този град в чужбина на фона на ярките спомени за работата. Тук нищо не документирам - няма снимки, не следя новата музика, дори събитията в България рядко следя, че като свърши този период нищо няма да ме връща към него. От там и другата ми тема за познатите и приятелите. А от онзи период съм свалил клипчета с реклами от тогава, както и песните които вървяха по онова време и бяха хитове. Първа работа казвам, защото беше истинска такава, аз работите временно, по заместване и като продавач-консултант по време на първото следване не ги броя. Наричам го избирателна архивистика - къташ приятното, неприятното го изтриваш. Това е напълно естествено както се спомена - всички искаме да помним само хубавото, а на някои места и в някои периоди хубавото е толкова малко, че предпочиташ да заличиш всичко.
А сега съм в чужбина и имам 100 снимки от първото ми работно място и съвременни на някои места от детството (които са променени, но не коренно) и като някой местен ме ядоса си ги гледам, за да си спомня, че както хубавото отмината, така и лошото.
С тази разлика че пазя снимките и спомените от хубавите места и събития, а туй лошото няма да остави отпечатък. Така както от гимназията не пазя нищо. Дори дипломата (сигурно отдавна е на боклука). Та сега в моето съзнание имам по-ярки спомени от началното и прогимназията, от колкото от гимназиалните години. Та така ще избледнеят и спомените за този град в чужбина на фона на ярките спомени за работата. Тук нищо не документирам - няма снимки, не следя новата музика, дори събитията в България рядко следя, че като свърши този период нищо няма да ме връща към него. От там и другата ми тема за познатите и приятелите. А от онзи период съм свалил клипчета с реклами от тогава, както и песните които вървяха по онова време и бяха хитове. Първа работа казвам, защото беше истинска такава, аз работите временно, по заместване и като продавач-консултант по време на първото следване не ги броя. Наричам го избирателна архивистика - къташ приятното, неприятното го изтриваш. Това е напълно естествено както се спомена - всички искаме да помним само хубавото, а на някои места и в някои периоди хубавото е толкова малко, че предпочиташ да заличиш всичко.
Имам снимки, но са предимно в домашна обстановка, с една-две в парка. Но никой не е снимал моята улица, начина по който е изглеждал/изглеждаше квартала. Начинът по който изглеждаше стаята ми в онези години. Първата ни кола само я помня смътно, няма я на снимки. Ей едни такива нещица от бита. Снимките на хора не са сподобни да върнат всички спомени, те ни връщат спомените за нас и за другите, но не и за целия ни свят, а той е съвкупност от хора, места, предмети и събития. Едно време се документираха главно хора, най-вече вкъщи по събития като рождени дни. Та само слушам разкази за това какво е било, но като няма снимки ми е трудно да си представя. А и да си представя, със сигурност няма да е така както е било реално. Едно е да ти кажат "хлябът беше толкова пари", друго е да видиш снимка на хлебарница от тогава, някак по-реално е. Затова и в тази тема много хора страдат по онзи свят, защото нямат достатъчно снимки от местата, важни за тях и тогавашния бит. Като че ли по-рядко са се правили снимки на градовете, на улиците, на площадите, на градиките в които са растяли, на превозните средства които за използвали. А мебелите които са им служили всеки ден са хванати някак случайно, нищо че са определяли битието им.
Имам снимки, но са предимно в домашна обстановка, с една-две в парка. Но никой не е снимал моята улица, начина по който е изглеждал/изглеждаше квартала. Начинът по който изглеждаше стаята ми в онези години. Първата ни кола само я помня смътно, няма я на снимки. Ей едни такива нещица от бита. Снимките на хора не са сподобни да върнат всички спомени, те ни връщат спомените за нас и за другите, но не и за целия ни свят, а той е съвкупност от хора, места, предмети и събития. Едно време се документираха главно хора, най-вече вкъщи по събития като рождени дни. Та само слушам разкази за това какво е било, но като няма снимки ми е трудно да си представя. А и да си представя, със сигурност няма да е така както е било реално. Едно е да ти кажат "хлябът беше толкова пари", друго е да видиш снимка на хлебарница от тогава, някак по-реално е. Затова и в тази тема много хора страдат по онзи свят, защото нямат достатъчно снимки от местата, важни за тях и тогавашния бит. Като че ли по-рядко са се правили снимки на градовете, на улиците, на площадите, на градиките в които са растяли, на превозните средства които за използвали. А мебелите които са им служили всеки ден са хванати някак случайно, нищо че са определяли битието им.
Има доста документирани неща в нета. Дори и "Аз живях комунизма" е доста информативен.
Да, но има цели периоди които сякаш са потънали в дупка. Снимки от периода 1990-2004 няма, това са сякаш тъмните векове. Дори има повече снимки от соца публикувани, от колкото от зората на демокрацията и началото на новия век. Срещат се предимно на политици или разни митинги. Или пък са с лошо качество и малък размер. Пробвай да намериш снимка от коя да е улица или парк от някой град, но не централните и общоизвестните, където ходят туристите. Да е от 1998 например, хич не е лесна задача. А сега намирам снимки дори на не толкова известни места в града ми, които са далеч от туристическия поток. Не ми пука как е изглеждало стъргалото на града ми като съм бил малък, като там са ме водили точно 1 път, в същото време снимки на квартала ми от тогава няма. За същите места със снимки от последните нялко години е пълно.
А като говорим за технологии и нет, да добавим, че по времето на соца нямаше никакви алтернативни източници на информация за криминалните хроники, освен официално спуснатата. И хората сега си спомнят, как всички са били много морални, нямало педофили, нямало наркомани. Глупости! Нямаше глобалната мрежа и фейсбук, това нямаше. Сега става извесно, че известните хора в БГ са имали разводи, любовници, незаконни деца, убивали са в катастрофи, имали са алкохолни издънки и пр. И проститутки е имало по курортите и хотелите, и канали за наркотици, и убийства, и изнасилвания, и педофили, но само се шушукаше на ухо. С едно съм съгласна, че наказанията тогава бяха много по- сурови, но хайде да не се лъжем, че капитализмът е виновен. Щом в съседна Гърция, дето и при тях има корупция, делата се приключват за седмици/месец и с в пъти по- тежки присъди, щом в САЩ още има смъртно наказание, значи проблемът не е някъде отвън, а само и единствено вътре, в страната.
Сега става извесно, че известните хора в БГ са имали разводи, любовници, незаконни деца, убивали са в катастрофи, имали са алкохолни издънки и пр. И проститутки е имало по курортите и хотелите, и канали за наркотици, и убийства, и изнасилвания, и педофили, но само се шушукаше на ухо. С едно съм съгласна, че наказанията тогава бяха много по- сурови, но хайде да не се лъжем, че капитализмът е виновен. Щом в съседна Гърция, дето и при тях има корупция, делата се приключват за седмици/месец и с в пъти по- тежки присъди, щом в САЩ още има смъртно наказание, значи проблемът не е някъде отвън, а само и единствено вътре, в страната. Напълно подкрепям! Побърквам се някой като каже "Тогава нямаше такива престъпления..." Нямало то... нямало информация. Информацията е била контролирана от "партията". Щом "партията" каже нещо, значи е 100% вярно. Като в Северна Корея сега. Ако твоята дума е срещу думата на партийния секретар - забрави да излезе вярна, ако ще и камион с доказателства да има.
Не си ли чувал за Изгубената България? Има снимки от царско време, от соца, от 90-те...
http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0 … D0%B8%D0%BD%D0%B0
И стига с този фашизъм. По време на "фашистка" България обикновените хора са имали доблестта да заявят, че не желаят техните сънародници, съседи и приятели да бъдат експулсирани и изпратени в лагери, и "фашистката" власт е чула общественото мнение и се е съобразила.
След 9 септември т.нар. "народен съд" осъжда и убива повечето от героите, направили възможно спасяването на българските евреи. Не за друго, а защото са били изявени общественици. Съдбата на Димитър Пешев, осъден за антисемитизъм, е само един от примерите.
Следосвобожденската ни история е много сложна и трябва да се анализира внимателно. Тази тема обаче е за злото, което връхлетя България след 1944 г.
http://www.lostbulgaria.com/?s=%D0%B4%D0%B5%D1%82%D1%81%D0%BA%D0 … D0%B8%D0%BD%D0%B0
И стига с този фашизъм. По време на "фашистка" България обикновените хора са имали доблестта да заявят, че не желаят техните сънародници, съседи и приятели да бъдат експулсирани и изпратени в лагери, и "фашистката" власт е чула общественото мнение и се е съобразила.
След 9 септември т.нар. "народен съд" осъжда и убива повечето от героите, направили възможно спасяването на българските евреи. Не за друго, а защото са били изявени общественици. Съдбата на Димитър Пешев, осъден за антисемитизъм, е само един от примерите.
Следосвобожденската ни история е много сложна и трябва да се анализира внимателно. Тази тема обаче е за злото, което връхлетя България след 1944 г.
...Тази тема обаче е за злото, което връхлетя България след 1944 г.
В такъв случай ми е много едностранчива. Приятно писане на всички!
Интересно дали има германец, който да смята, че национал-социализмът се разглежда много едностранчиво...
Докато има хора, които вярват, че в периода 1944 - 1989 у нас се е живеело добе и са текли реки от мед и масло, а лагерите, изселванията, униженията, терорът и простата липса на обикновени стоки по магазините са някакви градски легенди, тази територия няма да стане нормална страна. Робска психика и промити мозъци...
Докато има хора, които вярват, че в периода 1944 - 1989 у нас се е живеело добе и са текли реки от мед и масло, а лагерите, изселванията, униженията, терорът и простата липса на обикновени стоки по магазините са някакви градски легенди, тази територия няма да стане нормална страна. Робска психика и промити мозъци...