1. Първо за хигиенните навици - към момента се учим да пишкаме на памперси на пода, но нещо не ни се получава. Когато е самичка сме й отделили една баня, където има легълце, играчки и тоалетничка. В първите дни се научи бързо да ползва тази тоалетничка, но с времето явно възприе банята за своя стая и сега отказва да ходи по нужда в нея, освен когато стои вътре повече от 2-3 часа и няма избор. Иначе чака да я пуснем да си играе в хола и първото нещо, което прави, е да се изпишка и след това изака някъде. Ние решихме да сложим още една тоалетна и в хола, поне на едно място да ги върши тези неща. С пишкането горе-долу се справяме, но с акането е мъка. Тя като цяло се разконцентрира, тръгва да върши работа, но след това вижда нещо интересно и забравя за мисията...търчи, скача и накрая се изхожда, където я свари нуждата. Ние не искаме да възприеме цялата къща като място за тоалетна (още повече имаме двор и като стане достатъчно голяма, целта ни ще бъде да я научим да ходи там). Май подходът ни е грешен? Имате ли съвети?
2. Второ за дивеенето - много сме диви. Търчи като ненормална, играе, скача... Това хем е сладко и очарователно, хем бихме искали да се научим как да успяваме да я успокояваме при нужда. И като цяло ми се иска да поощряваме по-спокойно поведение и покани за игра. Иначе много играем с нея, даваме и възможност да се движи, но тя в някакъв момент изпада в невероятна екзалтация, дърпа, ръмжи, хапе...и се чудим как в такива моменти да я успокоим. Това дали се дължи на възрастта и с времето малко ще улегне (не казвам да не е игрива, просто да не е неконтролируема...или най-малкото ние да се научим как да подхождаме)?
3. И трето - хапането. Няма такова хапане. Особено на боси крака... Понякога е много нежничка и това е ок. Като те похапе малко лекичко обаче, после се самозабравя и става голямо хапане. Иска ни се да я научим да си знае силата и да знае какво може и какво не може да хапе. Ползваме играчки, награждаваме като спира да хапе...но ефекта е много малък. Може ли да очакваме за 2 седмици изобщо да има ефект или ще си проличи с времето?
4. Гушкането и галенето. Знам, че за кучетата не е естествено да ги гушкат, но също така знам, че се привиква и става приятно и търсено удоволствие. Към момента тя често нервничи като я гушкаме - как да направим така, че това да й е приятно?
Уф, много дълго стана. Но така де, това са конкретните трудности, с които се сблъскваме. Някой имал ли е подобни затруднения с бебе кученце и как се е справил? Много ще бъда благодарна да споделите опит...
Също така съм чувала, че има професионални треньори и възпитатели на кучета - те дали могат да помогнат с тези ситуации...нещо като частни уроци? Дали би имало смисъл? Ползвали ли сте такива услуги? Знаете ли за добър специалист?