АВАТАРНИ ИГРИ 7

Това в аватара е първата аптека в София и тя е на пра-дядото на мъжа ми. Известна фамилия, която няма дублиране в цялата държава. Всички са ни роднини с това име Peace
Ето и историята, която намерих в един сайт.
За съжаление не поддържаме връзка с дъщерята на Панчо Накашев в Америка.
Може някой ден да се намерим Peace
Панчо Накашев е български фармацевт, изобретател и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Панчо Накашев е роден през 1881 година в град Щип, тогава в Османската империя. Основното си образование завършва в родния си град, след което следва фармация в Цариград, издържан от Българската екзархия. След това се прибира в Щип и отваря собствена аптека. Присъединява се към ВМОРО и участва в подготовката на Илинденско-Преображенското въстание. През 1912 година със семейството си се изселва в София, където работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар, а след края на войната е управител на аптеката в Александровска болница.

Панчо Накашев започва да внася хинин за лечение на малария, а скоро след това само съставките и започва производство на лекарството в приземния етаж на дома си на улица „Гурко”. С помощта на овчаря Иван Раев от Енина започва да изследва билката лудо биле, чрез която създава лекарството „Белабулгара” заедно с фармацевта Константин Цанков, което подтиска болестта на Паркинсон. На 13-ия годишен лекарски конгрес от 1940 година доктор Джозефин Нийл, специалист по нервни болести от САЩ, в реферат защитава лекарството като най-ефикасно при лечението на болестта. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година Панчо Накашев емигрира със семейството си в САЩ, където умира през 1962 година[1].

Аптеката на Панчо Накашев в София се намирала на ъгъла на булевардите „Витоша” и „Патриарх Евтимий”, като сградата продължава да се ползва за аптека и до днес.
Ярка диря в световното научно познание оставя българският фармацевт Панчо Накашев.
Накашев е роден в Щип през 1881 г.
След като завършва основното си образование, църковното настоятелство го изпраща да учи фармация в Цариград на издръжка на Българската екзархия. Овладял няколко езика, Накашев се връща в родния си град с диплома по фармация. Тук с помощта на Екзархията и местното население открива аптека.
Става член на ВМРО и взема дейно участие в подготовката и провеждането на Илинденското въстание. През 1912 г. заедно със семейството си се мести в София. В столицата Панчо Накашев работи като лаборант. Участва в Първата световна война като аптекар. След войната става управител на аптеката в Александровската болница.
По това време в България върлува малария. Изпращат Панчо Накашев в Германия за хинин. Във фабриката "Цимер" той се запознава не само с производството на хинина, но и с технологията за таблетирането на препарата.
У нашия фармацевт възниква идеята суровината да се доставя от Германия и да се таблетира тук. Купува необходимата техника и я монтира в приземния етаж на дома на столичната улица "Гурко". Така поставя началото на фармацевтичното ни производство. Открива и собствена аптека.
Докато работи в провинцията, Панчо Накашев се запознава с овчаря Иван Раев от с. Енина, Казанлъшко, който му разказва как болни овце, когато пасат лудо биле, след известно време оздравяват. Овчарят приготвял отвара от корените на билката и я давал на хора, страдащи от сънната болест (Паркинсон), и те се чувствали по-добре.
Накашев събира от различни райони на страната лудо биле, изследва алкалоидното съдържание на неговите корени и стига до извода, че най-голямо е то в корените на тази билка в района на Средногорието и при тях се проявява оптималната ефективност на лечението. Изпраща сина си Константин да учи в Германия фармация, а с помощта на зет си Константин Цанков, също фармацевт, завършил във Франция, започва експерименталното производство на лекарството и неговото таблетиране, наричайки го "Белабулгара". Изпраща от препарата в болница "Панагроси" в Италия, която е под патронажа на майката на царица Йоанна, и получава висока оценка за лекарството.
Известно количество "Белабулгара" Накашев праща и в Неврологичния институт в Ню Йорк. Неговата директорка д-р Джозефин Нийл, един от големите авторитети по нервни болести в САЩ, изследва лекарството върху 500 болни от Паркинсоновата болест и установява, че то дава "най-добри, превъзходни резултати".
Направена е заявка за неговата доставка от България с препоръка таблетките да бъдат по-големи и с кафяв цвят.
На 13-ия годишен лекарски конгрес, проведен през май 1940 г. в Ню Йорк, пред 17 хиляди лекари д-р Нийл изнася реферат за "Белабулгара", изтъквайки, че то е "единственото най-ефикасно лекарство при лечението на Паркинсоновата болест". Научните си твърдения невроложката подкрепя с два документални филма.
След Втората световна война Панчо Накашев със съпругата и една от дъщерите си заминава за САЩ, където патентова лекарството от лудо биле и "Ледерле" започват да го призвеждат.
Създателят на "Белабулгара" умира през 1962 г.