Великобритания - тема 55 Есенно - Коледна

За малката, която записах тази година през април, също ми искаха акт за раждане при записването август месец, не при кандидатстването.

По другата тема, Толумбата подробно разви мислите, които споделям и аз ученето само по себе си не е всичко, но човек да се развива, да търси нови начини да успява в каквото го влече, да прави интересни за него неща, е важно
(Включете ме в клюката за бг училището )

Вкл. от съседният остров, че при нас е много скучно.


Горката лейди Мери, от която се очаква отлично представяне пред лондонското общество и да се омъжи скоро след това за джентълмен с минимум богатство колкото на родителите й поне.
Мислите ли, че стереотипите са само български патент?!

Интересни теми сте подхванали, а аз нямам време да ви чета. Ако някой ми беше казал, че ще съм толкова социално ангажирана след 2 месеца в UK нямаше да му повярвам  Покрай училището на детето все се намира какво да правя/къде да отида и времето трудно стига. Януари започвам работа и не ми се мисли как ще се справям с бебе вкъщи и работа 
Аз винаги съм твърдяла, че няма да бъда родител с болни амбиции и ще давам свобода на детето си. Искам да приличам на майка ми в това отношение...винаги съм си мислела, че тя ми е давала неограничена свобода и това, че винаги съм била упорита и целеустремена е било просто мое решение. Вече си давам сметка, че просто майка ми е успяла да ме побутва и насочва без да го усещам, а това си е висш пилотаж.

   Тя лейди Мери преди един век е живяла...Аз не деля родителите по националност, навсякъде има изчаткали и нормални. Но като цяло в БГ е доста по изразено това да излезеш пред блока, да почнеш да си хвалиш детето, всички трябва да са отличници, всички трябва да са шампиони поне в 5 спорта-неща и да тренират поне още 10 за да видят дали пък и там не са шампиони и тн. Да не забравяме и висШо-то, то е задължително, няма значение какво иска детето. Не казвам, че това е лошо да се прави, казвам, че не трябва да е на всяка цена и против волята на детето и ако случайно има издънки да не му се натяква докато е живо колко е некъдърно, а да се работи по въпроса това да се избегне и да му се помогне да се изправи...

Каквото Miss Fine каза

Нем, ти на кой от островите си?

Ще си режа вените  
Няма да ги обичам по-малко, но ще се чувствам като провалил се родител. Това чувство го имах, когато синът тръгна сериозно с гадже преди да навърши 16 години и както по-рано писах се тръшках, че съм още млада да ставам баба   Ако си спомняш и драмата ми, че дъщерята не ще да пробва да кандидатства в грамър училище. В такива моменти се чудя, къде сгреших... Но с времето приемам фактите и продължавам напред.
Всеки иска здраво и щастливо дете, разликата обаче идва от интерпретацията на състоянието щастие. Ако примерно за един това е да обиколи света, за друг семейство, трети професионална реализация, за четвърти е ок да е домакиня и тн...

Днес сме с коледни пуловери в офиса. Тъй като аз нямам вчера хванах и декориран с гирлянди един пуловер и така ще съм пременена днес

От нямане какво да правя да се включа по темата и аз   . Едва ли ще обичам детето си по-малко. Но да, почти сигурно, ще се чувствам нещастна и разочарована. И най-вероятно доста ще се тръшкам.

Животът ми не е бил лесен, както и на мъжа ми и за всичко съм се борила и моето лично мото (един вид) е че човек трябва непрекъснато да се бори за по-добър живот както аз го виждам, по-хубава работа, повече успехи, повече пари ако щете, не става дума чисто за финансово изражение на нещата. По-скоро за мен трябва да се развиваш и не е хубаво да се отпускаш. По принцип. За всичко съм така, не бих казала, че съм болно амбициозна. Просто не е за мен да се оставиш и пуснеш по течението и да не правиш нищо, защото е по-лесно. В този ред на мисли, абсолютно ок съм, ако някой е решил да си живее така живота, но не си го представям за моето дете.

Не държа дъщеря ми да избере моята професия или пък тази на моя мъж. Но, да, за мен е важно да избере нещо и да го следва и да се развива. Ако реши, че не не иска, да, ще бъда разочарована. Не знам какво бих казала или направила, защото едно е да си говориш, съвсем друго да ти дойде на главата. Та вече гледам да не се заричам, че животът има навика да ти завира всички убеждения в лицето и да ти се смее   . Навремето бях голяма отворка и само обяснявах колко е тъпо да се събираш и разделяш с някого, как може да си толкова нерешителен, смотан и т.н. и като е край е край. Видиш ли седиш и го мислиш и се разделяте. Говорех самоуверено от позицията на човек, дето беше прекратил сериозна и дълга връзка по този начин. Реших го и намерих сили в себе си да не се обърна назад. Да, ама 6 месеца по-късно се влюбих в друг и голяма любов, голямо чудо. За 3 години заедно сигурно сме се събирали и разделяли поне 10 пъти, честно  . Сега не мога да си обясня как така не можах да кажа край. И при това се събирахме като знаем, че няма смисъл. Сега ми е смешно, ама голяма драма ми беше тогава. Та така, вече гледам голяма дума да не казвам и за нищо отсега да не се заричам, че знае ли се.

Идеални хора няма, следователно и идеални родители няма. Старая се да бъда добър родител и това е. Надявам се да възпитаме дъщеря ни правилно и да имаме хармонични взаимоотношения. Това е, ще се старая и ще се надявам.

Това го желая на всички, търсещи връзка. Но да очакваш той да ти даде всичко, отнето от семейството е свръхочакване, което може да ти донесе разочарование.  

Темата за амбициите ще я пропусна, сложно е там. Резултатът лъсва много по-късно.

  Мери, стегни се, да се чувстваш през 2014 година провалена, защото 16годишен има гадже не е нормално. Норамално е да не го искаш и да те е страх и да се притесняваш, ама чак пък да си се провалила...Като Неземна стане на 16 друга песен ще пея, но сега смело акъл давам   За училището и аз бих се тръшкала, дори не бих отстъпила, но ето, въпреки, че много настояваш е факт, че не си толкова лоша, за колкото се имаш. Съвсем нормално си реагираш, даже либерално. Нямах впредвид теб като коментирах, по скоро родители в твоята ситуация, които биха си заключили сина и такива, който дори не бяха попитали малката какво иска, а просто я записали.

Miss Fine, Tiger mom не е с бг националност. Даже в топ 10 не влизаме по амбициозност.
И за спортът даже не може да се сравняваме с тукашните, най-вече поради липсата на отлични бг спортни бази. От снимки с 5-6 г с mouthguards, снимани от гордите си майки на GAA състезание, вече ми идва в повече.

Хич няма да си режа вените, само това оставаше. Ще им се види тесен светът.
Защото им е предоставена възможност, за която мечтае мнозинството. Умните се възползват на максимум от наличното, за да надграждат.

Понякога с моето единствено висше се чувствам хич не на място тук. Най-вече като седнат да разискват книги и филми на coffee mornings. Добре, че почнах работа.

InaV, в South Dublin, Ireland съм.

Интересно беше състезанието за най-талантливо дете, ако някой го е следил..
Повечето , за мен буквално насилвани деца, бяха с родители второ поколение емигранти от азиатски произход. Имаше май само едни бели британци и в техния случай дъщерята искаше да се докаже, майката само повтаряше, че много се мъчи с това учене..




Чеки сега. Обърка ме. Мантрата е, че тукашните са много тъпи, пък ние сме супер-дупер умните и образованите 




Никога няма да живея в чужбина; никога няма да се омъжа за чужденец и никога няма да работя отново като учителка!
Вече никога никога 

ооо при мен няма случай да съм казала, че нещо не може да ми се случи и да не ме е сполетяло  

днес ни е коледното парти  

Хихи. Не бих казала. Най-вече като присъствала на Quiz Nights, организирани от училище.
Кога им остава да следят всички предавания и да четат???
Затуй тормозя децата сутрин да слушат quiz от радиото в колата. 

Miss Fine, ако се случи зле ще се чувствам. Ако не е някой тийн бунт, а са им такива вижданията (за неработене) нещо доста ще съм сбъркала при отглеждането и възпитанието им. Ти не би ли, дори само да искаш да е здрава и щастлива?


Това горното е за грамар училище и неможе да стане без съдействие от детето защото то ще кандидатства, не е само да записване. Абе, казали са хората "Не питай старило, а патило", докато ти дойде до главата не знаеш кое как, може на теория да го мислиш

 Много интересни и дълбоки теми сте започнали. Искрено се надявам да сме още тук след 15-20 години, списващи......времето ще покаже какво е излязло от децата ни.
 Често се питам кое е по-лошо, болната амбиция или пълното безхаберие? Най-вероятно зависи от детето. Някои имат нужда от натискане, други само от свобода и разбиране. Така че само се надявам да мога да усетя детето си от какво има нужда.
  А това с пълните забрани за тийнейджъри...   good luck, както се казва. Мери според мен, подходът ти е напълно правилен. Ако не позволяваш на сина ти да си води приятелката, нали се сещаш, че ще намерят друго място, където да се виждат