Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

 Моите деца посещават ДГ с дете на телевизионна водеща, учителка, програмист, банкови служители, хора със собствен бизнес, шофьор и представете си обикновени бачкатори. Даже май има детенце с ромски произход ... аууу Ужаст  ! И хич обаче не съм притеснена въпреки визшуту си образование - даже се радвам, че децата ми не растат в саксия, а се срещат с различни и разнообразни деца. Защото децата са си все пак деца и са способни да на надскочат произхода си и най-малкото не бива да бъдат съдени заради него. Пък и не е лошо още от малки да са свикнали, че не всеки носи дрешки бенетон (примерно) и ходи на частни уроци по английски от 3 годишен и че хората  (децата) трябва да бъдат преценявани по собствените им качества, а не по заслугите на родителите и прародителите им. Лошите думички дочути случайно не ме притесняват, а и не са никакво мерило за каквото и да било.  Впрочем детето на кварталния пияница, с което моите деца играят чат пат е едно от най-неконфликтните и приятни деца, които съм срещала и в никакъв случай не го избягвам като компания на моите момчета. Аз по принцип съм на мнение, че от всеки човек може да се научи нещо ценно и хич не се слагам по-горе от една фризьорка бидейки филолог. И счетоводителка да бях сигурно пак не бих се слагала ама знам ли  .

Алиса, представа си нямаш за какво иде реч и просто дрънкаш. Не го очаквах точно от теб.

Тук изобщо не става дума за презрение към определена социална класа, образование или професия. В кварталите на София има твърде много хора, чиито професии не знам, но са чиста проба лумпени по класическото определение. В прословутия Младост, който също коментирахме тук, има квартални градинки, където гледам кракът ми да не стъпва. Седяла съм там, стоически съм се опитвала да присъствам и да намирам общ език с местното население, защото детето ми е ходело в една детска градина с техните и е искало да си поиграят, е не става. Ами не мога да прекарам два часа люпейки семки, седейки върху изтърбушени железа, гледайки в точка и клюкарейки какъв парцал си е купила еди-коя си от мола и какво е пържИла друга за вечеря! В същото време, децата им се псуват и млатят безпроблемно, а родителките им се хилят на гледката, която ги забавлява силно. Тези хора нито говорят моя език, нито аз техния. Ние живеем в паралелни вселени. Аз в тяхната не искам, не искам и детето ми там. Ти би ли поискала?

Какво общо има това с тия иронии и намеци за благородни потекла, мамини пикльовци и прочие??? Аз знам много добре за какво говори авторката, а ти - не, защото живееш в чужбина и не познаваш промените в София, очевидно. То не че по чужбините всички сте фратерните и егалите, ама що да не се надсмеем над бедната жена от Люлин....


Разликата с децата от градинката на Св.Седмочисленици, например, е огромна. Па вие си говорете...

Джем, така е, разбира се. Човек, който го е преживял, е наясно. Който не е, може да се заяжда на дребно, хващайки се за една или друга дума от поста на авторката.
Нито за професии иде реч, нито за детска градина, ама е по-лесно да й се присмеем за тях.

 Бреей и какви точно вундеркиндчета посещават въпросната градинка. Знам я, минавали сме оттам и то не един път. Моите впечатления от посещаващите я са от деца на наркомани със съмнителна хигиена и обноски до изтупани  по последна мода "гъзарчета", чиито майки  си четат последната книга на Хорхе Букай на близката пейка и нехаят докато отрочетата им се държат агресивно и използват същия речник като авто джамбазите от Надежда 1, при любезната покана на едно от децата ми просто да поиграят заедно. Същото може да се каже за площадката до НДК или тази в близост до Народния Театър. В Люлин 2 или Надежда 1 едва ли могат да се видят и  и половината от простотиите случващи се там.

От прочетеното оставам с впечатление, че нямате никаква представа за цените на имотите, защото бедните хорица от Надежда и Люлин са платили същите суми като тези в Борово.
И като човек, живял в доста квартали на София, с различна слава, и покрай работата ми общуваща с такива от абсолютно всички квартали, мога да кажа, че заставам зад думите на Ice Queen.
Изключваме същинските гета, и във всички други положението е сходно.
Да, във всеки квартал си има места, които са зле, намират се всякакви цветущи примери, но от това, че до нас  в Хиподрума живееше рускиня със съмнителна професия, а на 2 етаж тумба цигани, няма как да направя заключение, че това в район с проститутки и роми.

Няма какво да се правим на ударени, в кварталите, които се водят престижни живеят мутри и златки, наред с хората, които търсите. И там, както и навсякъде, трябва да научите детето си да избира своите приятели. Защото в живота напред, в работата това го чака.

А какво ли да кажем за децата, които не израстват в София? Те пък сигурно съвсем са закъсали.

П.П. Всичко това го казвам единствено от опит, и аз бях предубедена.

Не, не си права, едно е да платиш 1500€  кв.м при нас , а друго е да платиш 700 € кв.м, нали?? Лошото е ,че по кварталите са пришълци и са с други усещания за начин на живот и разбирания,  така както аз ще се чувствам не на място ако отида да живея в техния град, различно е, не че е страшно, но има разлика, усеща се.   
Да не се разбира , че го казвам с лошо чувство.

 Живяла съм под наем в Младост 2, 3 и 4, в Гео Милев и сега съм в Манастирски ливади. Разлики, в тези иначе прилични квартали има. В Манастирски ливади основно сме млади хора с добри професии ( имам предвид доходоносни), добро образование и с малки деца. Основно сме хора дошли от провинцията и сме се реализирали по някакъв начин, постигнали сме относителна финансова сигурност и сме си купили евтино жилище в нов квартал ( в Гео Милев или Лозенец цените на квадрат бяха поне два пъти по-високи). Всичко това според мен има своите предимства - наоколо има хора, които се стремят към нормален живот, но са избегнати " мутрите" и "фолкаджийките" от модните квартали. Доволна съм от избора, който направихме.
( ще продължа след малко  )

Естествено, че има значение! Разликата е огромна!

Сравняваш панел в единия квартал с ново в другия. Сравни ново с ново и панел с панел. Но и това няма значение, защото е пълно с хора, живеещи в наследствени имоти, които нямат 1 лев, за да си платят такса вход, но иначе са в апартамент за хиляди и единствено спрямо местожитеслтвото си стоят по-нагоре от човек със стабилни доходи, който сам си е купил имота, поддъжа го и т.н., но избрал друг квартал.
Разлики, за каквито говорите, има в другите страни, но там сумите са в десетки пъти по-нагоре.

Пришълците са навсякъде, не е смо по кварталите. И аз съм пришълец. Хиляди българи са пришълци по градовете по света. Така е в свободните страни.
Живяла съм и в центъра, и в Хиподрума, и в Слатина, и в Младост, и в Люлин... Аз съм си една и съща, доходите ми са едни и същи, образованието ми и т.н. По същия начин се местят и други хора. Няма лошо, ако на един човек му е удобен даден квартал да си го избере, но ако очаква, че утре няма да му стане съсед човек, с когото са живели заедно преди това в Надежда, просто трябва да е готов да се изненада. Отделно много хора споменаха, че живеят еди къде си, но децата им учат в престижните квартали.
Мисълта ми е, че всичко е до такава степен смесено, че ако пуснеш човек без предразсъдъци, който няма идея от квартали и градове, трудно ще каже - това е така, онова не.

Но пак нещата са много относителни. Достатъчно е да имаш няколко неприятни случки в блока и около него, квартала ти става черен. Така стана с мен и Хиподрума, макар на теория да оценявам всичките му плюсове. Така че ако човек не се чувства удобно някъде, няма какво да пита другите колко добър и определящ е квартала, а просто да се премести, винаги ще се намери начин  

Pani   

Отдавна съм го забелязала, обиколила съм доста квартали и за мен всеки си има своя атмосфера. Да ме прощава Татко Мецан  Важно е да намериш мястото, където ще се чувстваш най - комфортно. Имам приятелка на която любимия й израз е: От жълтите павета само с краката напред ще ме изкарат, ако ще само на вода и хляб да кара и друг, който имаше пари да си купи жилище, където пожелае, но си взе отново в Обеля, защото там си му харесва. Авторката, още си в шок най - вероятно или просто не си проучила добре преди да се преместиш. Ние бяхме така, когато дойдохме да живеем в Сухата река. Истински шок изпитахме, когато за първи път отидохме до пазара на Герена. След време обаче се запознахме с най - страхотните съседи, децата ни са приятелчета и сега, че въпреки имаме възможност да се преместим в Борово, предпочитаме да дадем там апартамента под наем и да си останем тук. Поне докато и съседите де 

 Рижо цвете, много ще се радвам да те довее вятъра по нашите ширини  .

Виждам, че много майки са наскачали срещу авторката на темата.

Според мен да, има значение къде живее детето, какво училище посещава,  с какви деца общува, каква е средата, в която расте и т.н. Всичко това е определящо за изграждането на детето, като личност и за създаване на ценностна система и не, семейството не е достатъчно за тази цел.

 Обществото е класово разделено, независимо от това, че много хора не искат или не могат да го приемат.

Аз не съм от голям град и  въпреки  това, разликата  в  манталитета  на  обитателите  на    някои квартали, е очеизвадна.
Да, има значение  изборът  на  квартал за развитието  на  едно  дете. В този, в който  живеем, жилищата  са  скъпи, но има хора  всякакви.Кварталът е  с отлична  инфраструктура,  всичко / банки, институции, съд, поща/   е  наблизо- на  разстояние  пет минути  пеша, имаме  детски  градини, училища  и   огромен  парк  до  нас. Казах- има хора всякакви, със всякакви  професии, но маргинали  не   съм срещала. В групата  на  детето ми в ДГ има  деца  на шивачи, учители,продавачи, юристи, на  едно ЧСИ, козметички -изобщо, широко представителство.
Но! В групата  няма  нито  един побойник, нито едно  дете, което  псува, нито едно  неглижирано- всички, до едно, са деца  от  добри  семейства.
Най- добрата  ми  приятелка  е  шивачка  и  работи  за  триста  лева.Нейното  детенце  и  моето  са  приятелки от пелените  още.
Въпросът  тук  не опира  до  професия, а  до манталитет. А  манталитетът е   до  голяма степен  определящ и  за избора  на   квартал  и  на жилище.
В града има още  един  добър квартал. Във всички останали, особите, които  ги  населяват, са  потресни. И казвам това, без каквито и  да е претенции за снобизъм, аристократизъм или какъвто и да е друг "изъм".

Daylily, по принцип си права, но в България нищо не е както трябва. Работата ми е такава, че имам наблюдение точно в/у това движение - хората се движат толкова интензивно м/у кварталите и градовете, че това разделение е напълно размито.