У нас като цяло не е налице явно класово разслоение, което се дефинира не само с дохода и професията, а и с културата. За това се искат много години.
Втора точка - големият процент наследствени имоти, 90% и нагоре. В България няма сериозна динамика на имотния пазар, освен отчааасти в София.
Втора точка, подточка Б: по соца пък изобщо нямаше имотен пазар, тъй като свободното придвижване на хора и покупко-продажбата на имоти бяха силно рестриктирани и държавно-партийно регулирани.
Трета точка: поради ниските доходи, у нас няма и кой знае колко пари в обращение за инвестиция в имоти.
Четвърта: няма много покупки на имоти от чужденци, освен руснаци по морето и тук-таме някой англичанин по селата.
Абе... ще има промени в следващите десетилетия. Аз не бих се наела да прогнозирам кои ще бъдат добрите квартали тогава. Но със сигурност няма да са свръхзастроените с некачествено строителство - тоест ако ще мислите за внуците, омитайте се от Лозенец и Редута.
.
Няма да ми се иска да става 1-2 часа по-рано и да пътува на крехка детска възраст. И точно затова казах,че децата на познатите ми си учат там, и не са недоволни. След 7-ми клас е друга бира, тогава вече си трябва профилиране според интересите и таланта на детето. 
Не виждам нищо интелигентно да лишиш детето си от хилядите възможности, които предлага София! И да трябва да пътуваш двойно повече до нормално училище!
така и така темата зави в друга посока 
Навсякъде за цената на малък апартамент в центъра може да си купиш сравнително голяма къща в покрайнините. Не става въпрос за шато като това на Бранджелина, а къща в събърб. 