Доколко е определящ кварталът, в който живеем, за възпитанието на детето?

Аз не бих си позволила да анализирам хората от три думи написани във форум. От моят опит 'с какъвто се събереш, такъв ставаш' не е току така казано. Факторът приятели е важен. Образов/необразован не е толкова важно, колкото ценностната система като цяло и амбицията да постигаш това, за което мечтаеш. От една възраст нататък, не само семейството е важно.

Не е по-добре Княжево и Горна Баня, нито пък Бояна поради спецификите на въздушните течения.

И какви са спецификациите на теченията? Тук (до стадион Славия)  се шегуваме, че плащаме курортни данъци заради княжевското течение, пък ти...

От моя опит в голяма степен важи и обратното - събираш се с такива като теб.  И това става от най-ранна детскоградинска възраст.

Напротив, лесно може да се съди за човек как се отнася към другите, дори от три думи. А на хората, които не са научени да общуват нормално с различни хора, не им върви в живота. Приятелите по интереси детето си подбира по-късно гимназия, университет, колеги от работата и тн. Но  от детинство да си изолираш детето от други деца, защото родителите им са еди какви си, това е комплексарщина и еснафщина. И нищо случайно няма, че именно провнциалистите са най-активни в тази тема. Интересно ми е какви са професиите и образованието на тези загрижени майки, смятащи децата на кранистите и фризьорките под нивото на своите деца?
Амбициите идват от най-ранна детска възраст и именно от семейството и то от личен пример, както и от характера на самото дете (донякъде е и вродено), а после в гимназия и университет се доразвиват.
П.С. най-талантливите и амбициозни мои съученици и колеги, по-късно учещи по света, да кажем, бяха от скромни семейства и много от тях даже не от София.

Напълно съм съгласна с това мнение. В най-ранна детска възраст, при нормална семейна среда, няма никакво значение дали детето живее в дом на адвокати или кранисти. Количеството знания по конкретна тема не винаги влияе върху качествата на детето като личност. Има общи работници с прекрасно възпитани, толерантни и отзивчиви деца и обратното. Но определено този тип еснафско мислене, особено ако се дискутира и предава на децата в семейството, на сегрегация и определено отношение към различните в социалната стълбица, определено не е за предпочитане като среда, от която детето ще попива, взаимства и ще изгражда ценностна система.
П.П. Дори съм забелязала в поведението и разговорите в някои деца посадените предразсъдъци, нещо нетипично за тяхната възраст. Просто си личи, че са деца на този тип родители.

Живея в Люлин от 15 години. Удобно ми е, светло и просторно. Децата си, обаче не бих пуснала тук в държавно училище.
За друг квартал за сега нямаме финансова възможност. Човек се разполага според кесията си.

И не се чувстваш втора категория човек, нали?
Според мен авторката не темата не се чувства добре със себе си и в който и квартал и град да живее, отново няма да се чувства добре.
Ужасно е, че по подобни признаци се разделяме, ужасно е, че изобщо тази тема съществува и се пълни с подобна скорост...

Ами имам си среда за общуване, която съвсем не се ограничва в квартала.
По площадки никога не съм ходила, предпочитах близкия парк, докато бях сама вкъщи с децата. Живея в нов блок, съседите ми са млади хора, които работят здраво, за да издържат семействата си и да плащат ипотеките си. Хора, дошли от провинцията, за да търсят препитание. И на тях до толкова са им стигнали финансовите възможности. С почти всички се разбираме - и за поддръжката на входа и околоблоковото пространство, и за паркирането, и за шума и тишината в определени часове. Това ми е достатъчно, нито имам време, нито възможност да си пия кафето с тях. Пък и те с мен.
Никой от тях не смятам за втора категория човек, нито пък себе си или мъжа си.
Ако потърся жилище в друг квартал, то ще е за по-добра инфраструктура. В момента съм на около 20 мин пеша от метрото, а изхода с кола от квартала е кошмар в пиковите часове, особено след пускането на магистрала Люлин.

Моето дете пък учи в държавно училище в Люлин 8 вече 4-та година и съм много доволна. Единствено от занималнята не бях, но подобен проблем има в много училища. 4 години беше и в държавна детска градина, пак тук. Съвсем нормални деца и родители, а базата съвременна, след ремонт.
Естествено не всички училища тук са еднакви, но това конкретно не смятам, че е лошо. Аз съм много страхлива и бих я преместила веднага, ако нещо ме притесни. Засега нямам никакви опасения, районът също е супер спокоен, сама ходи и се прибира, пълно е майки с колички само. Не навсякъде обаче е така, Люлин е град в града и като всеки гради си има и своите тъмни места.

Със съседите нямам особено близки контакти, но с хора от квартала, в които сме си допаднали, да. За отношенията със съседите - това е строго индивидуално за всеки вход. И като поживяла из доста квартали - не зависи от мястото само. Тук много се поддържа, и чистене, и дограма смениха, и пощенски кутии и т.н. Просто организацията на входа е добра, нищо че е панелен. Което не значи автоматично, че всички в квартала са така, както и примерно не всички в Хиподрума са зле, само защото аз живях в такъв, в който чистачка не беше минавала в коридора сигурно от 10 години. Толкова са индивидуални нещата, че обобщаването е излишно 


Ние обикаляхме, обикаляхме и се спряхме тук  навсякъде инфраструктурата беше по-лоша. Но сме на 5 мин. от метрото, важно ми е, защото не искам да шофирам. За излизането от София - зависи накъде ще ходиш. Но от повечето квартали излизането е доста по-голям ад, да не говорим за вечерните и сутрешните часове.

Разликата във водата идва от водопровода. Тази от Рилския е вкусна, много студена и не се налага ползване на кана. Ние пием цял живот директно от чешмата. Кана ползвам за децата и то само през зимата защото водата е направо ледена, реже.

Не виждам нищо ужасно, класовото разделение не съществува от вчера.
Търсят се по-добри квартали, училища с по-добра репутация, има класации, рейтинг и пр. и у нас и по света.

И все пак някой може ли да бъде по-конкретен как точно седи въпроса у нас с класовото разделение? Аз все си мисля,че при нас нещото наречено средна класа го няма 

Това щях и аз да напиша, че Люлин е с една от най-добрите инфраструктури - особено за паркиране, магазини, хипермаркети, метро, широки улици, простор и т.н.
Да не говорим за Стрелбище, Борово, Иван Вазов, Бели Брези и други нагъчкани вече квартали, където в уличките две коли едва се разминават, места за паркиране няма, едно-две магазинчета измежду натъпканите кооперации, чиито съседи си надничат в прозорците на другата сграда  

Определено центърът и по-централните райони са за хора, правещи компромис с личното пространство и широта, нагъчкани като стафиди. Подчертавам, че има и изключения, примерно чиито къщи останаха навремето непокътнати и са си все още там с живеещи в тях хора, но за кооперациите и дума да не става.  

малко старо инфо, но все пак дава поглед за класовото разделение/вкл и у нас/
социално-икономически статус, професия, образование, доход

цитат от статията:

'.... Интересно социологическо изследване за класовото разделение на българското общество е направено от агенция „Галъп” през 2006 г. Според статистическите данни „средно домакинство” от 2,9 души има месечен доход малко над 500 лв., докато за бедната класа той е под 100 лв. на човек. Данните са от национално представително проучване на ББСС Галъп Интернешънъл, проведено от 25 юни до 5 юли 2006 г. сред 1002 пълнолетни българи и са публикувани във вестник 24 часа от 20 юли 2006 г. (Koi sa naj-bogati?, 2006).
Тук се стига до втория основен въпрос от посоченото изследване: доволна ли е средната класа от посоченото равнище на доходите си? Отговорът е: определено не. На въпроса:” при какъв доход месечно семейството ще живее нормално и при какъв ще е заможно”, данните показват, че доходът от около 1000 лева месечно на семейство е мечтаният среден стандарт за 2006 г.
Въпросното проучване показва също така добрата ориентация на българина относно критериите за принадлежност към дадена класа. За това свидетелстват отговорите, които дават в това отношение, а именно: “да бъдеш икономически активен, т.е. да работиш”, “да имаш земя или друг имот”, “да бъдеш високо образован”, “да живееш в по-голям град” и т.н. Това означава, че до голяма степен мненията съвпадат с критериите работа, занятие, образование, доход, имуществено състояние и пр.'

Не смятам, че у нас нещата са като по света, за съжаление. Курупцията е на такова ниво, че фалшивите дипломи са честа стока. Да не говорим за престъпници с привидно добри професии за параван.
В съседната тема и за заплатите е видно, че нямат особена връзка с образование и т.н.
А пък нивото на сивата икономика е такова, че трудно може да се разбере кой колко получва.
Въобще статистиката е едно добро пожелание 

Безспорно има райони с хора с много високи доходи, но това в никакъв случай не означава, че е с професия, която би одобрила.

Където и да сме, можем само да се надяваме на късмет