Помня ги тези черги от парцали.
Откъде- заклевам се не помня, трябва да съм била много малка и ще питам майка ми, но ги помня.
Шегата настрана, но аз писах някъде не помня вече къде из темите за персийските килими, че у нас съществува едно как да го нарека и аз не знам, но да го кажа работилница за персийски килими, които се правят по автентична технология, ръчна изработка и се и боядисват пак по автентична технология и има включително и в Бъкингамския дворец такава прелест.
Намирам го за истинска ценност и не съм си правила труда да проверявам, но скоро ще го направя и ако имам възможност с удоволствие бих си поръчала едно такова съкровище за в къщи.
Може би говориш за същия стан, няма представа, но аз съм от ценителите на автентичните технологии и естествени материи и много бих искала да се върне тяхната популярност, за сметка на всички изкуственяци и пластмаси, в които сме се заринали напоследък повсеместно.
Откъде- заклевам се не помня, трябва да съм била много малка и ще питам майка ми, но ги помня.
Шегата настрана, но аз писах някъде не помня вече къде из темите за персийските килими, че у нас съществува едно как да го нарека и аз не знам, но да го кажа работилница за персийски килими, които се правят по автентична технология, ръчна изработка и се и боядисват пак по автентична технология и има включително и в Бъкингамския дворец такава прелест.
Намирам го за истинска ценност и не съм си правила труда да проверявам, но скоро ще го направя и ако имам възможност с удоволствие бих си поръчала едно такова съкровище за в къщи.
Може би говориш за същия стан, няма представа, но аз съм от ценителите на автентичните технологии и естествени материи и много бих искала да се върне тяхната популярност, за сметка на всички изкуственяци и пластмаси, в които сме се заринали напоследък повсеместно.
Не сме правили и май не съм виждала на живо, но съм срещала из сайтовете. Нещо 
, трябва да питам мама. 
Част от ежедневният ми комфорт, настроение и удобство се дължи на квартала и улицата на която живея, имам късмет, определено. Но и винаги съм вярвала, че освен късмет, човек често привлича към себе си положителните и "своите" си хора. Съседи, приятели, познати, родители от детска градина, от различни местни училища, родители от извънучебни занимания...не се сещам за някакви нетърпими и отблъскващи лица. От първият ден в който съм стъпила на нашата улица и вече над 15г. не съм се разочаровала от мястото, напротив, виждах как израства и му се радвам. Имам страхотни попадения на приятелки с които отгледахме децата си и се чувствам като израснала с тях. Много зеленина, удобна транспортна връзка с основни точки на града. Отдавна ми показаха темата, но не намирах време да прочета или пиша, но бих искала да го споделя и тук: Обичам си Надежда 1, това е 
и се включвам срамежливо, защото имам глупостта да смятам, че хората, които могат да си позволят не са будали като ходят в по-приличните квартали. А колко тъжно и мизерно ни изглеждат по-приличните квартали е една друга драма. Толкова тъжна, че да избягаш в Люлин 5 и пак да не си намериш мястото. 
) е неуместно да се влиза с външни обувки. Ансамбалът на дамата е от значение, разбира се, но все пак живеем в България - страна, която е ПЪРВА в Европа по случаи на ехинокок. Не само това - в България се случват ПОЛОВИНАТА от случаите на ехинокок в цяла Европа. Причините са ясни и очевидни. А ехинококът е по-коварен и труден за лечение от рак... На този фон, кой какво си разправя за обувките си и за селско-градско събуване по (гъбясали) пантофи хич не ме интересува. Апропо, единственият човек, който в реалния живот ми е изразявал мнение относно "колко е селско събуването по пантофи" е дама, дошла от мнооого мъничко село, чула-недочула нещо, и веднага "разбрала как да прецени нивото на един човек - ако й дойде на гости и тръгне да се събува - ниско е нивото! Ако шляпа по килимите с цялото софийско ако по подметките - наш човек е, аристократичен, повече атестации не трябват!" Пази Боже сляпо да прогледа...