Ще имам близнаци! Тема с продължение 33

  • 46 727
  • 749
  •   1
Отговори
# 570
  • Мнения: 316
Вилили не се тревожи,  на мен нито са ми предлагали, нито са ми правили такава терапия, щом няма индикации, няма смисъл. Същото се отнася и до серклажа - в провинцията ми казаха че при бременност с близнаци се прави, но моята лекарка от щерев каза- само когато има индикация. И така без никакви превантивни мерки родих с планирано секцио в 36 г.с+3 дни до носени здрави бебета които сега ходят! Успех на всички бъдещи мамчета! А иначе и аз като вас се страхувах и все гледах календара!

# 571
  • Мнения: 273
Аз също не съм правила такава терапия,не са ми предлагали, родих 10 дни преди термин, малката беше в кувьоз а сега се опитва да пълзи

# 572
  • Шумен
  • Мнения: 5 276
На мен предложиха преванивен серклаж, от който се оказа че нямам нужда след проследяване на състоянието ми. За превенция на доробчетата дори не знаех, но не са ми предлагали. Очакваната проблемна бременност се оказа очудващо лека без болки, кървене, разкритие, единствено ми се гадеше и до късно повръщах. Аз имах проблеми, но те не се отразиха грам на децата (следяха ме), родих с планово секцио 10 дни преди термина. Може би единствено по-ниското им рождено тегло се дължеше на моите проблеми, но пак не стана ясно че е това причината да са 2900 и 2100 близначките Simple Smile Живи и здрави август ще станат на 6 г. и всичко е точно  Grinning
Аз съм на мнение, че ако лекар предложи и държи на превенция има нещо предвид и е хубаво да се направи. Мен си ме следяха в Шумен, тук и родих. В началото ходих и до София, което за мен беше едно голямо разочарование и грам не ме спечила. Та си казах тук ще се случат нещата. Единствено ФМ си правих във Варна  Peace

# 573
  • Мнения: 49
Ох, изобщо не обичам да се оплаквам, но ми иде да заплача... От няколко дни се чувствам ужасно.  Направих някаква невралгия и сега нямам никакъв покой.  Постоянно напрежение в ребрата и отзад на гърба... Просто няма удобна поза, в която да не ме боли,  а така боли, че чак се давя и въздухът ми спира. И съм с хрема, не мога и да си поема въздух през нослето. Като цяло заспивам за няколко часа сутринта, явно вече от преумора. А коремчето отвътре ме боли, по стените, все едно е посинено... Краката ми отекоха и също ме болят зверски... Някой чувствал ли се е така? Не съм очаквала,  че бременността може да бъде толкова тежкаа и болезнена. Знам че си заслужава, но просто нямам мира. Днес сложихме и дексаметазон и следващите два дни пак ще слагаме. Дали пък не идва момента?!?! В неделя влизам в 34г.с.

# 574
  • Мнения: 283
Елена, стискай зъби, мъничко остана Simple SmileHug

Аз съм края на 26та седмица и много болежки имам. Едвам се завъртам в леглото нощем, въздух не ми стига, изморявам се от хола до детската като отида. Кокалите ме болят много мен. и т.н., и т.н., ама децата си струват всяка една болка!

Относно серклажа - аз съм с конизация 3 месеца преди да забременея и като се оказаха две бебета и част от докторите казаха - ЗАДЪЛЖИТЕЛЕН серклаж, но моята докторка и Сигридов казаха, а НЕ, това се прави само при индикации. При мен слава Богу нямаше и така и не сложихме. Дано шийката ми удържи на тежестта. Засега добре се справя. Не е мръднала от 30мм. Ама то тепърва почват да тежат девойките.

Хубав ден и на тези, които са 3 в 1 - почивайте и само положителни мисли  Hug

# 575
  • Мнения: 316
Мамчета, всичко което ви се случва е нормално, в крайна сметка бременност е "бреме", а не комфорт- така ме успокои едно момиче, когато аз бях бременна и се оплаквах от всякакви болежки. Наистина, след раждането всичко се забравя, а дори и да имате някакви оплаквания, щом видите малките слънца всичко ще забравите! Стискайте зъбки и скоро ще сте най- щастливите жени на света!

# 576
  • София
  • Мнения: 16 697
Елена, през цялото време след 23-та седмица се чувствах ужасно и имах хиляди болежки и оплаквания, но в крайна сметка устисках. Ще изтърпиш още няколко седмици и после ще забравиш набързо за болежките от предстоящия екшън Laughing Laughing

# 577
  • Мнения: 49
Благодаря ви! Просто ми е много трудно! Знам, че всичко минава и че адски си заслужава, просто понякога се чувствам като малко дете и ми иде да плача, да плача. А и се сещам как сестра ми игра хоро в края на 7я месец, а аз от 6я се чувствам все едно в 9ти... Но пък двойна радост. Още веднъж благодаря,  понякога е нужно да чуеш просто няколко думи, от някой, който се е чувствал като теб! Hug   

# 578
  • Мнения: 283
а след няколко седмици, когато ти вече ще си гушкаш мъничетата, ще успокояваш мен и другите като мен, които ще сме на края и ще ни се плаче, плаче Simple Smile Simple SmileHug

# 579
  • София
  • Мнения: 16 697
Елена, ама сестра ти с близнаци ли е била бременна? Най-вероятно не....
Да, много е трудно, не можех да си обувам сама чорапите, нито да си махам космите на краката, нито пък да ставам от леглото и да си правя нещо за ядене.....само, който е минал през това може да те разбере.
После, като се родят децата, ще има да ти дават акъли майки с по едно бебе, как да си гледаш твоите и ще те гледат неразбиращо като им обясняваш за какво става въпрос....и пак само майки с близнаци ще могат да те разберат Peace Peace

# 580
  • Мнения: 49
Не, сестра ми беше на 20 г с едно бебче бременна. Опитвам се да го обясня, но като нямам и база за сравнение ми е малко трудно. Те от сега дават акъли, как нямало да мога да ги кърмя едновременно и всякакви от сорта... И какво съм се била вайкала толкова, корема ми не бил кой знае колко голям (само има вътре две бебета по 2 кг) и точно защото никъде не мога да намеря достатъчно информация за многоплодна бременност,  я търся тук при ваС. Още веднъж благодаря на отзовалите се и обещавам и аз да давам своя опит на останалите..   

# 581
  • Мнения: 46
Аз имам база за сравнение.Предната бременност с едно бебе ходих на работа до термина и усетих някакъв дискомфорт и тежест в края на 9-тия месец.Сега съм 28 г.с. а коремът и тежестта са както тогава в 40 г.с. Определено обременяването е двойно,но си заслужава.Спомням си как след самото раждане,като видяш малкото слънчице и забравяш за болката.Сега наистина ни е двойно по-трудно на всички двойни мами, но пък и радостта накрая ще бъде двойна.

# 582
  • София
  • Мнения: 336
Спокойно момичета. Първите 2-3 месеца са кошмар. Но после става далеч по-лесно. Хапват по-бързо, спинкат нощем повече. А и 2 усмивки са повече от 1. Почти сама ги гледам и вече се разбираме доста добре. Утре стават на 4 месеца. Трябва си режим и дисциплина. Иначе е тегаво.

# 583
  • Мнения: 49
Ооо, аз съм масажист, на работа не съм от 3я месец, най-малкото защото вече ми личеше, да не говорим за разширяващия се таз и бодежите в корема. Мисля че в 4-5ти месец изпитах някакво облекчение... Да и мама ми разказва как в деня на термина си със сестра ми чистела прозорци качена на стол. На мен ми звучи толкова космическо дори и стирка...

# 584
  • Мнения: 49
Че аз лично и сега не спя и нямам и минута спокойствие... Нищо не може да ме накара да си мисля, че след раждането ще ми е по-трудно. Как може грижи за две ангелчета да бъдат по-тежки от болките,  които изпитвам в момента?!?!? 

Общи условия

Активация на акаунт