Нино, разбира се! А ти сигурна ли си, че искаш да си го причиниш? 
П.П: Ванини, на ти пък
П.П: Ванини, на ти пък
- Публикувана: 17 ноем. 2014, 09:05 ч.
- Последно мнение: 24 ноем. 2014, 08:29 ч.
Искам да кажа ... (11)_17.11-23.11
Днес взех голямото дете, купихме една кутия бонбони и отидохме до детската градина да видим учителката й. Кристина миналата година приключи детска. То не бяха прегръдки, целувки и какво ли не, та даже си и поревахме. Аз и учителката, де. Два часа стояхме. Толкова се зарадва любимата учителка, че няма до къде. ПО едно време се появих още едно детенце от групата, което е дошло да види учителката, а след това още две 
Просто днес беше денят за срещи между стари приятели 
Антигона, да. Искам да разбера как се е чувствал баща ми до мен. А ти искаш ли да си ме причиниш
Просто днес беше денят за срещи между стари приятели Антигона, да. Искам да разбера как се е чувствал баща ми до мен. А ти искаш ли да си ме причиниш
Нещо ме кара да си мисля как на края на целият този цирк и двете ще клатим глави и ще шепнем "Казах ли ти... 
"
" Аз в критични ситуации си умирам от смях, спокойно. Просто ще се смеем.
Освен това съм способна като се забъркам в каша, да впрегна и половината земно кълбо да ми помага и на мен винаги ми е смешно.
Аз показвах ли ви веднъж баба какъв зелен фасул ни сготви? Ако съм, искам да кажа, че днес направи същата тиква.
Еееех, Нино, и мен ме разплака с тази история. Моля да разкажеш и за зеления фасул, и за тиквата 
Днес взех голямото дете, купихме една кутия бонбони и отидохме до детската градина да видим учителката й. Кристина миналата година приключи детска. То не бяха прегръдки, целувки и какво ли не, та даже си и поревахме. Аз и учителката, де. Два часа стояхме. Толкова се зарадва любимата учителка, че няма до къде. ПО едно време се появих още едно детенце от групата, което е дошло да види учителката, а след това още две Просто днес беше денят за срещи между стари приятели
Просто днес беше денят за срещи между стари приятели
YanaDG , то не е за разказване. То е само да видиш и оставаш безмълвен.
Ето го зеления фасул, и си представи на негово място тиква:
Влизам аз и гледам бабичката се зачервила и пуфти. Викам - кво? - Умрех от яд. Изгорила съм тиквата. Отидех у стаята да си земем да съшивам търлъци и...
Тиквата в коша, тенджерата утре ше я изхвърля, не е могла да я изчисти
Ще останем без посуда с тая бабичка.
Оуууууу, моята е много тънкообидна. Само да кажа нещо и веднага ми казва, че съм се чудела сутрин като стана как да я почна. Ама веднъж не и говорих два дена и ми се извини.
Ето го зеления фасул, и си представи на негово място тиква:
Скрит текст: 
Влизам аз и гледам бабичката се зачервила и пуфти. Викам - кво? - Умрех от яд. Изгорила съм тиквата. Отидех у стаята да си земем да съшивам търлъци и...
Тиквата в коша, тенджерата утре ше я изхвърля, не е могла да я изчисти
Ще останем без посуда с тая бабичка.
Оуууууу, моята е много тънкообидна. Само да кажа нещо и веднага ми казва, че съм се чудела сутрин като стана как да я почна. Ама веднъж не и говорих два дена и ми се извини.
Ох, то с годините всички стават тънкообидни. Да са живи и здрави бабите и дядовците, хубаво е, когато са покрай нас.
Пак добре, че не сте се подпалили.
YanaDG , то не е за разказване. То е само да видиш и оставаш безмълвен.
Ще останем без посуда с тая бабичка.
Ще останем без посуда с тая бабичка.
Скрит текст:
Аз плача всеки път, когато изпращам випуск. Особено последните - тогава вече и колежката рева, дето се има за корава.