Зима чука на вратата, а пък ЮНСКО бебе шава в тумбака! - тема 3

Немезида обеци на ушите нямам. Но преди имах на езика и на пъпа. Махнах ги много преди да родя дъщеря си, понеже ми омръзнаха. Никога не бих пробила ушите й. Всички ме упрекват, но когато тя пожелае, ако ще и 15 дупки да си направи. Със сигурност обаче не бих ги махнала, ако имах сега и си ги харесвах. Татуировка имам една засега, на гърба. Но след време смятам да си направя още. Никога не бих ги крила от децата си. Напротив, и ако те искат бих ги подкрепила.
За поста като цяло аз говоря само за пост с месо, защото така и така не ми се хапва много. И с предната бременност бях така, но хемоглобина ми си е на ниво, има от къде да се набавят нужните витамини, не е само червеното месо. Още повече , че аз червено месо не ям. Най-вероятно  няма да издържа до края, но пък докато не ми се прияде мисля да се ограничавам.
Вълшебна пеперуда намери си занимание за болницата, книжка както някой е споменал е добро решение. Не бива постоянно да мислиш за това, въпреки че е трудно. Стискам палци скоро да си вкъщи
За НГ нямаме още планове, но ще сме си някъде наблизо-в града или околностите. Ходи ми се на хижа, но няма как да стане, понеже ММ само на 1.01 почива.

Привет и от мен! Бих искала и аз да се включа към очакващите бебче през юни. С термин 06.06 съм. Пожелавам лека бременност на всички.

Пфу, писах писах и форума ми изтри съобщението... Та magi_sveta, исках да попитам можеш ли да ми препоръчаш книги и/или статии на тема подпомагане на по-голямото дете да се справи с ревността към по малкото и изграждане на топли взаимоотношения между децата в семейството. Това е много важно за мен, а за съжаление нямам положителен опит. Имам сестра, 2.5 г. по-голяма от мен, с която нямаме много близки взаимоотношения и не съм сигурна, че някога сме имали. Освен това и двамата с мъжа ми сме по-малките деца в семейството и не познаваме от първо лице шока да се появи още едно дете. Мога да чета само на български и на английски.

Извинявам се на останалите, но не съм прочела всичко. Много работа имам

Арлина, това http://e-therapy.bg/article.php?ids=299 и http://www.moetodete.bg/vazpitanie/kak-da-kajesh-na-deteto-che-chakash-vtoro.htmlтова са хубава увод по въпроса.  Специално книги не съм чела за този проблем (далече съм от детската психология като специалист), но пък четях всичко по въпроса тогава и карах по усет, като си имах мои желязни правила: каката и бебето са равни; да отделям време за игра само за нея дори и да не спи бебо (тати може да е с него, после, когато трябва аз да кърмя, тати ще е при нея); правим всичко заедно по възможност - отнема много време, но сплотява... Истинската ревност при нас дойде след осмия-деветия месец, когато малкия започна да пълзи и пипа навсякъде, когато тя трябваше да се лиши от ОПАСНИТЕ си играчки, заради него. Ревността и беше по-скоро неосъзната, защото, за да си върне намаленото внимание, тя започна да ходи до тоалетна през пет минути. Това го правеше и в градината и на разходка - ходихме на доста лекари, докато накрая отхвърлихме всякакви диагнози и установихме, че детето си взима допълнително внимание. Тогава се опитвах да намирам занимания за двамата и мен, и нещо само за нас двете - като жени, дори за кратко. С времето се появиха първи "битки" за ценни предмети, територия, внимание - винаги съм се опитвала да не бъда арбитър при тях, а съветник, да ги изслушам и двамата и да ги накарам сами да стигнат до решение, до отстъпка, не аз да поделя благините. Ако има един останал банан, вафла или каквото и да е - деля на две, ако някой се откаже от половинката си - може да я сподели с другия (сега те даже делят сами на четири, каквото и да е); старая се да наказвам и поощрявам според делата, не само каката (аз съм едно дете, но растях с всички братовчеди заедно, най-голяма съм и все обирах всичко), давам задачки и отговорности и на двете според възрастта.
Казахме на каката за бъдещото бебе, за нашите притеснения, че с три деца ще ни е по-трудно и всеки трябва да прави необходимите отстъпки... Тя много се зарадва и каза - научила съм се да деля на две, ще свикна и на три... не знам как ще е при малкия, при него се дели на две по подразбиране, ще видим той как ще приеме бъдещото бебе, дано да успея и при него.
Дано поне малко съм ти била полезна, ще потърся още инфо и ще ти пусна.

Сещам се и още нещо - не го пращайте задълго при баба и дядо, ако то не иска, защото има голяма вероятност да се чувства изоставено там; дъщеря ми много се страхуваше за мен, докато бях бременна и от самото раждане, защото това беше необяснимо за нея; друго важно е освен бебето в същия момент да не правите други големи промени - преместване в друга стая (освен ако не смените цялото жилище), друго легло и всеки друг повод промяната да е нежелана и свързана с новия член на семейството.

В този дух, исках да спомена, че Франсоз Долто има няколко книги издадени на български, една от които за мен е като библия - казва се "Когато се появи детето" - обхваща серия от радио предавания водени преди години и засяга много от въпросите които си задаваме и днес. Препоръчвам я горещо!

Момичета имам въпрос свързан с майчинството,но дано обясня добре това което ме интересува.

В момента съм в майчинство,което изтича Март месец(отпуската която ми се полага след това сме се разбрали с шефа ми да ми се плати),и от тогава ще се водя безработна.Малко след като излезнах в майчинство шефът ми реши да остави фирмата в която работих и всички останали бяха прехвърлени в друга фирма с нов шеф,освен аз и още 2 момичета в майчинство които новия бос не искаше да вземе.В крайна сметка нашия шеф реши да не закрива фирмата в която бяхме докато сме в майчинство но се разбрахме след като изтече доброволно да напуснем(подписахме документи с такава дата).Интересува ме аз какво майчинство ще взимам сега,като ще се водя безработна!Може би звучи глупаво не никак не съм наясно и незнам кой трябва да попитам 

magi_sveta благодаря ти за споделената информация. Това ще е полезно за повечето от нас, които очакват второ дете. Аз също имам големи притеснения относно дъщеря ми, тъй като е много чувствителна и уж иска да е кака, но не знам какво да очаквам от нея. Имала съм доста премеждия с нея и с няколко психолога съм се консултирала относно тикове и други подобни и сега до колкото си познавам детето се надявам тази промяна да й се отрази добре, но въпреки това се притеснявам. Племенниците ми са вече на 15 и 20 г момиче и момче и са като куче и котка. Едвам стоят в една стая. Племенницата ми се беше настроила, че иска сестричка и като й се роди братче и като се обадиха от родилното в къщи че е момче тя като ревна и от там все се дразнеше с него и така до ден днешен.
Така че отивам да разгледам линковете, които си пуснала и да се разровя и за тази книжка, която е споделила pussycat. Аз също имам две книжки детска психология, които си купих точно покрай проблеми с дъщеря ми, но нямат нищо общо с появата на второто дете, така че смятам да попрочета това онова. На мен лично тези две книги мисля че ми помогнаха в някои отношения, така че е хубаво да се четат подобни четива независимо дали има проблем или не.

desita_89, можеш да зададеш въпроса си в темата "Майчинството - счетоводно". До колкото аз знам, за да получаваш майчинство 2 години (макар и минимална заплата), поне няколко дни преди първия болничен трябва да си на трудов договор. Ако успееш да намериш кой да те назначи ще е много добре. Пък ако намериш кой да те назначи по-рано и да излезеш почти веднага в болнични ще е още по-добре. Иначе другият вариант е по 100 лева на месец за 1 година.
magi_sveta и аз благодаря за полезната информация. Ще трябва да се подготвим отрано, за да има по-малко изненади
Засега на ми поотмина гаденето, но все още не мога да се завърна към обичайното си хранене.
Някой с отзиви за д-р Йори Братоева? Ще се пробвам да се запиша на ЖК при нея, пък да видим дали ще се получи

desita_89 не можеш ли да се прехвърлиш в друга фирма фиктивно и да излезеш в болнични. Аз имах проблем с предната фирма, когато излязох в майчинство. Не внасяха осигуровки и не бях взимала  пари повече от 6 месеца. Разпитах какво мога да направя и си подадох молбата за напускане. Баща ми ме назначи в неговата фирма за 2 -3 дни че съм започнала работа, съответно прекратих си майчинството за толкова и после пак си подадох молба да изляза в отпуск по майчинство.

Eudaimonia имам една позната с която мога да говоря да ме назначи уж на работа,след като се прекрати сегашния ми договор.А колко време трябва да съм назначена в нейната фирма и тя ли трябва да ме съкрати?АГ ще ми даде само 45 дневен болничен преди раждането(той болнични не дава ако няма основателна причина,и предния път беше така).В такъв случай ако съм назначена на ново място Март месец,и родя през Юни(Май месец взимам болничния преди раждането)кога могат да ме освободят от работа?

Десита, мисля, че не е нужно да те съкращава, фирмата не губи и не печели нищо, докато с в майчинство (ако разбира се разбереш с тях да не търсиш после отпуски за това време). След като приключиш с престоя по майчинство - 1 година и после още една на 340 лева може да се явиш на работа и да те съкратят - мисля, че е все едно за фирмата, но както са те посъветвали и малко по-нагоре, попитай в Майчинството - счетоводно, преди години доста компетентно ми помогната там (пишат момичета, които са счетоводители и личен състав по фирми и всеки ден имат такива проблеми за решаване).

Чайовете не ми помагат. Убиx се да ям мед, но няма ефект. АГ-то ми предписа Herbitussin, а фармацевтката каза да си правя гаргара с лайка и сода. Много ми е притеснено. И миналата година всичко започна с едно гърло и една температура и резултатът беше missed в 10та седмица 

desita_89 ами значи ако не ти даде болнични докторката можеш да се разбереш с твоята позната да си платиш осигуровките за времето което те води на работа в нейната фирма преди да излезеш в майчинство. Но при всички положения е по - добре да излезеш в майчинство когато си на работа отколкото да разчиташ на социално такова.

  Благодаря ви златни сте!!! 

Eее не, не мога. Ядосах се много, а не исках, хем знаех, че накрая така ще стане. В предната тема писах, че началника ми и научен ръководител прие привидно спокойно даже зарадвано (лош театър си беше) новината за предстоящо майчинство... и след седмица си показа зъбите - зарина ме с работа, иска да си напиша план какво ще правя докато си почивам по майчинство, за да не "затъпявам", защото това било неизбежно и аз след две деца вече трябвало да го знам много добре. Аз най-добре съм си знаела, колко щяло да ми е трудно от това ми решение, но той все пак подкрепял, когато решението е взето в семейството... ... ... каза ми да говоря със специалист по личен състав, защото никой нямало да ми плаща за удължена докторантура (всъщност НОИ ще плаща така или иначе), да съм се интересувала аз, защото това си било мой проблем... много се ядосах... а не трябваше.
Извинявам се, че го пиша тук, но ми е криво, а имам още час докато се прибера и да се оплача на ММ.